Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

На практика я мислехме за мъртва. През последните 10 години инфлацията в Европейския съюз така и не достигна до границата от 2%, очакванията и на Международния валутен фонд и на ОИСР бяха, че тенденцията ще продължи. Днес обаче поглед към статистиката на Google показва, че търсенето на "инфлация" е достигнало до 10-годишен връх. Защо? Заради перфектната буря от рискове, които пандемията донесе, и които бяха причинени от опитите на правителствата да се справят с икономическата криза, дошла след това. Такива са огромните фискални стимули, които се изливат в американската и европейските икономики, т. нар. спящи пари, които хората спестяваха по време на кризата, но и които тепърва ще започнат отново да заливат пазарите. 

Тук трябва да се каже, че притесненията засягат бъдещето, защото към момента не се наблюдават тревожни тенденции. Инфлационните индекси изглеждат неособено разтревожени, така изглеждат и на пръв поглед шефовете на централните банки. Все пак - инфлацията в САЩ и ЕС отбеляза рязък ръст през месец март, очакват се данните и за април. Суровините поскъпват заради ускореното възстановяване на Китай и възможността му да захранва отново масово света. В същото време търсенето остава задържано. Само един пример - медта в момента се търгува при най-високите цени от десетилетие. Тя е основна суровина за производството на почти всяка една техника около нас, използва се масово във фабрики и в индустрията. 

В същото време светът се намира в криза за полупроводници, стомана и намалено, дори почти мъртво корабоплаване, което също увеличава риска от инфлация до притеснителни размери. 

Не на последно място трябва да се има предвид застаряващото население на развитите държави и неприятните последици за стопанския живот, който такъв демографски профил неизбежно създава. 

Накратко - перфектната буря. Проблемът обаче не е само в страха на обикновените потребители от инфлацията, макар в страни като България той да е силно оправдан. Все пак е добре да се знае, че едва ли ще станем свидетели на хиперинфлация, която да изяде спестяванията ни. Проблемът са държавните дългове. 

Пандемията и икономическата криза принудиха почти всички правителства в света да се обърнат към дълговите пазари и да поискат кредити, с които да финансират своите спасителни програми. Постоянно повишаващите се цени на активите, фискалните стимули, печатането и вече споменатите демографски тенденции е твърде вероятно да повишат сериозно разходите по обслужването на дълга. 

Възможно е завръщането на инфлацията в следващите години да донесе лихвено покачване по дълга за свръхзадлъжняла Европа. Държави като Италия, която има дълг от над 160% от БВП, ще усетят най-тежко удара, защото дори минимално отклонение от днешните нива на доходност ще се изразяват в милиарди годишно. 

Разбира се, това се отнася и за Франция, и за Испания например. Не са в безопасност и фискално стабилни страни като Германия, Нидерландия и България, защото разклащането под краката на някои членки, при това с такова огромно значение за стопанския живот на блока, ще донесе поредния трус за общата валута - еврото. 

Макар лидерите на блока към момента да отказват да коментират публично своите притеснение, със сигурност умните глави мислят много по въпроса. Повишението на лихвите в следващите години изглежда неизбежно. 

Какво е решението? Икономически растеж от спешен порядък, доста по-висок от този, който имахме в предпандемичните времена. Тук може да помогне Фондът за възстановяване на ЕС, който има за цел именно Европа да излезе от кризата много по-силна. Иронията е, че всички ние задлъжняваме заедно за тези прословути 750 млрд. евро, които носейки инфлация, могат да ни спасят от нея. 

Идеята е проста - големият растеж, акумулиран правилно и инвестиран умно, може и да намали огромната задлъжнялост и така да спаси положението. Всичко обаче е още твърде неясно.

При всички положения гражданите трябва да знаят едно - високите цени ще останат тук. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.