Към предварително взетото решение от прокурорската колегия на ВСС – кой, как, кога и по какви критерии ще анализира дейността на спецпрокуратурата, никой днес не дописа нито ред. Макар желаещи да не липсваха – най-вече в лицето на Атанаска Дишева и Лозан Панов от съдиите, а и на министър Янаки Стоилов.

Напротив – монолитното мнозинство във ВСС, което традиционно демонстрира единомислие с главния прокурор, го подкрепи дори за срока на проверката, защото не са „слугинаж на политическата класа“, бламира предложените от Янаки Стоилов по-къси срокове за анализ на органите на спецправосъдието и прати в коша другите идеи: да се проверяват споразуменията, исканията на спецпрокуратурта за СРС - до какъв резултат са довели и колко от тях са свършили работа за реални осъдителни присъди, както и да се види какво правят спецпрокурорите с иззетите веществени доказателства.

Предисторията

След като ГЕРБ, прокуроратурата, самите спецсъдии и най-вече прокурорската колегия на ВСС реагираха на неслучилото се предложение за закриване на специнсититуциите, миналия четвъртък и целият ВСС прие в блиц режим гневна декларация срещу разпуснатото 45-о НС. В нея най-общо се казваше, че се изразява институционална подкрепа, а предолженията за преструктуриране са посегателство върху независимостта на съдебната система.

Тогава Янаки Стоилов успя да задейства – макар че не го включиха в текста на самата декларация, процедура: двете колегии в рамките на една седмица да изготвят критерии, по които да се направят цялостни анализи на дейността на специализираните прокуратури и съдилища. Обхватът е - от създаването им през 2012 г. до май 2021 г.

След което - при мрънкане на мнозинството, събра днес извънредно Пленума, за да одобри въпросните критерии.

Каквото и да се предложи, е неприемливо... заради Христо Иванов

Така днес самите дебати започнаха с декларативно изказване на Иван Гешев – че Пленумът няма правомощия да се меси на колегиите според реформата, приета от бившия министър Христо Иванов – специално подчерта Гешев. И според него имал право само да приеме за сведение това, което прокурорите вчера одобриха като методика на предстоящия анализ.

Както Клуб Z писа, то основно се състои в това - да се анализират резултати срещу организираната престъпност, престъпленията срещу Републиката (т.нар. шпионски дела) и чак тогава - високата корупция. Според записаното самата проверка ще извършат 3-ма от прокурорската колегия на ВСС, четирима шефове на самите проверявани структури и 6-има върховни обвинители от ВКП.

Гешев използва повода да дръпне познатата вече пламенна реч: че за закриването на спецпрокуратурите и съдилищата има политическо желание, което... 

"...  съвпада с интересите на тези, които обществото и журналистите наричат олигарси.

... съвпада с интересите да им бъдат върнати 3 млрд. лв.

... съвпада с интересите на организираната престъпност.

... съвпада с чужди национални интереси."

(Макар за пореден път не даде отговор на преките въпроси на Атанаска Дишева - какви са тия 3 млрд лв., за които говори всеки път: поискани пред съд, конфискувани, само запорирани обезпечения, иззети веществени доказателства по дела или нещо друго и каква връзка имат те със спецпрокуратурата, б.р.).

Мнението на Гешев днес - че никой освен Прокурорската колегия не може да дава критерии за проверка, не споделиха служебният министър Янаки Стоилов и традиционните трима „опозиционери“ – Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска. Чуха се напомняния, че според чл. 130а на Конституцията Пленумът "решава общи за съдебната власт организационни въпроси...", а случаят бил точно такъв.

Дишева се беше подготвила с конкретика - първо, че не разбира защо главният прокурор се притеснява от това членове на съдийската колегия да предлагат становища и да включват допълнителни критерии и показатели, щом целта му е един обективен анализ.

И предложи конкретно да се допишат все теми, които прокурорите очевидно бяха забравили:

- когато се броят внесените в съд прокурорски актове от спецпрокуратурата, да се диференцират - актовете за прекратяване на съдебни поризводства, обвинителните актове и внесените предложения за споразумения (по това прокурорите от Съвета й заявиха, че нямат против, защото то ще  фигурира в статистиката, б.а.).

- във видовете съдебни решения, получени вследствие на работата на прокуратурата, да се отграничи осъдителните присъди по кои текстове от НК са постановени и по кои текстове, както и за какви лица са постановени оправдателни присъди (т.е. - с явната идея да се диференцират "големите успехи" примерно срещу наркогрупи или ало измамници от другите - за корупция по високите етажи, б.а.).

- във върнатите от съда дела да бъдат описани основанията за прекратяване и констатираните нарушения.

- да се добави като допълнителен критерии в анализа въпросът за поисканите и разрешени СРС: от тях колко са станали реални веществени доказателствени средства по дела, да се изведат случаите, в които прилаганто на тези ВДС е довело до постановяване на осъдителна присъда и т.н. (последното традициононо вбесява органите на разследването - и днес не беше изключение. Такъв анализ всъщност не същестувва дори на ниво съд, б.а.).

- Дишева предложи още анализ относно веществените доказателства - основанията за връщането им на страните и какво се случва с тях на фаза досъдебно произвоство (като призна, че повод са й обществени коментари за странни случаи на връщане, б.р.).

Тя допълни още да се анализират произнасянията на ЕСПЧ срещу България, в които са установени нарушения на Конвенцията за правата на човека, свързани с досъдебните производства и по-конкреттно арестите, както и анализ на осъдителните решения по главата за бавно правосъдие.

В подобен дух Лозан Панов подхърли още:

да се види колко оправдателни присъди на едната и другата прокуратура не са протестирани пред горната инстанция (такова е например години наред афишираното дело срещу Иво Прокопиев, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и др., б.а.)

И той допълни, че "много често искания за използване на СРС след това не се използват от органите на досъдебната фаза. Разбира се, това е преценка на тези органи, но все пак нека да има статистика и данни - колко от тези СРС са били използвани в досъдебното производсво".

Скочи му Гешев с универсалния аргумент, че "влизаме в опит за редакция на критерии, изготвени от Прокурорската колегия, което е недопустима намеса на съда в работатата на прокуратурата".

Отпорът - синхронизиран и с подигравки

Прокурорската колегия и Драгомир Кояджиков от Съдийската организираха единомислен и строен отпор – как така щяло да се разбере по колко дела съдът е взел под внимание приложните СРС за присъдата си?! Не е ли този въпрос тема на съда, както и – доста саркастично – уведомиха предложителите, че съществува Бюро за контрол на СРС, то се отчитало всяка година в парламента и отчетите му ги има в интернет.

Като цяло прокурорите обявиха, че каквото и да се чуе на масата, може само да го вземат под внимание и да го разгледат на свое заседание на прокурорската колегия. За това са отворени и по принцип са благодарни за направените предложения... (в лицето на Йордан Стоев). А Евгени Иванов дори обяви по-рано, че му било интересно какво повече може да се измисли освен техните така старателно разработени критерии.

Олга Керелска се намеси по видимо подпалилата "отсрещния" лагер тема със СРС:

„Усещането на обществото – бих казала доста осезателно – е, че с тези СРС в много от случаите се злоупотребява, защото те се използват като форма за контрол върху гражданите и за тормоз, включително и върху техния личен живот."

Тя каза още, че този анализ - "колко са допуснатите, но неизползвани СРС го дължим на обществото" (Клуб Z напомня, че от статистиката на Специализирания наказателен съд, представена само преди ден става ясно, че ако за годината той е гледал 174 истински наказателни дела по същество, е издал 2798 разрешения по Закона за СРС, а отказите са били 194, б.а.).

Прокурорите я контрираха, че този дебат „определно вече не е конструктивен", а Драгомир Кояджиков (съдия от Апелативния спецсъд, предложение на БСП в Съвета, б.р.) й се развика, че „очевидно този, който ви диктува въпросите, и той не се сеща за всички нюанси.“ На това Керелска му отвърна, че явно съди по своите практики - че на него друг му диктува действията и решенията му във ВСС.

Изобщо на моменти нервите се изпускаха – Гешев се обърна към министъра, че „не сме в Народното събрание, по правилника на Народното събрание!“, а по друг въпрос – когато Стоилов се опита да му направи забележка, че взима думата - каза: „честна пионерска, че повече няма да се обаждам“. На зебележки на Стоилов за броя реплики и дуплики отговаряше "старая се, старая се репликите да бъдат концентрирани..."

Неговите последователи от прокурорската колегия с кураж реагираха с подобна стилистика спрямо другите членове от „опозиционерите“.

Подмяташе, се че "някои наказателното право го прилагат" (и Дишева, и Керелска, и Панов са административни съдии преди ВСС, б.а.) 

Боян Новански от съдиите каза, че проектозаконът е бил внесен в 45-ото НС без мотиви и без "ОВОС" (б.е. - което означава "оценка за въдействие върху околната среда").

Драгомир Кояджиков пък обяви, че "Панов се намира в миша дупка".

Янаки Стоилов на свой ред подметна по повод нещо елементарно за прочитане от член на Съвета: "колко време ще ви е необходимо - 2-3 месеца?!"

А Дишева се заяде с прокурорите, че заседанията на Съдийска колегия са „с истински обсъждания“.

Срокът на анализа - в друго време, в друг свят

Накрая челно катастрофира предложението на служебния правосъден министър да се запише, че срокът за анализа е 40 дни - очевидно за да е готов преди парламентарните избори на 11 юли.

Стоилов от миналия четвъртък остро критикува съвета, че "животът се развива много по-бързо от техните представи" и всячески опитва да се случат споменатите разбори на дейността на спецорганите в рамките на мандата на служебното правителство. Той намекна още сутринта пред Клуб Z, че дори вписаното сред идеите на прокурорите, че ще се иска експертна помощ от ЕК (за да видиш колко дела успешно е свършила прокуратурата на ул. "Черковна"!) е начин да се протакат работите. На това Гешев днес реагира, че са открити, прозрачни и много настояват да ги консултира ЕК - а не че бавят топката.

Стоилов продължи да настоява да се впише срок на проверките до края на юни. Без да крие - "за да могат участниците в политическия процес да изградят свое мнение по въпросите".

Гешев реагира:

"Ние имаме ангажимент към магистратите и служителите от съдебната власт, ние нямаме ангажимент към политиците – да обслужваме политически интереси за откриване, за закриване или нещо друго.

Ние не сме слугинаж на политическата класа. Така че, ако някой иска това да се случи – това е обидно за ВСС и за всеки български магистрат."

Отвърна му Лозан Панов, който уж се обръщаше към Янаки Стоилов:

"Няма до коментирам и думата "политически слугинаж", която използва г-н Гешев – точно той, който го използва... И обидата (на всички прокурори, б.р.) също няма да коментирам. Нима действията, които г-н Гешев извършва с прокуратрата спрямо Президентството, не могат също да се коментират като тричане и като обида?!"

В крайна сметка предложенията на Дишева и Панов - да се „пипа“ или дописва решението на прокурорската колегия за структурите, целите и авторите на анализа, събраха само два гласа – техните собствени (Олга Керелска каза, че не е разбрала текста за сроковете и не гласува).

Що се отнася до съдиите - те се обединиха около гласуваните вчера точки за „техния“ анализ. В тяхното решение още не са обсъждани въпросите за срока и състава, който ще пише доклада.

Съветът затъна в процедурни финтифлюшки, след като се оказа, че членовете от прокурорите не са чели приетите вчера критерии от съдиите. И продължи да обсъжда до следобед детайли.