Министерството на труда и социалната политика подкрепя  въвеждането на "праг на достойнството" за минималната работна заплата, което е предвидено в проекта на директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Това съобщи днес министърът в оставка Деница Сачева по време на организиран от синдиката КНСБ форум, посветен на темата. 

На практика това означава, че законоустановеното минимално възнаграждения трябва да е 60 процента от медианната брутна заплата и 50 процента от средната брутна работна заплата в съответната страна. По думите на Сачева числата в България в момента са доста близки до заложените в директивата.

Проблемът е, че твърдението на Сачева е малко неясно, а данни за медианната заплата в страната - поне актуални - няма. НСИ определя медианната заплата на всеки 4 години, последното бе през 2018 г. Според последните данни на Евростат към юли на 2018 г. тази заплата в България е била 442 евро, което на практика означава, че ако се вземат 60% от нея, то може и да намали минималната у нас, която в момента е 650 лв. (при всички положения към момента медианната заплата у нас е доста по-висока, сравнение с 2018 г.) 

Ако обаче се вземе средната брутна заплата, която у нас е 1437 лв., то това би означавало около 715 лв. минимална ставка. Разликите са съществени и всичко зависи от това какво в крайна сметка ще предприеме ЕС. 

Важно е да се знае, че медианната заплата е нещо като "средна стойност на заплатата". Тоест половината служители печелят по-малко от нея, а другата половина - повече. Това и математически по-чистият модел за определяне на средата, защото средната заплата, както се изчислява в момента, се изкривява от най-високите заплати в страната, тоест - те я дърпат нагоре. 

Припомняме и че България е една от малкото страни в ЕС, която няма точна методика, по която да се определя минималната заплата. Тя по никакъв начин не е свързана с производителността на труда, а се определя административно от управляващите. В цели седем държави от ЕС пък института на минимална работна заплата дори не съществува. 

Припомняме и че КНСБ вече неколкократно е изрязавал мнение, че при въвеждането на директивата на ЕС трябва да се взема средната, а не медианната заплата, защото просто казано - така ще се получи по-високият размер на минималните възнаграждения. 

КНСБ: Минимална заплата от 1456 лв. през 2026 г. 

Междувременно от синдиката обявиха и че искат средногодишно нарастване на заплатите у нас от 12,5 на сто, а скокът на минималната заплата да бъде с цели 17,5% на годишна база. Това означава, че целта им е да се достигне до 1456 лв. минимална заплата през 2026 г. 

Разчетите бяха представени по време на онлайн кръгла маса от Виолета Иванова, експерт от института на КНСБ, пише БТА. 

През 2020 година заплатата за издръжка в България е 1214 лева /621 евро/, а минималната работна заплата е едва 50, 2 от заплатата за издръжка.

КНСБ настоява поне половината от наетите работници и служители да получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г. Ако минималната заплата достигне заплатата за издръжка, ще се ограничат нископлатените работници и работещите бедни, посочиха от КНСБ.

Заплатата за издръжка е измерител на доходи на труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот. Това означава заплащане за положен труд в рамките на нормален работен труд, нормална работна седмица, без да се полага извънреден труд. Заплащането трябва да осигурява адекватни средства от гледна точка на храна, здравеопазване, образование, транспорт, средства за културни, спортни мероприятия, отдих.

Заплатата на издръжка се базира на проучване на тричленно домакинство, а не както е при издръжката на живота - четиричленно домакинство. И при двете понятия се използва потребителска кошница. 

При разработване на националния модел на потребителска кошница от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ са ползвали разходните норми от седма децилна група от изследването на НСИ за домакински бюджети. 

То разделя домакинствата на 10 групи, като всяка обхваща 10 процента от населението на страната, като първата е 10-те процента с най-ниски доходи, а последната 10-те процента с най-високите доходи. КНСБ са избрали групата, в която стойността на разходите се доближава до издръжката на живота в края на 2020 година.

Теглата и структура на потребителската кошница са съобразени с разходите на домакинствата от 7 децилна група. Потребителската кошница включва 479 хранителни, нехранителни стоки и услуги (без консумация на алкохол и тютюн). Хранителната стойност на включените в кошницата хранителни стоки е 2 831 калории дневно на човек. Разходите за храна (вкл. в заведения) представляват 36.3 на сто от всички разходи на семейството.

Приема се, че семейството живее в собствен дом (съобразно статистиката - това е ситуацията при 86 на сто от българските семейства), жилищна площ - 70 кв.м.

За 2020 година необходимият нетен месечен доход на еквивалентна единица излиза 1047 лева(стойност на кошницата).

При тестването на адекватността на минималната заплата се възприема тричленното домакинство като модел, защото според последното преброяване на НСИ средната численост на едно семейство е 2.7 души, поясни Виолета Иванова. 

При тричленно домакинство /двама работещи и едно дете/необходимият нетен доход за семейство на едно дете и двама работещи е 1884 лева месечно, т.е тези родители трябва да получават нетно възнаграждение не по-ниско от 942 лева. Заплатата за издръжка бруто на единия от работещите е 1214 лева. 

Минималната заплата за 2020 година покрива 50.2 на сто от заплатата за издръжка.

Заплатата за издръжка няма задължителен характер и трябва да се търси широка обществена подкрепа за нейното прилагане, коментира експертът. 

По думите на Виолета Иванова с прилагането й ще се ограничат нископлатените работници и работещите бедни. Заплата за издръжка няма задължителен характер и трябва да се търси широка обществена подкрепа за нейното прилагане, смятат синдикалистите. По думите на експертите за немалка част от работодателите по света плащането на заплата на издръжка е морален акт и е въпрос на чест да дават такова възнаграждение на служителите.