Повече от две хиляди години след смъртта си Юлий Цезар остава една от най-великите фигури в историята. Успехите, които носи на Рим, оформят поколенията през вековете след него и името му се превръща в синоним на „император“. Макар да е най-известен като пълководеца, победил галите и удвоил териториите на Рим, той е също блестящ оратор, талантлив писател, и опитен политик.

Юлий Цезар е сложен мъж – едновременно герой и злодей. В характера му се преплитат смелост и амбиция, чест и суета. Роден в благородническо семейство в упадък, той изгражда кариерата си с такава ловкост, че от поста на жрец постепенно се издига до водещ генерал на Рим. Той сключва съюзи със своите съперници и ги премахва, когато вече не са му нужни; представлява обикновените жители на Рим, които го боготворят, но печели неимоверно от завоеванията си и живее в богатство. Дори смъртта му е сред най-известните в историята.

Съвременниците му също са сред най-знаменитите фигури на Рим – пълководците Марий, Сула и Помпей, ораторът и законодател Цицерон, младите политици Марк Антоний и Октавий. Легендарният му романс с египетската царица Клеопатра ни очарова и днес. 

В тази завладяваща биография Филип Фрийман представя Цезар във всичките му измерения и противоречия. Със забележителна яснота и краткост авторът ни разказва как Цезар е господствал над един нов, мощен Рим, предначертавайки съдбата му през вековете. 

Клуб Z публикува откъс от "Юлий Цезар. Биография" на Филип Фрийман (изд. Прозорец).

Александрийците не изпитват нищо друго освен презрение към Цезар и войниците му, обсипват ги с обиди от мига, в който стъпват на пристанището. Жителите на града са горди със своята независимост от Рим и виждат в присъствието на Цезар надвиснала заплаха над суверенитета им. Когато той акостира и подчинените му понасят пред него фасциите – символът на римската власт, те избухват в бурни протести. Няколко от хората на Цезар са убити в безредиците, които избухват из целия град. Но за тяхно смайване, той се настанява зад здравите стени на царския палат, за да изчака обещаните му пари и да донесе мир на воюващите фракции в страната.

За разлика от Рим с неговите тесни алеи и извити улици, Александрия има стройна мрежа от пътни артерии и шахматно разположени квартали. Градът се простира върху няколко километра между средиземноморския бряг на север и леко соленото езеро Мареотис на юг, а канал, дълъг трийсет километра, довежда в него сладка вода от Нил. Царският комплекс, който приютява Цезар, е обърнат към пристанището по източната страна на града до еврейския квартал с неговата великолепна синагога. В този квартал се намира дворецът на Птолемеите, както и прочутата гробница на Александър Велики, великолепният Александрийски музей и Александрийската библиотека.

Библиотеката е западнала през последните години, но някога в нея е имало почти половин милион ценни ръкописи. Музеят обаче все още е дом на най-великите учени на своето време. Той не е музей в съвременния смисъл на думата, а център за изследвания и обучение за учени и писатели. През деня има лекции за ученици и посетители, които се провеждат във внушителна зала, а вечер има пиршества, изпълнени с образовани разговори и остроумни забележки.

Повечето от жителите на Александрия, които наброяват около милион, живеят на запад от царския комплекс по множеството жилищни и търговски улици между Серапеума и пристанището. Серапеумът, който се намира на върха на хълм, е международен център на поклонничество към египетския бог Озирис, макар и с голяма доза гръцко влияние. Търсещите лек или съвет от бога ходят в огромния храм, щедро финансиран от Птолемеите. Остров Фарос се намира край брега почти на километър и половина северно от града, но е свързан с Александрия чрез провлак, който разделя пристанището на две части. Прочутият фар – едно от седемте чудеса на Древния свят – се издига на повече от деветдесет метра в източната част на острова, а светлината му упътва корабите от цялото Средиземноморие.

От прозореца си в двореца Цезар може да наблюдава фара и морето край него. Вижда и улиците на Александрия, преливащи от гневни гърци, готови да убият всеки римски войник, когото докопат. Евнухът Потин прави всичко възможно, за да всява гняв в александрийската тълпа. Той също така заговорничи да убие Цезар, преди римският държавник да наложи споразумение между двамата наследници на трона, и по този начин да сложи край на неговата задкулисна роля.

Като гарант на волята на баща им, Цезар решава да сложи бърз край на египетската гражданска война, като нареди на младия Птолемей и сестра му Клеопатра незабавно да разпуснат армиите си и да се срещнат пред него в двореца, за да изгладят различията си. Потин е бесен, но изпраща Птолемей при Цезар, като през цялото време заговорничи с генерал Ахила тайно да премести царската армия от делтата на Нил в Александрия.

Междувременно Клеопатра е спряна от армията и корабите на брат си и не може да стигне при Цезар в двореца, затова измисля план, който ще стане легендарен. Плутарх разказва, че Клеопатра тръгва към царския комплекс през нощта в малка лодка, която лесно преминава край множеството търговски съдове в пристанището. Има само един придружител, сицилиански търговец на име Аполодор. Когато пристигат до сушата, Клеопатра знае, че бързо може да привлече нежелано внимание, затова влиза в стар ленен чувал, в какъвто робите слагат спално бельо. Аполодор завързва краищата му и внася египетската царица в двореца като мръсно пране.

Цезар не може да повярва на очите си, когато Клеопатра излиза от чувала пред него. Тя доста умно е избрала начин не само да премине покрай враждебната охрана и съгледвачите на опонента си, но и да направи силно впечатление на Цезар. Момчето от римския беден квартал, проправило си път към върха на политическата стълбица с дързост и хитрост, веднага е впечатлено от дръзката млада царица. Като повечето римляни той смята александрийската аристокрация за страхливи примадони, които удържат властта си с интриги, предателства и подкупи. Но в Клеопатра, с нейната очевидна смелост и интелигентност, вижда изобретателен монарх, с когото може да работи, за да запази Египет за себе си и да сложи край на гражданската война край Нил.

Цезар също така е и лично омагьосан от двайсет и една годишната царица. По-късни източници ни карат да вярваме, че прочутата им любовна история започва в тази нощ, но няма как да знаем кога точно Цезар споделя леглото на Клеопатра. Той никога не споменава за физическа връзка с младата владетелка, като намеква, че контактите им са били чисто професионални. Лоялни на Цезар източници от неговото време следват тази линия и говорят за Клеопатра само като за водач на една от фракциите в египетската гражданска война. Но достатъчно древни автори споменават за романтична история, за да сме сигурни, че тя наистина се е случила. Съвременните читатели сигурно се чудят защо петдесет и две годишен стар генерал от римската аристокрация би се забъркал с чуждоземна царица на половината на възрастта му, когато римляните традиционно смятат източните жени за неверни партньори в любовта. Някои биха казали, че отговорът се съдържа във въпроса.

Макар и вече на средна възраст, Цезар е пословичен женкар, който вижда в младата Клеопатра още едно свое завоевание. Но други биха посочили, че Цезар е всичко друго, но не и глупак. Ако просто търси някаква екзотична забежка, има достатъчно робини и свободни жени. Без значение колко силно е либидото му, той никога не би бил толкова неразумен, че да се забърка с Клеопатра, ако тя не обслужва по-важните му политически цели. В този случай целта му е да циментира лоялността на царството на Птолемеите към себе си и така да си осигури контрол на ресурсите на Египет. С Клеопатра до него той може да е сигурен, че плодородните земи край Нил ще останат верни на Рим – и на него лично.