Всъщност, Гешев е напълно прав - българската прокуратура е отличник. Не, тя не е просто отличник – българската прокуратура трябва да бъде преподавана в учебниците по широкия бял свят и по други наказателни прокурорски светове!

С уроци за нея трябва да лягат и стават всички млади германски прокурори, френски прокурори, британск... опс – те са по друга система.

Защото само българската прокуратура издейства 98 % осъдителни присъди, а броят на оправданите съответно спада през последните години от две цяло и нещо си до кръгли 2% през последната година (виж доклада на Гешев от днес).

Всъщност трябваше на жълтите павета и в Триъгълника на властта обществото не да рисува смешни плакати, а да носи прокурори на ръце и да ги подхвърля във въздуха заради издействаните победи срещу „лошите“.

Е, именно сред онези 2 % оправдани са САПАРД (което тече на първа инстанция, повтарям – НА ПЪРВА), делата срещу Цветан Цветанов, Октоподите, срещу Сергей Станишев и Христо Бисеров, срещу Доган за „Цанков камък“, всички дела срещу бивши министри... Незаобиколима скоба е, че пък извън всякакви проценти са всички никога невнесени в съд обвинителни актове: за превзетата държава, срещу мекеретата с коли за по 250 000 лв. и 100 обществени поръчки, срещу ЦУМ-аджиите, срещу Петьо Еврото и „джуджетата“, срещу каратистите и "котараците", срещу...

Като влезете в един затвор, фрашкан до керемидите, веднага разбирате кой е и кой не е там - без да имате особена правна експертиза.

На фона на това българската прокуратура хем, както казахме, трябва да бъде преподавана, хем общественото доверие в нея е между 6 и 10 % според различни изследвания. И пак трябва да бъде преподавана, защото едва ли другаде е имало публичен многохиляден протест срещу главния прокурор. Даже и Русия си обичаше Чайка (ама януари миналата година го смениха - според мен от неудобство, за да няма още един кандидат за мавзолея).

Истината, поне според мен, е че в съдебна система, която признава за виновни 98 % от подадените й обвиняеми, има нещо дълбоко, ама дълбоко притеснително. Всъщност още веднъж ще кажа: дълбоко!

Може би при съдебните системи при Берия и НКВД, а сега в КНДР има такива забележителни резултати. Или на Венецуела, макар че там напоследък ставаха някакви патърдии, та не знам.

И дебело подчертавам – това няма как да е проблем (само) на прокурорите. Защото знаем - ние останалите 8 клети журналя, които понякога пишат за новите дрехи на царя - какви обвинителни актове понякога внасят. При това на най-високо ниво: в тях не е уточнена датата на „престъпното деяние“ или броят на участниците, или са им вменени неща, които изобщо не представляват престъпления.

И на фона на това – тези 98 %. 

Сякаш, притисната от лошия си имидж, българската правосъдна система истерично (и доста злобно) се върти и раздава кютеци – с доказателства, без доказателства – все тая! Който падне, го отнася... При първоначален строг режим.

Защото дебатът за прокуратурата – дали е превзета, дали прави мръсни „услуги“, дали държи в подчинение 99,9 от уж легалните играчи на обществентата сцена и дали всичко това се ръководи от някакъв сенчест команден център – мисля, че е ясен. Той е и едно от най-лесните политупражнения - за всякакви компетентни и добронамерени и не дотам лица и формации.

Но рано или късно ще дойде дебатът за българския съд. Дано тогава е останал кой да го води.