Корнелия Нинова пое политическа отговорност. Няма да подава оставка. Въпреки, че бе повела БСП към изборна победа, социалистите не само че не са втора политическа сила, а бяха пометени от партията на Слави Трифонов. Въпреки катастрофалните резултати за БСП, Нинова няма да подава оставка, защото не можела да остави партията без председател. Но все пак се съгласила нейните заместници в изпълнително бюро да бъдат освободени. Взе ги за мезе.

„Били сме в такова състояние, излизали сме след това от него. Така че обективно и разумно отчитаме загубата, но и гледаме напред“, каза в понеделник Нинова.

От такъв „политически батак“ обаче трудно се излиза. Въпреки уверенията на Нинова, че БСП няма да подкрепи „никакво правителство, предложено от ГЕРБ, със или без Борисов, от експерти или от политици“, партията й може и да не получи мандат за съставяне на кабинет. Ще бъде трета политическа сила, но в същото време загубите от парламентарните избори правят още по-трудна амбицията на президента Румен Радев за втори мандат.

Президентските избори са функция на резултатите от парламентарните, но тук излизат пред скоба много други фактори, които правят уравнението още по-сложно и непредвидимо. 

Незаменимата председателка на БСП обаче призна за „тежка загуба“. И тя е такава, защото върна партията в 2014 г., когато тя понесе всички морални и имиджови щети от коалицията с ДПС и „златния пръст“ на Волен Сидеров. Тогава, когато Сергей Станишев предвидливо се спаси в Брюксел, но се оттегли от лидерския пост, осъзнавайки, че скоро социалистите няма да се върнат на власт, особено след банковата криза около КТБ и протестите срещу Делян Пеевски. Заряза БСП на Михаил Миков да спасява каквото може. И на парламентарните избори през 2014 г. левицата взе 505 527 гласа.

Трябва да се признае на Нинова, че само за няколко месеца работа през 2016 г. успя да върне позициите на БСП. За това й помогна и политическата ситуация, включително и грешката на Бойко Борисов да обвърже бъдещето на втория си кабинет с президентски избори. Нинова си закичи президентската победа на Румен Радев. А на парламентарните избори през 2017 г. БСП получи 955 490 гласа.  

Затова и резултатите от 4 април са катастрофа за Нинова. Защото подкрепата за партията й е много вероятно да се срине под 500 хил. гласа.

И причина затова не е нито „купения и корпоративен вот“, натискът и страхът, които били безпрецедентни в тези избори, както се оправда тя. Нито пък онези лица от партията, които работели за други политически сили – отново споменати от Нинова. Нито пандемията.

Основната причина е, че БСП се обезличи като опозиция. Да, Нинова разчисти старите муцуни от „Позитано“ 20, но ловът й се услади. Тя изпадна в състояние да я обвиняват в диктатура. А това, че Нинова не иска да подава оставка, защото „такава следващите три месеца ще ни извади от активните политически процеси в страната“, не означава, че вътрешната опозиция ще й прости за месеците, в които бе преследвана.  

Нинова се изпокара не само с всички вътрешнопартийни лобита, но и не намери общ език с извънпарламентарната опозиция. Отвори най-различни фронтове, та дори реши да навлезе на територията на патриотичните формации и да брани българщината, да меси погачи, да гони „джендърите“. С кого ще работи за „анти-ГЕРБ коалиция“ в новия парламент? С Мая Манолова и Татяна Дончева, със Слави Трифонов, който подигравателно я нарече „котаракът Леополд“?

Под нейно управление партията по никакъв начин не успя да разшири своето влияние сред по-младите гласоподаватели. А това, че коронакризата уплашила възрастните хора да гласуват, е едно удобно оправдание.

За тези четири години, в които българските граждани се нагледаха на може би на един от най-срамните парламенти в най-новата ни история, бе някак си чудно, че БСП не успя да спечели доверие при толкова много скандали в управляващата коалиция, случаи на корупция, „гейтове“ и актуални проблеми за решаване. И то в опозиция. Корнелия Нинова направи всичко възможно партията й да бъде наказана като опозиция, удобна на статуквото. Време е за ново проветряване в БСП.