Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Голям шок предизвика масовото гласуване за Слави Трифонов, особено вотът от чужбина. Три дни хората се карат кой е по-прост - тия българи навън или тия българи в България. Добре, че сме малко хора и диаспората ни е всеки крак за себе си. А представяте ли си, ако бяхме много и на три морета колко трудоемко щеше да е да се разберем кой е по-простият? 

До Великден нямаше да сме се изказали до край и да сме си казали всички смешки за изтеклия мозък в чужбина и лоботомирания, останал у нас. А можеше и да се правят разни оси - Оста на простаците и Оста на чалгарите срещу Антантата на диагоналките и понякога срещу Конфедерацията на селяндурите.... Колко сложно щеше да е, ако бяхме велика нация. Добре, че сме си прости и сме си само ние. И Шостакович, ако вярваме на милионите възмутени от чалгата.

Много се изписа и изприказва по адрес на българите в чужбина и масовото гласуване за Слави Трифонов в диаспората. Единственото вярно в тези приказки и обобщения обаче бе..., че нищо от казаното и написаното не е вярно. Едва ли някой, който е живял малко в чужбина или в някое източнобългарско село, е бил изненадан от резултата.

Защото чужбина и българско село много често е едно и също. Цели региони напускат България от години, защото нямат препитание по родните си места. В Германия, например, тези хора остават заедно. Добрич е в Берлинско, Столипиново в Дортмунд, Шумен е около Франкфурт. Кърджали и Разград много често избират Белгия.

Обикновено някой от селото емигрира, намира си работа и започва да тегли роднини и приятели. Тези хора не са точно емигранти – те само физически не са в България, но искат рано или късно да се завърнат. Живеят по 5-7 души в една стая, заробват ги по кланици и парници, а те пращат всеки спестен лев на децата и родителите си в България, събират, за да построят къща. През последните години обаче все по-често започнаха да изтеглят семействата си, отказали се от мечтата, че с малко събрани пари ще си направят дребен бизнес в родината. Тези хора не стават и не лягат с „Панорама“. Те разбираха това, което им казваше Борисов, но разбират и това, което им казва Трифонов. От Борисов са разочаровани тотално. На петчасовите опашки пред изборните секции в Германия темата беше само една и я повдигаха именно такива хора: „Как може Борисов да пилее толкова милиони и милиарди от джипката, а семействата ни въпреки това да са на ръба на оцеляването?“ 

Но това също не е образът на българския емигрант. Това е само една част от тази група – много голяма, но все пак не представителна. Какви са сънародниците в чужбина много зависи и от режима на приемната страна – доколко е лесна емиграцията в нея. В Англия, например, десетилетия наред можеше да отиде всеки. Просто трябваше да му стиска. Там не ставаш част от социалната им система, но можеш за три дни да си направиш фирма. В Германия дори и да си германец, създаването на фирма отнема седмици. Трябва да знаеш езика. Задължително е да влезеш в социалната система. Ситото е доста по-дребно. А в САЩ емигрираш обикновено с идеята, че е завинаги. Това пак са обобщения, но смея да твърдя, че до голяма степен отразяват реалния образ на диаспората.

Хората са си тръгнали много често, защото не са имали друг шанс вече в България. Финансов или културен, но липсващ. И това е причината да гласуват за промяна.

Има и друга група българи в чужбина – тези, които са избрали емиграцията, защото са имали по-добри предложения за работа, защото са сключили брак с чужденец, защото следват в чужбина, защото са решили да опитат заедно с децата и да останат, поне, докато те се изучат, а има и немалко, които са извън България, защото имат болни деца, които здравната система в България просто не поема. Това са хора, които са граждански активни, които следят какво се случва в България, които създават български училища навън, организират се в български клубове, строят църкви, канят артисти за театрални постановки, правят филмови фестивали, ходят на концерти на български групи, събират се на четения на български писатели и имат дори книжарници за българска литература. Те са интегрирани в местната държава, но поддържат и родната си култура. Обикновено това са и гласоподавателите на "Демократична България" (но не всички) и тях няма нужда да ги убеждаваш, да им разясняваш, те са си готов електорат.

Това са хора, които си намират и наемат сгради за неделното българско училище без никаква помощ от България, които имат създадени от родината им проблеми с документацията, изборите, правата, но никога българските партии не са се интересували от това. Е, този път Слави Трифонов се е срещнал с български училища в Англия. Онлайн, но ги е изслушал. В телевизията му хората в чужбина могат да се обадят и да си кажат какъв е проблемът им. Никой друг не го направи. Та не е само „Едно ферари с цвят червен“ движещата сила на гласуващите в чужбина, нито пък само гневът към управлявалите досега. По-сложно е. Те виждат, че има проблем за решаване, има работа за вършене и търсят онзи, който ще им го свърши. Наивно или не, но не чакат на дивана у дома нещата да се оправят от самосебе си. По същата причина те и са емигрирали.

Всички тези разнородни групи българи в чужбина рядко се срещат всъщност. 

Между другото може би най-важният детайл в моите наблюдения над тях е, че аз съм виждала тези разнородни групи на едно място само на три места: в българската църква в Берлин на Великден, на литературно четене с участието на Мариян Вълев, прочул се с ролята си на Куката и на пиесата на Иво Сиромахов „Островът“.  И на 4 април на изборите. Хипстъри, сутеньори, студенти, професори, продавачи, миячи на чинии, българи, роми. Пълна църква, пълна тетарална зала, огромна опашка пред урната. 

 

Коментари

Друго си е от извора

Този опус на тема "емиграция" уважаемата Тодорова трябваше да го напише ПРЕДИ изборите. Не за друго, ами умнокрасивите ни проглушиха ушите колко важни били гласовете на цвета на нацията, който се бил отлял зад граница и бил носител на демократични ценности и бла-бла-бла. Вярно е, че от чужбина дойдоха около 30 хил. гласа за ДБ, но също така е вярно, че натъртването от шаячната правда беше доста грубо.

....

Мисля да се заселя на остров Тамбукту (или някъде по гръцко) и оттам да гласувам и да дирижирам дистанционно процесите в опростачена България. Просто ми е кеф да ви гледам сеира, нъл тъй.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.