Точно 15 партии и 9 коалиции - или 7 политически сили по-малко в сравнение с парламентарните избори на 4 април 2021 г., се регистрираха в ЦИК да търсят доверие на предстоящия предсрочен вот на 11 юли. На 5 юни изтекоха всички срокове за регистрация и пренареждане на участниците. Все още има една опция за промяна - 8 юни е крайният срок, в който партия или коалиция може да се откаже от надпреварата. Това е денят, когато ще знаем поименно и кой иска да е депутат - регистрират се листите окончателно в районните избирателни комисии.

В сравнение с първия неуспешен опит тази година за излъчване на ново управление, след като никой от трите посочени мандатоносителя в краткия 45-и парламент не успя да състави правителство, сега има промени - и сред смятаните за фаворити, на които социолозите дават шанс да прескочат 4-процентовата бариера за влизане в парламента, и сред останалите претенденти за място на голямата политическа сцена. Намаленият брой на кандидатствашите формации отчасти е и заради ново прегрупиране и окрупняване - предимно вляво, а частично и при патриоти, съвсем скромно - вдясно.

Фаворитите за поправителния вот

В 45-ото Народно събрание попаднаха 6 формации - ГЕРБ-СДС, "Има такъв народ", "БСП за България", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън". 

За ГЕРБ вотът на 4 април бе първият парламентарен в историята й, на който не се яви самостоятелно. Сега този опит се повтаря - заедно със СДС, а по всичко личи, че драстични промени не се очакват и в листите на коалицията. И самият Борисов ще е пак кандидат за депутат, пак в две листи, макар само преди 2 месеца да отказа да заеме мястото си в законодателния орган, където така и така не ходеше и докато бе премиер - нищо че е длъжен по закон да го прави поне периодично.

"Има такъв народ" тръгва пак сама, но пък твърде вероятно без лидера си Слави Трифонов в списъците за гласуване. Това решение все пак още предстои. Той така и не дойде в Народното събрание и предишния път - първо заради карантина и коронавирус, а после така и не се разбра защо. Яви се само виртуално - за клетвата.

При второто си кандидатстване на избори младата партия се надява на още по-добър резултат - след като първия път резултатът й бе по-добър от очакваното от социолозите и става втора политическа сила. 

При "БСП за България" - както от известно време се нарича коалицията около БСП, промени обаче има. Резултатът на левицата от предния вот очевидно бе лош, след като изпадна от второто място в класацията (за втори път в демократичната история).

Лидерката Корнелия Нинова обяви "ново широко ляво обединение". И макар това да не си личи според регистрацията в ЦИК на въпросното обединение, защото новите й партньори не са вписани там, партията-майка този път си "прибра" някои стари членове, опитали в годините да тичат по самостоятелна писта. Едни с частичен успех - като АБВ на бившия президент Георги Първанов с лидер Румен Петков, които дори успяха сами и в парламента да влязат - през 2014 г., когато получиха и цял вицепремиер във втория кабинет "Борисов". Но пък танцуваха само един мандат. Обратно в орбитата на социалистическата партия Нинова привлече и Георги Кадиев - някога депутат и зам.-министър и кандидат за кмет на София от БСП, а сега начело на "Нормална държава".

И други по-малки формации се присламчиха, макар и представители на т.нар. вътрешна опозиция на лидерката все още да смятат, че новият формат за избори не е "нито широка, нито лява, нито коалиция" - по Велислава Дърева. Тук е примерно "Съюз на отечеството", който се обявява за "нов Отечествен фронт" и подписа с Нинова, а и ЦИК му отказа регистрация за вота. БСП "прилапа" формация, явила се през април като "Движение на непартийните кандидати" - с главно действащо лице някогашния депутат първо от "Атака", а после независим Минчо Христов.

"Позитано" 20 не успя да привлече към себе си след тези, с които преговаряше, Татяна Дончева с нейното "Движение 21". Една от причините - отказът на Нинова да даде на новите си партньори и легален статут на такива - като официални участници в "БСП за България". И заради спор около местата в листите.

ДПС обикновено не изненадва особено преди избори. За вота на 4 април новината около формация бе само, че бизнесменът и формално депутат дотогава Делян Пеевски - който не посещаваше институцията дори когато се гласуваха (и приемаха с помощта на ГЕРБ) негови законопректи, не се появи в листите. С новите, в това число и "презокеански" премеждия около него, е ясно, че политическата му кариера едва ли ще има нов тласък. ДПС го защити след обявените санкции на САЩ по закона "Магнитски", но толкова. Дали движението ще изненада с друго - предстои да видим - и в кампанията, и когато излязат резултатите от 11 юли.

"Демократична България" затвърждава състава си от "Да, България", "Демократи за силна България" и "Зелено движение", няма промени, рокади и завои и очаква с последователната си линия - и форматна, и политическа, да подобри представянето си от 4 април на "поправителните" - тоест предсрочните избори. Обединението предния път стигна до четвъртото място - от извънпарламентарна формация преди това, но и стана първа полтическа в София, като в два от районите победи дори ГЕРБ. 

"Изправи се! Мутри вън" - обединението около гражданската платформа на Мая Манолова, "Отровното трио" и с три партии - мандатоносители: Единна народна партия, "Движение 21" и ДБГ, успя да опази формата си. Имаше гласове да премахне частта с "мутрите" от името си, появила се в него покрай протестите срещу Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, но в крайна сметка си остана. Имаше опция - поне така изглеждане публично, движението на Татяна Дончева да се върне при БСП, но още докато се говореше за въпросните преговори с Нинова, се смяташе - макар никой да не го изговори публично, че е твърде малко вероятно да се случи. И не се случи.

В 45-ото НС обединението влезе трудно. В предкампанийния период социолозите сякаш дават по-стабилни позиции на коалицията на Манолова, а резултатите предстои да видим - и по време на реалната кампания, и при финалния резултат. 

"Партиотични" сметки

За 4 април "Обединените патриоти" се разпаднаха окончателно - във формата с това заглавие. ВМРО отиде на вота самостоятелно и остана под чертата. Бившият партньор - НФСБ на Валери Симеонов, се "прегърна" с "Воля" на Веселин Марешки и резултатът беше (предизвестен) неуспех. "Атака" така и така отдавна пак не мели със споменатите партии, та Волен Сидеров пак си е "и сам войнът е войн".

За 11 юли обаче партията на Красимир Каракачанов се отказа от опитите пак да се доказва самостоятелно - тоя опит се увенча с успех само веднъж - но на специфичния европейски вот. Оттук и една бройка по-малко при регистрираните в ЦИК участници.

С кого беше възможно прегрупирането с цел заветната 4-процентова бариера?

С НФСБ, разбира се. Симеонов обаче води със себе си новия си партньор Марешки. Резултатът - онова, което наричахме "партиорите" в третия мандат на Бойко Борисов вече се казва "Българските патриоти" и е в състав ВМРО, НФСБ и "Воля". Ако въпросната конфигурация звучи някому като "орел, рак и щука" - заради тежките думи, да не кажем обиди, разменяни в последните години между отделните участници - проблемът не е в неговия телевизор. Политически разминавания в новата коалиция имаше по въпроси като НАТО, руски енергийни проекти и т.н.  Марешки - доколкото изобщо има стабилна политическа линия, е на различни позиции от Симеонов - първият е про Москва и анти НАТО, втория е анти Москва и про НАТО. Но когато новият "партиотичен" формат се раждаше, получихме телевизионни уверения, че тия недоразумения са изгладени. Засега социолозите преди кампанията дават шанс на "Българските патриоти" да прескочат мининума за влизане в парламента - ситуацията е на ръба.

На 11 юли ще разберем от коя му страна.

"Българско лято" - или Васил Божков без "атрактивен" мандатоносител

Партията на обвиняемия бизнесмен в изгнание в Дубай, а вече и санкциониран от САЩ по закона "Магнитски" Васил Божков този път ще се яви на избори с името си - "Българско лято". Регистрацията в ЦИК е факт. И заявката, че Божков ще води 2 листи в София дистанционно - също. 

През пролетта участието ва "Българско лято" нямаше как да стане - регистрацията на самата партия в съда - случайно или не - доста се забави и бяха пропуснати сроковете на изборната комисия, в които се заявява място в бюлетината. Наложи се да се търси "ракета носител" и се намери, при това доста "атрактивна" - БНО на Георги Венелинов Георгиев. Известен и като Готи. Самият той беше кандидат за кмет на София през 2019 г.

Доста... провокативен кандидат. Един от агитационните му материали бе снимка или колаж на самия него, гол и държащ тиква там, където би стояло смокиново листо. Преди колаборацията си с Божков партията бе изразила вижданията си в Националистически манифест. В него се говори как България не трябва да е роб „на световната банда Гейтс - Рокфелер - Ротшилд - Сорос“... На 11 юли обаче БНО не участва - нито самостоятелно в името на манифеста си, нито никак. 

Но има и "националисти"

На терена на "патриотите" има конкуренция - от националисти. И този път "Възраждане" на Костадин Костадинов тръгва на самостоятелен поход към Народното събрание, като пролетният спринт показа по-добро бягане от това на коалицията НФСБ -"Воля" дори. Партията на Костадинов вече системно стига до държавна субсидия сама. А на последния вот изненадващо отчете и ръст при гласовете в чужбина.

Формацията бе сред афиширалите се при протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев през 2020 г. Самият Костадинов бе кандидат за кмет на Варна през 2019 г. и получи над 14% подкрепа на първия тур, побеждавайки номинацията на БСП. На балотажа срещу Иван Портних от ГЕРБ загуби, но взе 36% от вота.

Разбира се, в тази графа не може без "Атака" на Волен Сидеров, която е регистрирана и този път за изборите. Към момента Сидеров е общински съветник в София, но неотдавна се разбра, че има твърде много отсъствия от заседание на Столичния общински съвет, а според закона за местната власт това може да му създаде проблеми с мястото.

Както и на 4 април, така и за предсрочния вот, в националистическия коридор място има и за „Български национален съюз „Нова демокрация“. Това е формацията на небезизвестния Боян Расате. 

Място обаче няма този път за партията, наречена "Нация" - на бившия депутат от „Атака“ назад в годините Кирил Гумнеров. Формацията се яви на 4 април, получи 0,03% от вота и сега я няма в списъка.

За сметка на това партия „Свобода“, учредена от бившия депутат от „Атака“ Павел Чернев, този път се е справила със събирането на подписка за участие и ще присъства в бюлетината на предсрочните избори това лято (след като излезе от парламента, Чернев се впусна и в актьорството, участва във филма „Мисия Лондон“, но почина през 2016 г. Партията му продължава да съществува - б.р.).

Завръщането на Жан Виденов и кой още се бори вляво

Макар основният играч БСП да върви напред с "нова, широка, лява коалиция", по левия терен не е като да не е разкаляно. Една от големите изненади за 11 юли е новината за завръщането на бившия премиер на БСП Жан Виденов. Въпреки че името му участва в нарицателни като "Виденова зима", управлението му е синоним на фалит, а самата БСП още бере отровниге плодове на този провал.

Нещо повече - около Жан Виденов се оформи нещо като втора коалиция "Ляв съюз за чиста и свята република". В нея са отцепниците от БСП от 44-ия парламент, начело с разпознаваемия бивш депутат Красимир Янков, които на 4 април се явиха сами с новата си партия "Българска прогресивна линия". В обединението сега и други самостоятелни и разпознаваеми участници от предишните избори - като "Възраждане на отечеството" на обвинения за шпионаж в полза на Русия бивш водач на движение "Русофили" Николай Малинов. Последният до 2015 г. е част от БСП, но напуска. През 2019 г. получи орден от Владимир Путин. И обвинения по Глава първа от НК - за държавна измяна и шпионаж преди това. През 2020 г. обяви регистрацията на русофилската си партия. "Социалистическа партия Български път" и Партия на българските комунисти сега също се появяват във формата на Виденов.

Ляво-центристката писта се разва на още един добре познат изборен състезател - коалицията „Движение заедно за промяна“, обединяваща „Българска социалдемокрация - Евролевица“ на бившия вицепремиер Александър Томов и „Европейска сигурност и интеграция“ - на бившия депутат от БСП и коалиционен партньор Тома Томов. В обединението е и партията „Родолюбие 2000“, която е известна само с това, че през 2001-ва оспори регистрацията на НДСВ в съда. Този формат го имаше и на 4 април, има го и сега. 

Този път в бюлетината ще има опция да се гласува и за партия, наречена "Подем". Тя бе и първата, явила се през ЦИК за вота на 11 юли. Лидер й Александър Богданов, а според сайта на формацията целта е "да докажем, че лявото и работниците са основна движеща сила в едно нормално общество, а не парите и олигарсите".

Кой още е вдясно?

За поправителните избори отново на терен е "Републиканци за България" на Цветан Цветанов. Самостоятелно, както и на 4 април, като профилът на партията е ясен: десен, проевропейски, проатлантически.

Едно ново прегрупиране вдясно, в сравнение с вота на 4 април, регистрира ЦИК за предстоящите избори. И то е около бившия здравен министър във втория кабинет на Бойко Борисов, отделил се от ДСБ и тогавашния "Реформаторски блок"- Петър Москов. След като учреди партия "КОД" и се пробва самостоятелно през пролеттта, сега форматът на участие е коалиционен - Национално обединение на десницата (КОД, БЗНС, БДФ).

БЗНС, както знаем, е партията, в която е бившият колега министър на Москов - Николай Ненчев. През април БЗНС първо се регистрира самостоятелно, после влезе в коалицията на НФСБ и "Воля". А сега се връща в вдясно с КОД и БДФ (една от старите партии още от коалиционния формат на СДС, от която бе финансовият министър в кабинета на ОДС Муравей Радев - б.р.). Около Московата партия имаше предкампанийно и интересен сюжет - поканата от страна на бившия здравен министър към боксьора Кубрат Пулев да влезе в политиката. В крайна сметка тези "преговори" получиха някакво медийно внимание, Москов получи отказ, а Пулев анонсира, че ще влиза в политиката - не сега, а наесен, не като кандидат-депутат, а като кандитат-президент и не в коалиция, а със своя партия, която е в проект.

"Глас народен" на Светльо Витков също ще е сред участниците в бюлетината на 11 юли - самостоятелно. 

И още претенденти за място в 46-ото НС

За предсрочния парламентарен вот на 11 юли успешно са се заявили още:

ПП "МИР" - на Симеон Славчев. Тя дебютира на 4 април в парламентарната битка. Сега прави нов опит. На местния вот през 2019 г. - година след създаването си, партията се представи добре - има избран кмет в Община Ботевград, общински съветници в 4 областни града - Благоевград, Разград, Кюстендил и Силистра, както и в малки общини, част от които по морето. Като стана дума за морето - съветник от ПП МИР е новият собственик на разрешението за строеж за т.нар. "подпорен хотел" на "Алепу", което бе продадено от дъщерната на строителния мастодонт ГБС фирма. Цялата история със скандалния строеж още "виси" в съдебни битки, местни институции, протести.

Пак в изборите за парламент ще участа и „Партия на Зелените“. И въпреки че е регистрирана още през 2001 г., за тези, които не помнят или не е имало причина да разберат - това е формацията, учредена от Христо Порточанов.

"Пряка демокрация" на Петър Клисаров също отново е в битката. Всъщност това е второто име на партията, първото при учредяването ѝ през 2005 г. е „Реформа“. Клисаров е автор на книги, а беше и кандидат за кмет на София през 2019-а.

Коалиция "Средна европейска класа"  е следващият регистриран участник - в нея влизат едноименната партия на Георги Манев и "КОЙ - Компетентност, отговорност и истина" на Светозар Съев. Партията, чието име носи обединението, бе заличена от списъка на 4 април заради неизрядни документи.

Знаете ли какво е БТР? Политическа екзотика все така не липсва

И партийно образувание, наречено "България на труда и разума" - или "звучната" абревиатура БТР - ще се бори за гласове този път, след като през пролетта не получи регистрация от ЦИК. В манифеста на партията пише: "Пътят напред е извън ЕС и НАТО". Говори се против "соросоиди", външни неправителствени организации, против валутния борд и за "народен контрол над властите чрез електронни национални референдуми".

Изпадналата за 4 апил от списъка партия "Бригада"  също ще е в бюлетината, става ясно от регистъра на ЦИК за предсрочния вот. Това е формацията на бизнесмена Арбен Хавальов, а ако името нищо не ви говори - това бе собственикът на хотел в Рибарица "Каза Домини", за който през 2008 г. се твърдеше, че всъщност е бил на Ахмед Доган. Срещу бизнесмена от Абланица имаше разследвания за данъчни измами в годините назад. 

А тези този път ги няма

На "поправителни" избори няма да се явят и някои формации, които участваха на редовния вот през април. Например след кандидатите този път отсъства подсъдимата бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева - тя участва през пролеттта с партия „Общество за нова България“.

Отказ от ЦИК за 11 юли получи и още една "екзотика" - партия „Право“, за която малкото, което се знае е, че я води адв. Мария Колева и от името на формацията при избора на Иван Гешев за главен прокурор писа писма до президента Румен Радев да подпише незабавно указа за назначаването му (припомняме, че президенът първо се възползва от правото си да върне първия избор на Гешев от ВСС. Той бе повторен, но Радев не издаде указа веднага. По закон втори път президентът не може да блокира назначението - б.р.).

От бюлетината изпада и формацията, титулуваща се с абревиатурата БОГ -  „Благоденствие - Обединение - Градивност“ -  начело с кандидат-политик на име Иван Габеров. Още през 2016 г. в интервю за „Янтра днес“ той обяснява, че не е идеолог, а е привлечен от идеята, формацията щяла да се бори за промяна на икономическия модел по нереволюционен път. Сред идеите са да се заличат парите, тоест банкнотите, както и банките, а разплащанията да са електронни. Трудно обаче се намира повече информация и публична дейност на партията. 

Е, за изброените в тази категория битките се отлагат, в най-добрия случай.