Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.“

С този цитат на Антоан дьо Сент-Екзюпери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обърна към гражданите на ЕС.

Тя говори на церемония в Европейския парламент в Страсбург за официалното откриване на Конференцията за бъдещето на Европа. Събитието стана на 9 май - Деня на Европа, точно 71 години след знаменитата реч на френския външен министър Робер Шуман, положила началото на днешния Европейски съюз.

„Вярвам, че тази конференция е истинска възможност да съберем европейците заедно и да се обединим около общата амбиция така, както направиха поколенията преди нас. А същността е н вота, че ЕС трябва да бъде това, което европейците искат да бъде“, допълни тя.

Инициативата, която ще даде повече права на гражданите при формирането на европейските политики, бе открита с музикални изпълнения на цигуларя Рено Капюсон и квартет „Карски“.

Идеите, в които ще участват гражданите и младите хора, могат да доведат до промени в учредителните договори на ЕС. Това изтъкна председателят на ЕП Давид Сасоли. И призова:

„Нека не се страхуваме, нека за нас няма теми табу."

Домакинът на събитието - френският президент Еманюел Макрон, припомни, че преди година Европа е била твърде разоръжена в здравеопазването. Според него и днес все още е така.

„Трябва да извлечем всички уроци от това, че бяхме изправени пред големи удари като пандемията", смята Макрон.

Той допълни, че трябва да се подсили общностният капацитет, защото само на такова ниво отговорът е траен.

Макрон посочи и критиките към демократична Европа и забележките, че авторитарните държави се справят по-добре в пандемията. Но припомни и каква е цената – отнемане на свободите и запушване на устата на несъгласните.

„Единственият отговор срещу авторитаризма, който би имал стойност, би бил авторитетът на демокрацията. А този авторитет може да бъде спечелен само с ефективност и бързина", каза Макрон.

От ляво на дясно: Еманюел Макрон, португалският премиер Антониу Коща, Давид Сасоли и Урсула фон дер Лайен на церемонията в Страсбург. Снимки АП/БТА и Уикипедия

 

Що е то?

Конференцията за бъдещето на Европа ще използва подход „от долу нагоре“, насочен към гражданите. Той ще даде възможност на европейците да изразят очакванията си от ЕС и те ще имат по-важна роля в оформянето на бъдещите политики. Това ще става чрез свързани с Конференцията събития и дебати, организирани на различни места в ЕС, както и чрез интерактивна многоезична цифрова платформа.

Тези присъствени или виртуални събития с участието на гражданското общество и заинтересуваните страни могат да бъдат организирани на европейско, национално, международно и регионално равнище.

Въпреки ограниченията заради COVID-19 физическото участие и общуването лице в лице трябва да бъдат съществен елемент.

Евроинституциите ще организират панели на европейските граждани. В тях трябва да бъдат представени граждани с различен географски произход, пол, възраст, социално-икономическо положение и/или ниво на образование. Специални събития трябва да бъдат посветени на младите.

Данните от всички събития в рамките на Конференцията ще бъдат събирани, анализирани, проследявани и публикувани в хода ѝ чрез многоезична цифрова платформа. Там гражданите ще могат да споделят идеите си и да изпращат информация онлайн. Ще бъде въведен и механизъм за обратна връзка.

108 граждани ще участват в обсъждането на идеите от платформата, както и представители на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и на социалните партньори. Могат да бъдат канени и представители на ключови заинтересовани страни.

Какво смятат хората

Повече от всички в ЕС българите свързват бъдещето на Европа с постигането на сравнимо равнище на живот и доходи. Такива са резултатите от съвместно допитване на Европарламента и Еврокомисията. То бе организирано още в края на 2020 г., но бе по повод съвсем скорошно събитие – подписването на 10 март на декларация, дала началото на Конференцията за бъдещето на Европа. Документът бе подписан от председателя на ЕП Давид Сасоли, на Комисията Урсула фон дер Лайен и португалския премиер Антониу Коща от името на председателството на Съвета на ЕС.

Стандартът на живот е най-важното предимство на членството в ЕС за 41 на сто от анкетираните ни сънародници. Те го предпочитат пред другите привилегии като демокрацията, правовата държава, икономическата и търговската сила и солидарността.

Огромната част – или 92 на сто, от гражданите на всички страни членки на ЕС настояват гласът им да бъде чут по-добре при вземането на решения, свързани с бъдещето на Европа. Целта на Конференцията е точно тази – да бъде предоставена на жителите на континента по-голяма роля при оформянето на политиките на ЕС за устойчивост при кризи, независимо дали са икономически, или свързани със здравето. Тя трябва да създаде нов публичен форум за приобщаващ и прозрачен дебат с европейците по въпросите, които са от значение за тях и засягат всекидневието им.

От ляво на дясно: Антониу Коща, Давид Сасоли и Урсула фон дар Лайен показват копията от подписаната съвместна декларация за Конференцията.

 

Подписаната на 10 март декларация съдържа далеч не изчерпателен списък на възможните теми за Конференцията. В него са включени здравеопазването, климатичните промени, социалната справедливост, цифровата трансформация, ролята на ЕС в света и начините за укрепване на управляващите Общността демократични процеси, предизвикателствата на миграцията, сигурността и други. Тези теми съвпадат с водещите приоритети на ЕС и с въпросите, повдигнати от гражданите в проучванията на общественото мнение. Участващите граждани ще бъдат тези, които ще решат кои теми ще се обсъждат.

Конференцията ще бъде председателствана съвместно от Европарламента, Съвета и Комисията, представлявани от своите председатели. Това тричленно председателство ще бъде подпомогнато от изпълнителен съвет, в който ще има по трима представители от всяка институция, както и по 4-ма наблюдатели. Заключенията трябва да бъдат готови през пролетта на 2022 г., по време на френското председателство на ЕС.

По ирония на съдбата идеята за Конференцията за бъдещето на Европа също е френска. По-точно – на президента на страната Еманюел Макрон.

Идеята бе изказана от Макрон през март 2019 г., два месеца преди изборите за Европейския парламент. Тогава той публикува в няколко европейски вестника статията си „За европейския ренесанс“. Няколко месеца по-късно Урсула фон дер Лайен включи идеята в своите политически насоки.

Намерението бе Конференцията да започне през май 2020 г. Нещата обаче се забавиха с почти година. Причина за това бяха задкулисни свади, недостатъчен ентусиазъм в някои от страните. Като за капак избухна и пандемията от COVID-19, заради която на лидерите съвсем не им бе до нещо друго.

В крайна сметка се стигна до началото на Конференцията. Само че то даде старта и на нова вълна от подозрения и евроскептицизъм. Те са свързани с бюрокрацията – една от главните „болести“ на ЕС.

Напълно логично, предвид посочения по-рано ръководен състав на Конференцията. Едва ли наличието на съвместно председателство, изпълнителен съвет, пленарни заседания и общ секретариат ще донесат толкова необходимите реформи на Европа, смятат редица чиновници в Брюксел.

Нищо общо с високопарните декларации от рода на „специален ден за европейската демокрация“ – поне така определи подписването на декларацията Давид Сасоли.

Еманюел Макрон е инициаторът на Конференцията за бъдещето на Европа.

 

Но усещането за необходимостта от реформи на ЕС не е нещо ново. В началото на хилядолетието друг французин, също президент – макар и бивш – Валери Жискар д’Естен, оглави Конвента за бъдещето на Европа. Този временен орган бе създаден с цел изработване на европейската конституция. Договорите на ЕС трябваше да се реформират в навечерието на голямото разширяване през 2004 г. с 10 държави от Централна и Източна Европа.

Конституцията обаче бе отхвърлена на референдуми във Франция и Нидерландия. И Конвентът просъществува само две години – от 2001-ва до 2003 г. А в него имаше цели 105-има представители от страните членки, кандидатките, Европарламента и Еврокомисията. И макар органът да не изпълни успешно задачата, заплатата на Валери Жискар д’Естен предизвика сериозно недоволство заради размера си – 20 000 евро месечно. При това, както се оказа, за несвършена работа.

Може би заради провала на Конвента никой не се наема да прогнозира какво ще се случи с Конференцията за бъдещето на Европа.

Колко председатели завиват една крушка?

За да не става отново за смях, Европа може би ще трябва да пренапише договорите си, за да намали броя на чиновниците, които нарича „председатели“. Това посъветва в коментар „Политико“, считано за официоз на Еврокомисията.

„Да го кажем с други думи. Конференцията може да постави въпроса колко председатели на ЕС са необходими за завъртането на една крушка?“, писа изданието.

И припомни, че те могат да бъдат 11 в зависимост от това кои институции са включени.

В действителност институциите според член 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) са 7. Става дума за главните органи на Съюза, които вземат решения. Те са следните:

● Европейският парламент;

● Европейският съвет (на държавните и правителствените ръководители);

● Съветът на ЕС (съставен от национални ресорни министри);

● Европейската комисия;

● Съдът на ЕС;

● Европейската централна банка;

● Европейската сметна палата.

Към тях могат да бъдат добавени още 4 органа – Европейската инвестиционна банка, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет и Омбудсманът.

Както се вижда, председателите могат да стигнат до 10. Съдът на ЕС няма такъв.

Конференцията е зачената в спорове

Председателският проблем съпътстваше Конференцията за бъдещето на Европа още при нейното „зачеване“. В институциите така и не можаха да се разберат кой изтъкнат европеец да я оглави. За тази роля бе гласен евродепутатът Ги Верхофстад – виден либерал и бивш премиер на Белгия. В много столици обаче той бе сметнат за прекален „федералист“, т.е. привърженик на бъдеща обединена европейска супердържава. Затова се стигна до компромиса със съвместното тричленно председателство. Но все пак се намери място и за Верхофстад като съпредседател на Изпълнителното бюро на Парламента.

И в резултат на това по думите на „Политико“ „великата идея на Макрон за общоевропейска дискусия – нещо, срещу което лидерите на ЕС се съпротивляват, понеже го смятат за взиране в пъпа, се превърна именно в упражнение по взиране в пъпа заради самото взиране в пъпа“.

Ги Верхофстад бе предложен за председател на Конференцията, но кандидатурата му не мина.

 

Отделно, както вече стана дума, пандемията забави старта на Конференцията. И не само това – нейното бързо разпространение осуети планираните пътувания на ръководния състав из 27-те страни членки на ЕС. Разбира се, някои скептици са доволни, защото според тях така са спестени стотици многочасови говорилни в градски кметства.

Мнозина подозират, че Еманюел Макрон просто иска да си направи пиар. Предвидено е Конференцията да завърши през пролетта на 2022 г., когато председател на ЕС ще бъде Франция. А по същото време в страната ще избират президент. И каква по-добра реклама за Макрон, който със сигурност ще се бори за втори мандат?

Друг спор, който възникна веднага, след като стана ясно, че Конференцията ще започне, е за състава на ръководните ѝ органи. Според източници, близки до Европарламента, за член на изпълнителния съвет е номинирана само една жена. Това е Ираче Гарсия – председател на политическата група Прогресивен алианс на социалистите и демократите (СиД).

Кое е най-важното

Според редица официални представители основен приоритет е самоанализ в самите 27 страни членки и трите главни евроинституции. Той трябва да бъде извършен най-вече заради затрудненото вземане на решения, водещо до дълги забавяния.

Самото забавяне на старта на Конференцията се превърна в символ на проблемите, които тя – поне на книга – е призвана да разреши. Така например повече от три месеца бяха необходими на ЕС, за да приеме санкции срещу Беларус заради фалшифицираните президентски избори през август 2020 г. Шест месеца пък отнеха споровете около обвързването на получаването на пари от еврофондове със зачитането на върховенството на закона в държавите от ЕС.

И именно затова в много европейски столици идеята за Конференцията все още не се възприема напълно сериозно, смятат дипломати в Брюксел.

Освен това вероятността Конференцията да завърши през май 2022 г. е минимална въпреки огромните амбиции на Макрон. Според дипломатите едва ли ще бъде постигнато разбирателство около идеята на френския президент за транснационални листи с кандидати за Европарламента, нито за премахването на процедурата за водещ кандидат за председател на Еврокомисията.

Отделно в постоянна величина се превърна пандемията от COVID-19. В момента тя залива света с третата си вълна. И е в състояние да парализира всяко начинание по всяко време.

Валери Жискар д’Естен бе начело на Конвента за бъдещето на Европа, който не успя да изпълни задачата си.

 

Не е за пренебрегване и фактът, че до предвидения поне за момента край на Конференцията членовете на председателството ще се сменят. На поста си ще остане само Урсула фон дер Лайен. Мандатът на Давид Сасоли изтича през декември т.г. Първият мандат на Шарл Мишел приключва през май 2022 г. и няма гаранции, че ще бъде продължен.

Само след два месеца – на 1 юли, Антониу Коща ще предаде председателството на Съвета на словенския премиер Янез Янша. Който пък след още толкова ще отстъпи мястото си на Еманюел Макрон. И изобщо не е ясно с каква нагласа ще подходят те по въпроса. Особено големи са тревогите от Янша, който нашумя със скандални и предизвикателни послания, които отправя в социалните медии. А именно при словенското председателство Конференцията трябва да набере скорост.

Надеждите са Конференцията за бъдещето на Европа да достигне до мълчаливото мнозинство. Така заяви Урсула фон дер Лайен при подписването на декларацията.

„Искаме да чуем гласа на европейските граждани в цялото им многообразие, от младите до старите, жителите на градовете и на селските райони, от студентите по програмата „Еразъм“ до участниците в протестите, както и на съмняващите се, че създаването на още по-тесен съюз е правилният път“, каза председателят на Комисията.

Остава да видим дали нещата ще тръгнат в тази или в друга посока.

Този материал е написан за списание "Клуб Z" през май 2021 г. Публикуваме го с незначителни промени.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.