КНСБ настоява средната работна заплата да стане 2450 -2560 лева през 2025 г., а минималната - 1239 лева, съобщи лидерът на синдиката Пламен Димитров на онлайн пресконференция.

Искането е заложено в меморандума за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г. на КНСБ. 

Меморандумът залага приоритети в пет ключови области за развитието на страната. Документът ще е предмет на обсъждане при предстоящи срещи на синдикалната организация с политическите партии преди изборите. Срещите ще започнат още през следващата седмица.

Идеята е средната работна заплата да расте ежегодно поне с 12,5 процента, а минималната - с поне 17,5 процента. Това включва и 10 процента ежегоден ръст в бюджетните системи и 15 процента ръст на заплатите във всички агенции, които работят на терен.

Искането е на фона на допускания, че брутният продукт ще расте в реално изражение ежегодно с не по-малко от 3,5 процента, като номиналният ще надмине 5 процента, а инфлацията ще е около 2 процента средногодишно. При този сценарий БВП още тази година приближава 125 милиарда лева, пише БТА.

От КНСБ са изчислили, че това ще струва на бюджета около милиард-милиард и двеста милиона лева на година.

За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Документът ще постигне друга политика по отношение на минималното възнаграждение, то ще достигне 50 процента от средната работна заплата за страната.

При този ръст на доходите поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г., а минималната работна заплата ще достигне "заплатата за издръжка" към 2025-2026 г.

Пред политиците КНСБ ще поиска темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по паритет на покупателна способност, които гарантират достигане на нива 60 на сто от средноевропейските през 2022 г. и 67 на сто през 2025 г., обобщават исканията синдикалистите.

От КНСБ предлагат и годишен темп на прираст на средната пенсия в размер на 15 на сто. Според синдикалистите, този темп е напълно постижим, като по този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39,4 на сто към 2020 г. при очаквано съотношение 44,8 на сто към 2025 г.).

От КНСБ отново поискаха реформиране на данъчната система. Икономистът Любослав Костов посочи, че синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15 процента данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 на сто.

Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата, анализират от КНСБ.

Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 98 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2026 г., работещите на средна работа заплата биха спестили на годишна база общо 1176 лв., са изчислили от синдиката.

Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на минималното възнаграждение, допълват от КНСБ в меморандума. Така през 2022 г. на месец ще се спестяват 67 лв., а в края на периода през 2026 г. - по 127 лв. на месец, или общо 1524 лв. на година.