Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Разглеждайки статии в РИА Новости – една от официалните медии на Кремъл - попаднах на материал с натрапчиво заглавие „Искаме да се присъединим към Русия: българите изразяват желание да напуснат НАТО“. До него - още едно подобно: "Едно са съюзниците, но освободителите са друго - българите искат братство с Русия."

Кризата в жанра на пропагандата наистина е дълбока.

Москва продължава да пропуска ключов момент - България се откъсва от нейната орбита, бавно и болезнено, често с цената на големи загуби, с изтичане на българско „богатство“ извън законното репатриране на печалбата от инвестицията. С по-скъп природен газ, корупционни схеми в големи инфраструктурни проекти като АЕЦ "Белене" и "Турски поток", необлагаеми трансферни цени от петролната рафинерия, стратегически инвестиции на ВТБ и безброй по-малки бизнес схеми в туризма, търговията, индустрията, с учасието на руски капитали, с поредица от скандални случаи на открито присвояване на златни и валутни резерви или други активи (никога неполучените ликвидационните дялове на СИВ) или други форми на имперска рента, която сме плащали във времето на царя в Кремъл.

Руските медии непрекъснато създават виртуална реалност, в която преодоляват дефицитите на доказателства на успеха на собствената си пропаганда, която твърди, че българите масово се кланят на гениалния и безпогрешен президент Путин и на Русия като епицентър на глобалния им свят.

Нещата граничат с трагикомедия, когато тази виртуална реалност срещне действителността, както стана при първия опит на русофилите да влязат в парламента, разчитайки на превръщането на лоялността към Кремъл в гласове и депутатски места. 

Техният лидер Николай Малинов гордо сподели на президента Путин „факта“, че над 80 процента от българските граждани са родени русофили. Същият Малинов имаше възможност да докаже твърдението си на изборите и неговата партия „Възраждане на Отечеството“ получи „колосалните“ 0,41% от гласовете.

Агентите на руското влияние не успяват да доминират в общественото мнение, въпреки отделни моменти на успех, които се представят в Москва като пропагандни удари.

На този фон Кремъл изпраща като свой посланик в България най-високопоставения руски дипломат досега, с лична мисия да грабне вниманието на българите с комбинация от имперско говорене и ласкателства. Елеонора Митрофанова беше първата рускиня, която зае поста първи заместник-министър на външните работи през 2003 г. Тя написа свои страници в историята на руската дипломатическа служба, стъпвайки върху наследството на Колонтай, първата жена посланик на Русия. 

Ако не бяха злополучията на брат й Алексей Митрофанов, кариерата на сегашния руски посланик можеше да достигне по-големи висоти.

Въпреки че България е първият пост на посланик Митрофанова в конкретна страна, тя не е чужда на темата дипломатическа работа под прикритие. Това е семейна традиция, започвайки от баща й Валентин Митрофанов, генерал от Първо главно управление на КГБ, който й помага в кариерата във външното министерство. 

Митрофанова има личен опит с експулсиране, споделяйки едно от тях със съпруга си Владимир Тиртишников, агент на руските разузнавателни служби, който през 1982 година е обявен за персона нон грата в Испания заради индустриален шпионаж, докато служи като техник на "Аерофлот".

Като част от длъжностната и характеристика посланик Митрофанова трябва да работи тясно както с военното разузнаване ГРУ, така и с цивилната разузнавателна служба - СВР, включително като първи заместник на министър Игор Иванов. След което ръководи "Розарубежцентър", а по-късно и "Росотрудничество". Десетки сътрудници на "Росотрудничество", номинално ангажирани с работа с руска диаспора и културен и образователен обмен, бяха изгонени, докато служеха като дипломати в страни от Азия, Северна Америка, Африка и Европа.

Следователно, всяко изявление на посланик Митрофанова с тривиалното „не се занимаваме с разузнавателна дейност“, звучи, меко казано, неискрено. „Росотрудничество“ изглежда често се използва от руското Външно разузнаване (СВР) като прикритие и България не прави изключение. Настоящият ръководител на службата - Сергей Наришкин, има дългогодишен опит, представляващ интереса на Русия в двустранните отношения. Неговият привилегирован достъп до президента Путин също допринесе за усилване на ролята на агентите му за подсигуряване на „Турски поток“ - най-големия приоритет на Кремъл. От СВР несъмнено са вербували висши български политици и държавни служители, което обяснява защо и двамата изгонени руски дипломати са предупредили българските си агенти за текуща суперсекретна операция на българското контраразузнаване.

Подобни действия се квалифицират като държавна измяна и са наказуеми с доживотен затвор и конфискация на лично и семейно имущество, което дава представа за дълбокото проникване и крайна зависимост на рекрутираните от СВР в политическия естаблишмънт на България. Чувството за гарантираната безнаказаност е единственото достоверно обяснение за поемане на подобен риск. Не са много хората в тази държава, които покриват такъв профил - можем да ги преброим на пръстите на едната ръка.

В интервю за „официоза на властта“ - „24 часа“ - посланик Митрофанова проповядва основните добродетели на „здравия консерватизъм“ във външната политика на Русия - предвидимост и надеждност на Кремъл.

Тя е права - има много примери за предсказуемост - анексирането на Крим, окупацията на териториите на съседни държави и военните операции далеч извън руските граници. Подобни действия са в грубо нарушение на международното право, което обяснява защо Русия се оттегля от Международния наказателен съд и наскоро прие вътрешно законодателство, на практика отменящо решението на Европейския съд по правата на човека.

Бившият руски премиер Михаил Касянов предупреди, че Кремъл "много вероятно" готви да анексира контролираната от проруските сепаратисти част в Луганска и Донбаска област. Повече от 20 украински войници загубиха живота си през последните месеци, което е знак за край на примирието, постигнато миналия юли. Изглеждапредстои нова ескалация, но това са постоянни примери за здравословен консерватизъм във външната политика на Русия – или по-точно за време, в което думите губят значението си.

Моралната и духовната проповед на руския посланик, стъпила върху наследството на древна Рус, пропускайки нейния киевски център, е твърде неуместна, тъй като българските монаси са донесли християнството и писмеността в същата тази Рус. България има по-дълбоки и по-стари исторически традиции и корени, които ни позволяват да се оправяме и без външни напътствия.

Търпеливо, но необратимо Русия губи хватката си, изплетена от зависимости, наложени и доминиращи развитието ни след освобождението през 1879 г. Българите вече ментално живеят извън социалистическия "лагер", което предполага че йерархиите и подчинението на Москва са непознати за новите поколения. Няма вече и спойката на връзките между комунистическите партии и първите партийни и държавни ръководители. Религиозните и културните връзки попадат в по-широк европейски и глобален контекст и не предполагат възможност за безусловна субординация. Тази нова реалност не е плод на усилията на „коварни“ и „непризнателни“ български политици, а логично следствия на износа на „здравословен консерватизъм“ през моделите на корупция на Путин, които деградираха двустранните отношения и ги сведоха до няколко геостратегически проекта, ползващи малка група български и руски олигарси.

Износът от България за Русия е на равнище, на което дори и да спре, никой няма да забележи. Това е резултат от дългогодишното ни „дисцплиниране“ през административни и политически бариери на руското правителство.

Вносът на енергия и суровини вече има заместители – и при суровия нефт, природния газ и ядреното гориво. Това също е резултат на години на произволни съкращения на доставките и злоупотреба с господстващо положение, налагане на имперски ренти върху цените на руските енергийни суровини. Е, вече имаме алтернативни доставчици и маршрути за всичко и ако Москва прекъсне на сто процента доставките, имаме варианти. Причината да продължаваме да внасяме преимуществено от "Газпром", "Лукойл" и "Росатом" са корупционни зависимости, а не обективна безалтернативност.

Цитатът на руския посланик за 6-процентния дял на "Лукойл" в БВП също не на място. Тези данни могат да послужат за аргументиране на противоположна теза - че след повече 12 години трансферно ценообразуване, износ на стойност и деклариране само на загуби, нетната стойност на активите на компанията е значително компрометирана, в противоречие с тенденциите за движението на цената на подобни активи за рафиниране на нефт в ЕС.

Да предложа и още отрезвяващи факти за посланик Митрофанова - с „помощта“ на руското правителство българският туризъм принудително и рязко съкрати зависимостта си от руски туристи. Пандемията COVID показа „кой кой е“ като надежден пазар - украинците отвяха руските туристи като тежест. През 2020 г. България е посетена от 46 хил. руснаци, срещу 204 хил. украинци!? Някой да чува камбанен звън?

Собствениците на апартаменти по морето, които са руски граждани, ги продават масово, защото не могат да си позволят да плащат ипотечните си кредити към руските банки поради срива на рублата и доходите.

Нито едно от посочените по-горе събития не се дължат на недобросъвестност или антируски настроения сред българите. Напротив, ние сме прагматични хора, ценим приятели и пари. Но българското правителство или собствениците на хотели не могат да решат проблемите на руските ни приятели с падащи доходи и системни усилия на руското правителство да обезкуражи изходящия туризъм и да го пренасочи към Крим.

Новите поколения българи нямат преки познания за Русия, не говорят руски и не свързват мечтите си с учене, работа или туризъм в Русия. Посланик Митрофанова може бързо да провери през консулския си отдел броя на туристическите визи, издадени на българи през последните години и може да бъде шокирана – за 2020 година под 10 000!?  Срещу милиони, пътуващи в ЕС.

Привързаността и почитта към руската литература и музика за новите поколения българи се разбират в контекста на мястото им в глобалната литература и по никакъв начин не се изразяват в подкрепа на управляващите в Кремъл. Русофилията при младите българи е отгледана в семейството, неразделна част от тяхната отвореност към света, но е далеч от безкритичния, подчинен и агресивен тип, който ни налагаха в съветските времена.

Неуспехът на проруските политически партии на последните избори трябва да отвори очите на на стратезите в Кремъл. България е заета да решава своите задачи, своето уравнение на благоденствие и сигурност и там Москва е фактор със затихващи функции.

Липсата на духовна основа на руския консерватизъм и претенциите за това, че е Москва е третият Рим на християнството, на фона на грубия натиск и агресия към центъра на Киевска Рус, показват лицемерния характер на външната политика на Русия. Да предположим, че вярваме на думите на „търговеца“ Путин, който спазва свещената традиция на древните руски търговци за „дадена дума, хвърлен камък“, която Елеонора Митрофанова възхвалява в интервюто си.

Руският президент ще регистрира куп от „двойки“ - на фона на дадени и изпълнени думи и обещания в Грузия, Украйна, Молдова, ЕС и САЩ. Последното, което би могло да пасне на Владимир Путин като дефиниция, е „надежден и доверен партньор“. Услугите, които прави дори на най-близките си партньори - като Доналд Тръмп, Макрон и Меркел, са мечешки, особено докато руские спецслужби се намесват в свещения за суверенността им изборен процес.

Самата Елеонора Митрофанова нанесе съкрушителен удар по евроатлантическата фасада на Борисов, която има ключово значение за двойната му игра по „Турски поток“, непосредствено преди изборите. Руският посланик у нас действа като говорител на българския премиер, което хвърля светлина върху задкулисието на партньорството Москва-София. Митрофанова брани Русия и България в тандем срещу критиките в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека. Както виждате - Борисов се потопи по темата, защото няма полезен ход.

Владимир Путин не се поколеба да изпрати агентите си от ГРУ да тровят български търговец с химическо оръжие на българска земя, без да си направи труда да провери твърденията. Българското правителство предпочете да избере страната на Кремъл и отказа да изгони руските дипломати в знак на солидарност с Великобритания и съюзниците на НАТО по случая Скрипал и със собствените си тровени с новичок граждани.

Без съмнение Кремъл е изпратил амбициозен дипломат у нас, който изгаря в желанието си да впечатли, да блесне и да даде тон в двустранните отношения.

Но премерения подход в турбулентно време с надлежно зачитане на националните интереси на приемащата държава, които биха могли да се разминават с московските, без непременно да бъдат враждебни към Русия, е повече от оправдан. 

Ако посланик Митрофанова иска някой да я взема насериозно. 

Перифразирайки Чацки, героя на Грибоедов от „Горко от остроумие“ (“От ума си пати“), „посланикът е нов; предразсъдъците стари“. 

Ключови думи

Коментари

Либертарианец

:) ДС агент Сашо пак се изказа неподготвен. Забрави кога пукаше водка с чер хайвер в Москва, докато не му биха шута. И изведнъж се "роди" демократ. Хи хи. А сега е при Сорос - на паница леща и комат ляб. Пу, пу, пу.....! Анатема! Сатана!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.