Дни преди изборите за нов парламент на 4 април Клуб Z се обърна към водещи социолози и политолози. Какви резултати може да очакваме, кои бяха водещите фактори в тази кампания - ще публикуваме прогнозите до края на работната седмица.

Димитър Ганев е доктор по политология, съосновател на социологическа агенция „Тренд“ и преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Г-н Ганев, каква бе ролята на кампанията в набирането на електорална тежест за участниците в изборите?

Отговор на този въпрос ще имаме след изборите, като сравним моментната електорална картина преди кампанията с изборните резултати. Въпреки това трябва да имате предвид, че по-голямата част от избирателите са решили преди кампанията за кого да гласуват. Това са т. нар. твърди ядра, или по друг начин казано – убедени привърженици на една или друга партия. В кампанията, партиите по-скоро се борят за електоралните периферии – избиратели, които нямат определени симпатии към един или друг и конюнктурно взимат решение. Тази кампания беше общо взето слаба, вероятно и заради здравната обстановка. Очакваме по-скоро ниска активност, което ще означава, че самата предизборна кампания вероятно няма да е била решаваща за голяма част от избирателите.  

Кой спечели и кой губи от здравната и икономическа криза в тази кампания?

Традиционният обществен рефлекс не само в България, а навсякъде е, че при някаква сериозна заплаха търсиш сигурното. Хващаш се за това, което имаш. Не смееш да предприемаш рисковани ходове. В този смисъл, властта е в по-благоприятна ситуация. Това от една страна. От друга обаче – недоволството от загубената работа или понижени доходи, например, може да е причина да накажеш управляващите.

Защо ГЕРБ успя да се задържи на върха?

Причините вероятно са повече от една. Но недобрата кондиция на основната опозиционна сила със сигурност е една от основните причини. БСП не успя да се утвърди като легитимна алтернатива на управлението. Наказателният вот търси други възможности – намира ги при Трифонов, Манолова, Демократична България. Това разпилява опозиционния вот и позволява на ГЕРБ да удържа първото място. 

Как коронапандемията ще се отрази на избирателната активност?

Най-вероятно ще накара повече хора да не отидат до урните, особено тези, които изпитват силни притеснения от това да не се заразят с вируса. Въпросът доколко това ще даде отражение е много труден. Активността може да падне до 45%, до 40%, а и под 40%, а това са три съвсем различни ситуации. 

Кой ще е решаващият фактор на тези избори?

COVID-19 ще е фактор за определена група от хора да решат дали да упражнят правото си на глас, поради съображенията изказани по-горе. Поради очаквана по-ниска избирателна активност, ключовият фактор за партиите е дали и доколко ще успеят да мобилизират твърдите си ядра. При една добра кондиция на структурите, относителната тежест на традиционния електорат ще бъде по-висока заради по-ниската активност.  

Какво да очакваме след 4 април?

Много сложна ситуация. Ако се състави кабинет, то той трябва да бъде формиран около една от двете големи политически сили – ГЕРБ или БСП. Друг вариант няма. Но вижте, че и Трифонов, и Демократична България дават категорични заявки, че няма да правят коалиции с двете големи партии. Така следизборният пасианс става почти невъзможен. Не е изключено да се търсят някакви варианти за обединение около обща програма, без пряко участие в коалиция, или нещо подобно. Няма да е лесно.