Дни преди изборите за нов парламент на 4 април Клуб Z се обърна към водещи социолози и политолози. Какви резултати може да очакваме, кои бяха водещите фактори в тази кампания - ще публикуваме прогнозите до края на работната седмица.

Стефан Георгиев e социолог в агенция „Афис“.

Каква бе ролята на кампанията в набирането на електорална тежест за участниците в изборите?

Tази кампания е уникална по своя характер. Доминираше една тема - миналото и донякъде настоящето на пандемичната обстановка и произлезлите от нея здравна, социална и икономическа криза. Дори не толкова бъдещето на страната при наличие на пандемия. Опозицията се опитваше да атакува слабите управленски решения, а властта - да демонстрира гъвкавост, която се претвори в остра непоследователност и липса на ясен план дори и за идните месеци.   

Без да пренебрегваме значимостта на пандемията и опостушителните ѝ последствия за цялото ни общество, говоренето за коронавируса, мерките и ръстът на заболели през последнте седмици логично измести или съвсем елиминира дебата за държавни секторни политики. А това би следвало да е и разговорът, предхождащ едни парламентарни избори. С оглед на обстоятелствата, вероятно този един месец нямаше как да се случи по много по-различен начин, но това не помогна на избирателите да вземат по-информирано решение.

Ето защо кампанията имаше повече стабилизиращ, а не толкова разширяващ електораланата тежест характер, особено говорейки за големите партии.

Кой спечели и кой губи от здравната и икономическата криза в тази кампания?

Всички граждани безспорно губят от кризата. По-точно от начина, по който продължава да се управлява здравната криза. Непредвидимостта и промените от сутрин до обед не са в услуга на никого - включително работници, бизнес, родителите, възрастните, учениците. Ластикът, използвайки метафората на премиера Борисов, за хиляди български семейства вече е скъсан.

Кампанията се превърна в мътна каша, където единственото ясно нещо беше, че пандемията доминира. Властта премина през сложни лупинги от „отваряния“ и „затваряния“, за да се стигне до днес, когато поредицата от разхлабване на мерките намирисва на предизборен ход дни преди вота. От електорална гледна точка в крайна сметка печеливши са управляващите. Социологическите сондажи потвърждават този извод.

Липсата на дебат по същество обаче направи така, че губещо от такава кампания да е преди всичко качеството на демокрацията.  

Защо ГЕРБ успя да се задържи на върха?

Последните сондажи на агенциите показват ясно едно нещо – в тази ситуация не толкова печелят ГЕРБ (по всяка вероятност и те ще търпят срив в сравнение с броя гласове за тях на предходни парламентарни избори), колкото губи парламентарната опозиция.

Ако погледнем към БСП, там кризата е отчетлива. Ако избирателната активност е много ниска, социалистите може да се приближат повече до типичния си резултат за евроизборите, а не до минали парламентарни, т.е. – надолу към половин, а не нагоре към целия милион. В този смисъл социалистите са по-скоро ограничени до твърдите си избиратели.  

В същото време от ключово значение ще бъде мобилизацията на ДПС, но традиционно там предварителните допитвания дават отклонение. Новината е, че имаме нов „балансьор“ на хоризонта – партията на Слави Трифонов.

При по-малките формации мобилизацията не е толкова голяма, а електоралната подкрепа е около или малко над нужните за влизане в парламента четири процента.

Накратко, от една страна, липсва идейна алтернатива на това управление, а от друга - сила, която можеше да черпи живителни сили от протестната енергия от миналата година, но това не се случи.   

Не на последно място отчаянието, бедността и безпътицата развиха у немалка част от гражданите нашенски Стокхолмски синдром - познатото зло е по-малкото зло.

Как коронапандемията ще се отрази на избирателната активност? 

Безспорно активността ще е по-ниска. През последните години при вот за Народно събрание гласуват около или малко над 3,5 млн. българи (2013, 2014, 2017). Това е стабилен тренд за последните 8 години. Пандемията обаче разколебава значителна част от имащите право на глас. Според последния сондаж на Афис близо 40 на сто от имащите право на глас заявяват, че ситуацията около вируса оказва влияние на решението им дали да гласуват тази неделя. Затова ключовият въпрос е не дали, а колко ще падне избирателната активност.

Не би било голяма изненада, ако в неделя до урните решат да отидат и по-малко от 3 милиона българи, което би поставило нов антирекорд по ниска избирателна активност на парламентарен вот в най-новата ни история.

Кой ще е решаващият фактор на тези избори? 

От една страна, това ще бъде избирателна активност. Другият фактор ще е мобилизацията на по-малките формации около и над четирипроцентния праг – „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“ и ВМРО. Тяхното евентуално присъствие и тежест в следващия парламент ще окаже съществено влияние върху разпределенеито на мандатите и възможността за властови конфигурации. Т.е. интересната част от този пъзел предстои да бъде наредена след 4 април.   

Какво да очакваме след 4 април? 

На този етап виждаме, че сред сигурните участници имаме две големи коалиции (ГЕРБ - СДС и „БСП за България“) и две партии с по-скромна електорална тежест – ДПС и „Има такъв народ“. При последните има поредица от неизвестни – ДПС е черна кутия с неясна мобилизация, която неведнъж е изненадвала всички в деня след изборите, а при партията на Трифонов предстои да разберем доколко декларираната подкрепа ще се реализира във фактическо гласуване. От значение ще е и колко от по-малките коалиции ще успеят да прескочат прага.

Сигурното е, че никой няма да има абсолютно мнозинство. Оттам започват неизвестните. Според мен сложната въртележка с множество сценарии и възможни конфигурации за коалиция са неизбежни и ще се определят от факторите, изредени по-горе. Лично не изключвам и изиграването на коза за „правителство на националната отговорност“ с определен хоризонт на действие и конкретен залог – преодоляване на пандемията. Последното обаче би било политическо самоубийство за някои от формациите, а и рискове от ниска обществена легитимност и взривяване на нови протести в близко бъдеще.