Извинявам се за дългото предисловие. Налага се, за да съм по-ясен.

От години организираме събития. Участвал съм в екипи, направили десетки малки и големи ивенти. Знам какво е да се взимат разрешителни от всички институции и за най-малкото нещо. Как седмици предварително се молиш всичко да ти е ок с документите, да не си забравил нещо, да не те върнат за някоя скица, описание или детайл. И това е за всяко едно събитие.

Мога да разказвам за легендарните Зелени системи, за гаранциите, които се плащат, за задълженията за почистване накрая, как се иска техен електротехник да ни покаже източник на ток и лично да присъства на процеса на свързване. За всяко едно събитие. Даже един път ни искаха да направим застраховка от един милион лева за малко и незначително детско парти.

Въпреки всички тези предварителни мерки и процедури, по време на всяко събитие, екипът определя специален човек, който стои с оригинали и копия на всички документи. Защото рано или късно някой орган се появява – районни полицаи, централни полицаи, районни общинари, централни общинари, ДНСК, РЗИ, електроснабдителни компании, ВиК оператори, районни НАП, един път ГДБОП и още всевъзможни.

Появяват се и питат:

„Добър ден, какво става тук? Дайте да видим дали имате разрешителни.“

Една неделя дойде пенсионер от съседен блок да ни се кара защо вдигаме шум, той искал да спи. А беше само 13 ч.

Няма събитие, в чиято организация да съм участвал, и да не е било проверено поне от една институция. Няма. От Спринта на високи токчета на Пешеходната във Варна и Изнесен офис в парка Заимов, до масови концерти за хиляди посетители. Всеки път е имало проверки.

Със сигурност не сме уникални в това отношение. Предполагам, че всеки колега и всяка агенция от сектора може да разкаже още десетки подобни истории.

Но така трябва. Трябва да има процедури, процедурите трябва да се спазват, опазването на живота на хората трябва да е приоритет.

Описвам всичко това, за да разберете изумлението ми по темата с незаконните павилиони, аматьорското включване в електроснабдителната мрежа и трагедията със загубения живот на младежа. Ако днес сложа незаконна маса в парк или на улица и продам и едно цвете, то за два часа някоя от изброените институции ще е дошла и ще ме е изгонила категорично. А в казуса говорим за две години.

Когато искат, администрацията и институциите работят хипер бързо и ефикасно. Вижте "Градска мобилност". А когато не искат, си разменят преписки. Две години.

Надявам се да стане ясно кой каква роля играе в трагедията с павилионите и загиналия младеж. Не само защото един живот си отиде, не само защото роднини и близки са съсипани. А и за да няма следващи жертви. Жертви на разменени преписки.

* Коментарът е от фейсбук профила на автора.