Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В края на април Камарата на представителите одобри предложението на Демократическата партия окръг Колумбия да се превърне в 51-ви щат. Това се случва 62 години след присъединяването на 50-ия щат към страната - Хаваи. 

Аргументът в полза на инициативата се изгражда от само себе си – странно е над 700 000 от най-информираните по политическите въпроси граждани на Америка, които средно на глава от населението плащат най-високите данъци в страната и да не забравяме - живеят в столицата, да не разполагат с двама сенатори и един представител от долната камара. Ако ви се виждат малко като общ брой, тогава какво да кажем за Уайоминг и Върмонт, които са населявани съответно от 643 000 и 576 000 души по данни от преброяване от 2020 г.

Окръг Колумбия разполага само с един делегат в Капитолия - Елеонор Холмс Нортън. При всеки нов Конгрес (на всеки 2 години) тя предлага закон, с който столицата да се превърне в щат. Зад настоящата инициатива застават както всички демократи в долната камара, така и президентът Джо Байдън.

А защо въобще съществува окръг Колумбия? По думите на Джеймс Мадисън столицата на страната трябва да бъде преместена от Филаделфия в специален окръг, с ограничен статут, за да не бъде позволено на един-единствен щат да доминира над останалите в страната. Подобно опасение може и да е било обяснимо в началото на XIX в., но днес едва ли може да очакваме 20-ият по население град в държавата да се наложи над Ню Йорк, Калифорния или Тексас. 

Предстои Сенатът да се произнесе и вероятно Америка ще си остане с 50 щата. Демократите се нуждаят от минимум 60 гласа в горната камара (разполагат с 50), а нито един републиканец няма да подаде ръка. Със същия успех могат да подложат на вот дали да наградят Дерек Шовин за "Човек на годината".

В миналото процесът по определяне на нов щат обикновено е бил съпътстван от политически кризи. А понякога и от тежки кръвопролития.

Север срещу Юг

Първите 70 години от съществуването на Америка са изградени на основата на неустойчиви компромиси между две вражески класи – индустриалния Север и плантаторския Юг. 

В Декларацията на независимостта е заложена свободата на всички индивиди. Но по време на освободителната война с Великобритания, а и през първите турбулентни години от съществуването на новата страна, е необходимо богатите робовладелци да защитят новия режим, да го легитимират. За тази цел е нужно да бъдат защитени интересите им. Правото на частна собственост взима превес над равенството пред закона и е гарантирано в Конституцията от 1787 г. Така робството е съхранено въпреки добрите намерения на някои от бащите основатели.

Към края на XVIII в. обаче то навлиза в криза. Много фермери се отказват от тютюнопроизводството заради понижаването на цената на стоката на международния пазар и се насочват към пшеницата, която не изисква робски труд. На север робството постепенно е изоставено не от морални, а от икономически подбуди. Но в началото на 90-те сред южните щати е въведена нова култура, която се превръща в основната износна стока на Америка – памука.

Югът не се отказва от робството. Въпреки че останалата от Великобритания система на примогенитурата (първородният син взима цялото наследство на баща си) постепенно е отменена по времето на Американската революция, тя оставя дълготрайни последици върху обществения строй. Икономическото неравенство води до масово окрупняване и поява на „супер плантации“, оформя се малцинство от свръх богати и влиятелни робовладелци, които полагат усилия да разширят контрола си над отвоюваните или откупени територии на запад.

През първата половина на XIX в. при всяко разширяване на Америка се търси начин да се удовлетворят желанията и на двете страни. Има и успехи – през 1820 г. е подписан Компромисът от Мисури, съгласно който робството е забранено на север от 36-ия паралел*. По онова време се смята, че договорът ще остане во веки, но огромното териториално разширение на страната след успешната военна кампания на Америка срещу Мексико в края на 40-те години премахва възможността за делене на земите по географски принцип.

Както пред Севера, така и пред Юга се отваря възможност да спечелят стратегическо предимство на политическата сцена на Америка. И кой знае – след някое и друго поколение да въведе предпочитаната система на управление отвъд 36-ия паралел.

На страха очите са големи. Опасенията от намеренията на вражеската политическа сила стават непосредствената причина за най-кървавия конфликт в историята на САЩ – Гражданската война (1861-1865 г.); жертвите са между 600 000 и 1 000 000). Въпреки че след победата си на президентските избори през 1860 г. Ейбрахам Линкълн се опитва да убеди демократите, че няма да отмени робството на юг от 36-ия паралел, те напускат САЩ и сформират Конфедерацията. 

Едва ли за бъдещето на окръг Колумбия ще се води братоубийствена война. Но ако Америка „порасне“ с още един щат, той почти сигурно ще окаже трайно въздействие върху бъдещия облик на държавата.

Най-синия щат

Най-убедителната победа на президентски избори през последните 200 години е дело на Роналд Рейгън. 

През 1984 г. той разбива кандидат-президента на Демократическата партия Уолтър Мондейл, като печели общо 49 от 50 щата. Мондейл е победител само на изборите в родния си щат Минесота. И то с едва 4000 гласа преднина.

Америка все още не е навлязла в рецесия, аферата „Иран-Контра“ не е разкрита и Рейгън се радва на висок рейтинг. 

Но не и според жителите на окръг Колумбия. От около 210 000 гласували цели 180 000 предпочитат кандидата на Демократическата партия. Рейгън прибира скромните 30 000 гласа.

Ако окръг Колумбия се превърне в щат, Демократическата партия ще разполага с двама сигурни сенатори.

Когато става дума за защитата на правата на отделните щати, Републиканската партия винаги застава на първа линия. На това се крепи цялата ѝ защита на Избирателната колегия – да се ограничи въздействието на огромното население в някои от по-многобройните щати спрямо по-малки като Уайоминг, Върмонт и Монтана. Да не се допусне тирания на крайбрежните метрополии.

Разбира се, причината поради която републиканците защитават Избирателната колегия, е, че през последните 30 години техен кандидат-президент е печелил мнозинството от гласовете само на изборите през 2004 г.

Аргументите им в защита на позицията, че окръг Колумбия не бива да бъде щат, са нелепи. Сенаторът на Арканзас Том Котън обяви, че Уайоминг повече заслужава да е щат, защото по характер е „по-разнообразен, работнически“. Конгресменката на Джорджия Джоди Хайс пък посочва, че в окръг Колумбия нямало летище.

Така или иначе републиканците едва ли ще са склонни да променят позицията си. Освен ако не бъдат спечелени с нещо. През 2009 г. Сенатът одобри план, който позволи на жителите на окръг Колумбия да излъчват един конгресмен в Камарата на представителите, като в замяна твърдата консервативна база Юта се сдоби с още един конгресмен. Повече от 60 сенатори подкрепиха инициативата, но тя така и не бе подета от Камарата на представителите.

След 1961 г. жителите на столицата могат да участват на президентските избори (имат трима електори), а след 1973 г. получават правото да избират местна изпълнителна власт, чиито решения обаче могат да бъдат отменяни от Конгреса. Може би след време и статутът на територията ще се измени.

Гражданска война през 2021 г. е напълно изключена, но отношенията в Капитолия през последните 10 години твърде много се влошиха. Окръг Колумбия почти сигурно ще трябва да почака да се възродят уважението между двете партии и готовността за отстъпки, за да има шанса да се превърне в 51-вия щат на Америка.

---

* В интерес на точността - на север от 36-ия паралел и 30-ата минута.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.