По-малко от година преди президентските избори, Франция затъва в тресавището на активизирали се конфликти и нестабилност в своето бивше колониално владение - Западна Африка.

Равносметката включва два военни преврата за девет месеца в Мали и един в Чад. Хаосът отваря врати за радикалния ислямизъм. Джихадистите, свързани с Ал Кайда и с групировката Ислямска държава окупират нови територии и засилват атаките си през последните месеци.

В Мали полковник Асими Гойта се обяви за временен президент и конституционният съд на страната го утвърди на тази длъжност миналия петък. Дни по-рано той свали от постовете им и арестува президента Ба Ндоу и министър-председателя Моктар Уан. Военните ги арестуваха, след като те се опитаха да направят промени в правителството, несъгласувани с Гойта. Той ги обвини, че саботират прехода.

Миналия август Гойта оглави друг преврат, свалил от власт демократично избрания президент Ибрахим Бубакар Кейта. Оттогава Кейта заемаше поста вицепрезидент, а на президентския и премиерския пост бяха поставени свалените днес цивилни с посредничеството на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS).

През април президентът на бившата френска колония Чад Идрис Деби, дошъл на власт с преврат през 1990 г., беше убит в сражение с бунтовническа групировка, поставила си за цел го свали от власт. Военните, начело със сина му Махамат Идрис Деби, взеха властта, на практика, суспендирайки конституцията, която изисква при смърт на държавния глава поста да заеме председателят на парламента. 

Деби младши обяви, че страната ще се върне към цивилно управление след 18 месеца, през които на власт ще бъде военен съвет. Хунтата разпръсна със сила протести срещу пуча.

Франция, за която Деби беше съюзник в борбата срещу тероризма в района, отначало подкрепи преврата, но след това поиска от Махамат Идрис Деби да предаде властта на цивилни. Той направи това частично, назначавайки за премиер цивилния съюзник на баща си Албер Падаке.

Париж е пред дилема. От една страна Макрон, в интервю за “Журнал дю диманш” миналата неделя заплаши да изтегли своите 5100 военни в състава на операция “Бархан” в Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер, ако в тези страни на субсахарския регион Сахел ислямисти се доберат до властта. От друга страна, изтегляне на френския контингент би бил победа за джихадистите и Западна Африка може да стане новата им световна база. 

Ислямистките групи в Сахел създават заплаха от терористични нападения в Европа и като фактор, засилващ нелегалната миграция.

Франция е недоволна, че не среща достатъчно подкрепа от Европа за своите операции в Западна Африка - някога колониално френско владение.

Военните направиха преврат в Мали през 2012 г. и хаосът след него позволи на ислямистите да завземат цялата северна част на страната. Предшественикът на Макрон, Франсоа Оланд, изпрати там войски през 2013 г., които заедно с местните сили върнаха изгубените територии под контрола на Бамако. Те обаче до днес не успяват да се справят с джихадистите, които отново завзеха големи части в северната и централната част на Мали и нападат военни и цивилни. 

Макрон даде да се разбере, че не възнамерява да продължава неопределено френската военна мисия в Сахел. Жертвите и разходите в нея са му в тежест в трудната кампания, която му предстои преди президентските избори след по-малко от година.

Африканският съюз (АС) обяви във вторник вечерта с комюнике, че е решил отново да изключи временно Мали заради извършения през май втори военен преврат от девет месеца насам, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

АС "постановява (. . .) незабавно временно да отстрани Република Мали от участие във всички дейности на Африканския съюз, неговите органи и институции, докато в страната не бъде възстановен нормален конституционен ред", заявява в текста Съветът за мир и сигурност на тази организация.

АС призовава малийските военни "спешно и безусловно да се върнат в казармите и да се въздържат в бъдеще от всякаква намеса в политическия процес в Мали".

Организацията настоява да бъдат създадени условия за връщане към "безпрепятствен, прозрачен и бърз" демократичен преход в страната.

"В противен случай Съветът без колебание ще предприеме прецизни санкции и други наказателни мерки" срещу онези, които възпрепятстват прехода, добавя АС.

Решението на съюза бе огласено няколко дни след подобен акт на Икономическата общност на държавите от Западна Африка, която също временно изключи Мали от своите институции.