Българският бизнес продължава да очаква по-бързи и адекватни мерки за подкрепа от държавата в пандемията, счита, че хоризонтът за възстановяване ще бъде по-дълъг, отколкото предполага правителството и иска анализ на действието на противоепидемичните мерки, прилагани до този момент. 

Това са основните изводи, които могат да бъдат направни от експресно онлайн проучване на Българската стопанска камара. То обхваща всички членове на сдружението и всички сектори на икономиката.  

Най-голям процент от участниците (28,6%) е от сектор „Хотелиерство, ресторантьорство и турагентство“.

Най-притеснителното е, че цели 54% от респондентите очакват да имат затруднения при погасяването на банковите си задължения след изтичането на банковия мораториум. Припомняме, че в края на миналия месец той изтече и трета вълна на отсрочки не се очаква. Все още няма данни колко точно фирми ще бъдат "ударени" от нуждата да се плащат кредитите при намалено търсене. 

79% от анкетираните отчитат влошени икономически показатели на предприятието си. Половината от участниците в проучването (50,6%) прогнозират, че ще успеят да възстановят икономическото си състояние до края на 2022 г., а 18,3% - до края на тази година. 26,1% виждат по-далечен хоризонт (след 2022 г.), в който да се възстановят от кризата, а 0,4% декларират, че са прекратили дейност, респективно – никога няма да се възстановят.

74% от анкетираните разчитат на мерки за подкрепа на заетостта, а 68% се нуждаят от ликвидна подкрепа, вкл. за 12 месеца (47,3%), за 6 месеца (14,9%), за 3 месеца (2,9%) или за по-дълъг от една година период (1,7%).

Последният въпрос от анкетата предоставя възможност на участниците в нея да споделят своите предложения за подобряване на държавнана подкрепа към фирмите. 

Част от предложенията са в посока ускоряване на процеса и намаляване на бюрокрацията по предоставяне на подкрепата, отлагане/опрощаване на местни данъци и такси, запазване на по-ниската ставка по ДДС за ресторантьорския бранш. Голяма част от анкетираните очакват удължаване срока на действие на съществуващите мерки и правят конкретни предложения за промяна на дизайна им, така че по-широк кръг фирми да могат да се възползват от тях. 

Сред предложенията са също анализ на прилаганите до момента противоепидемични мерки и антиикризисни обезщетения на фирмите, по-малко държавна намеса в бизнеса и равнопоставено третиране на отделните сектори при прилагането на ограничен.