Въпросът кои партии ще минат бариерата от 4% е един от най-важните на всеки парламентарен вот. Темата е от значение както за избирателите на всяка партия, така и за параметрите на политическата ситуация като цяло. Защото от броя на партиите в парламента до голяма степен зависи какво ще бъде или няма да бъде управлението.

Бариерата от 4% се изчислява на база получените действителни гласове, като от тях се извадят гласовете на независимите кандидати и бюлетините, на които е отбелязано "Не подкрепям никого". На последните два парламентарни вота за прескачане на тази бариера бяха необходими съответно 131 хил. и 136 хил. гласа. Най-вероятно и сега гласовете, нужни за постигане на 4%, ще се движат в този диапазон. Едва ли епидемията ще свали избирателната активност толкова много, че за прескачане на парламентарната бариера да са нужни примерно 100 хил. гласа.

Към момента е сигурно, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще прескочат тази летва. С голяма доза сигурност това може да се прогнозира и за "Демократична България". На последните парламентарни избори "Да, България" взе 101 хил. гласа, а ДСБ - 87 хил. гласа. При това тогава имаше разочарование, че двете партии се явяват отделно, а сега биха могли да се очакват повече реални гласове, когато са в коалиция. Когато е обединена т.нар. автентична десница никога не е имала проблем с бариерата от 4%.

Реалните гласове и изборните резултати на всяка политическа формация винаги са по-високи, когато нейните избиратели са уверени, че тя със сигурност влиза в парламента. И обратното - резултатите са по-ниски, когато избирателите имат колебания по този важен въпрос.

Голямата въпросителна е как ще се справят патриотичните формации. Досегашните им резутати показват, че обединени, те са трета политическа сила, но поотделно трудно преминават 4 на сто. Факт е, че на последните европейски избори ВМРО самостоятелно вкара двама евродепутати. Двата вота обаче са доста различни и е некоректно да бъдат сравнявани. На евровота бариерата за вкарване на един евродепутат бе 5,88%, но активността винаги е много по-ниска. И съответно за тази бариера са необходими по-малко реални гласове в сравнение с парламентарните избори.

За всички останали нови партии имаме само социологически прогнози, но не и емпирични данни от провели се наскоро избори.

Логиката сочи, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова повече гласове са нужни за прескачане на бариерата от 4%. Има обаче и един друг много важен фактор - колко ще са недействителните бюлетини и коя партия ще загуби най-много гласове заради такива.

Недействителните гласове влияят не само върху резултата на партията, но и върху бариерата. И това е още една причина процесът на броенето на гласовете в секционните комисии да бъде възможно най-прозрачен и под възможно най-голям обществен контрол. Недействителни гласове не могат да се възпроизведат при машинното гласуване. Поради факта, че ще гласуваме и с устройства, и с хартиени бюлетини (по избор) обаче, се очакват много грешки в протоколите - защото членовете на секционните комисии ще нанасят ръчно данните и от машините, и от бюлетините, и преференциите.