Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Хърватия, България и Румъния могат да добавят най-значителен ръст към техния БВП спрямо останалите членове на ЕС от Източна Европа. Това може да са съответно с по 1,0%, 1,0% и с 0,8 процентни пункта годишно през периода 2021-2027 г., на фона на усреднено увеличение от 0,2 процентни пункта за тази част от съюза, ако се приеме, че ще има пълно усвояване на традиционното финансиране в рамките на съюза и на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (RRF).

Подобно заключение прави кредитната агенция „Мудис“ в своя доклад за страните от Централна и Източна Европа, съобщава bne IntelliNews (бившата бизнес медията Business New Europe, която е фокусирана в развиващите се пазари), цитирана от БНР. 

Финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, но институционалните предизвикателства ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреди рейтинговата агенция.

Окончателните нива на инвестициите ще зависят в крайна сметка от това колко средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на ЕС. Страните с по-слаб опит в миналото, като Румъния, ще се нуждаят от „надграждане на институционалния капацитет, което не е лесно постижимо и отнема време да се материализира“, се казва още в доклада на „Мудис“.

Освен по-силен икономически растеж фискалните показатели също вероятно ще се подобрят в тези страни. При по-висок икономически растеж съотношенията дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-2027 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период.

„Въпреки това предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях“, каза Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody's Investors Service.

Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, се казва в доклада на рейтинговата агенция.

Предишните усвоявания на европейски средства варираха сред отделните страни от Източна Европа. Според агенция „Мудис“ само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% през бюджетния период 2007-2013. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които заедно с България (с усвояване от 97,3%) ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако настоящото финансиране бъде усвоено изцяло.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.