България взе някои от най-важните си геополитически решения през последната година. Решения, които могат да променят отношението към София - за добро или лошо, и решения, които засягат най-важните теми за българите от десетки години насам. През последния мандат на третото правителство "Борисов" обаче, говорехме и за други неща - никога неслучилата се напълно правосъдна реформа например. Сега пък започваме да говорим за новите парламентарни избори. Затова ние от Клуб Z решихме да потърсим важните отговори от човека, който отговаря, по един или друг начин, за всички тези теми. Говори - вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. 

Госпожо Захариева, как върви подготовката за вота в чужбина към момента? 

- Интензивно. Над 70 души в София и близо 500 в мисиите ни по света ежедневно се занимават с това. Правим всичко възможно, така че да осигурим максимално правото на българските граждани зад граница да осъществят своя вот, разбира се, предвид общите усложнения, свързани с COVID-19. Датата също малко ни притесни. До момента 63 държави са дали принципно съгласие за провеждане на изборите на тяхна територия. Вече и Великобритания. В Германия е малко по различна ситуацията - там сме подали на ранно ниво информацията със секциите, които искаме да открием, защото там се чака отговор от всяка провинция. Започнаха и огледи на изборните помещения заедно с немските власти. 

Канада я нямаше в този списък с държави, който публикувахте. Значи ли това, че все пак има шанс нашите съграждани там да не могат да гласуват в страните, които още не са дали съгласие? 

- По-скоро въпросът е дали ще имат възможност да гласуват извън нашите представителства, защото сами разбирате, че това е важно за хората, тъй като разстоянията са големи. За Канада - когато беше тук посланикът ни, разговарях с нея преди Нова година. Тя сподели своите притеснения и тези на нейни колеги от европейски държави, акредитирани в Канада, които вече са провели избори. Част от тях са получили буквално в последния момент съгласие. Но така или иначе ние се готвим за максимално много секции – осигуряваме достатъчно количества бюлетини, проиграваме маршрутите как да стигнат бюлетините до там, правим списъци с хора от България, които искат да се включат като членове на СИК, подаваме тези хора към МЗ за третата група за ваксиниране. Ежедневно наблюдаваме ситуацията с промяната на правилата за пътуване, защото част от държавите освен изискване за PCR налагат и карантина. 

Много се надявам да не се въведат допълнителни мерки за ограничаване на придвижването вътре в границите на отделните държави предвид дългите великденски празници. Миналия Великден имаше такива ограничения. Наблюдаваме ежедневно ситуацията, в постоянна връзка сме с държавите, в които има по-голяма българска общност. Ние сме поискали, там, където има вечерен час, излизането за гласуване да се приеме за основателна причина и изключение от забраната. Надявам се това да бъде прието. Посланиците имат указания да са в постоянен контакт с българските общности, за да осигурят членове на секционните избирателни комисии, така че експертният капацитет е мобилизиран максимално. 

Може ли отсега да се каже - има ли държави, в които няма да може да се гласува въобще? 

- Както и при предишни избори, такива места са тези, в които има риск за живота - преди всичко това са военни зони. 

Тоест на местата, в които по принцип е опасно, а не толкова заради пандемията в момента?

- Точно така. 

Нека да обобщим за повечето държави, в които има голяма българска диаспора - Турция, Испания, Италия, САЩ...?

- Повечето от тях са отговорили позитивно. Испания - за територията на цялата страна ни е отговорено позитивно, Кипър - също, тя е малка държава, но има голяма българска общност. Разговарях и с колегите в Гърция, там също не считаме, че ще има проблем. 

"Екзотично решение" ли е гласуването по пощата. Защо за толкова години не се измисли вариант за въвеждането му, както е по света?

- В част от държавите е въведено, но не мога да генерализирам за целия свят. Въвеждането му сега у нас щеше сега да бъде експеримент и то много рисков. Първо, българските граждани нямат задължение да се регистрират в нашите посолства. Тоест - нашите мисии нямат адресите им. Сами разбирате, че няма как да стигнат бюлетините до тях. Вероятно лошият резултат от прибързаното въвеждане щеше да доведе до генералното отричане на този вид гласуване и за в бъдеще. Това не бива да се допуска. Не бива да се прави в последния момент, това е много сериозна промяна. 

Да поговорим малко за датата на изборите. Президентът Радев обяви 4 април. Неотдавна заявихте в телевизионно интервю, че се надявате решението му за избор на тази дата - католическия и арменски Великден, да е "грешка, недоглеждане". Все пак не изключихте вариант това да е направено и нарочно. Имате ли вече яснота кое от двете е и ако е второто - каква е целта? 

- Нямам яснота. Аз съм работила в президентството и си спомням как целият екип буквално сканирахме и преравяхме всички календари, не само българския, когато се мислеше дата за избори. Включително и дори, когато сме говорили за частични избори - дали е празник на съответната община, дали на населеното място. Оправданието, че всяка седмица има празник за мен е странно, защото не всяка седмица е Великден. Възможно е да е недоглеждане и грешка, защото призивът на президента бе да има максимално широко участие на българите в чужбина, а тази дата по-скоро може да доведе до рискове пред широкото участие. 

Тъй като сама споменахте, че сте била част от кабинета на президента Росен Плевнелиев, няма как да не ви попитам - през 2014 г. той назначи избори на 5 октомври - един от най-големите мюсюлмански празници Курбан Байрям. При положение, че 13% от българите са мюсюлмани, без да броим сънародниците ни в Турция, не е ли същото, каква е разликата? 

- Вижте, не си спомням. Избори за какво са били?

Парламентарни избори, точно както предстоящите.

- Аз нямам спомен президентът Плевнелиев да е обявявал датата абсолютно изненадващо за всички. Най-вероятно тази дата е била обсъждана и с политическите партии предварително и не е имало възражения.

Даже конкретно за този повод си спомням, че Плевнелиев получи обвинения, че така обслужва ДПС, защото на тази дата щели да дойдат стотици автобуси с избиратели от Турция за празника у нас. А във въпроса ви сега се съдържа внушението, че може би така е попречил на избирателите мюсюлмани. Виждате, че всяко решение може да се тълкува двуяко. 

Но аз имам нещо друго предвид – изборите в чужбина и факта, че почти цяла Европа е протестантска и католическа. Не говоря за религиозната част, църквата и държавата са разделени. По-скоро говоря за многото почивни дни и нашите опасения за въвеждането на нови рестрикции за придвижване вътре в населените места, както и проблемът с намирането на членове на секционните комисии. Големият проблем е това, аз не засягам религията, това е работа на църквата.

За Северна Македония и Навални

Нека да преминем към следващата тема - Северна Македония и българското вето по предприсъединителната рамка за членството й в ЕС. Първо, ако ми позволите, ще опитам да обобщя какви са нашите основни проблеми - неспазването на договора за добросъседство от страна на Скопие, езика на омразата, учебните материали, дискриминацията към гражданите с българско самосъзнание. Изпускам ли нещо? 

- Като цяло добре резюмирахте проблема. Детайлите са много, но това е основното. 

Да опитаме да разгледаме отделните точки. Например - ако проблемът е в Договора за добросъседство, защо допуснахме да го подпишем в този му вид, при положение, че още тогава редица експерти казваха, че в него липсват механизми за контрол и е по-скоро пожелателен?

- Всеки договор трябва да се изпълнява добросъвестно, да не говорим за договор между държави, а не да се търсят причини за неизпълнение – избори, COVID-19 и т.н. Търсиш ли начини и оправдания, ще ги намериш. Спазването на договорите е абсолютно задължителен принцип в международното право. 

Факт е, че  при всеки договор винаги може да се търси подобрение, съгласна съм, но съм чувала тези, които го критикуват, да казват, че има механизми за контрол, включително и за наблюдението. В случая при нас това е междуправителствената комисия, която всяка година трябва да се събира и да прави оценки за изпълнението и да набелязва бъдещи цели за следващата година. В Договора има и ясни разпоредби за историческата комисия - пише колко често се събира и на каква основа работи тя. Да кажем, че имаше срок от една година за работа на историческата комисия - ами когато една държава реши да прекрати работата й едностранно по-рано, какво да направим? Сами разбирате, че нашите членове, които са учени с висок авторитет, балансирани специалисти, няма как да задължат другите колеги да се явят на заседанието. Същото е и за коридор 8, ние постоянно настояваме за ускоряване на работата по проектите. И не само ние, аз съм присъствала на срещи, на които още предишният еврокомисар по разширяването призоваваше за това и предупреждаваше, че те нямат проектна готовност и че ще загубят средствата. 

Имаме ангажимент да стимулираме нашия бизнес от двете страни, а получаваме поредица от сигнали на български фирми, на които се създават неоснователни административни пречки. Има ангажимент да се опитваме да предотвратяваме език на омразата, а в същото време държавни служители от РСМ се изказват ежедневно срещу България.  Има какво да се желае, това важи в някои отношения и за двете страни. 

Добре, но Договорът е добър и нарушенията от страна на Скопие са толкова ясни, защо тогава срещаме такова неразбиране от страна на европейските ни партньори, включително от страна на САЩ? Те наблюдават процеса, би трябвало да са наясно? 

- Мнението на повечето колеги от Европа е: "Те сега започват отварянето на главите, ще има страшно много време за решаването на проблема". Имаме национална позиция на парламента. Много пъти сме давали кредит на доверие, същото направихме с НАТО - подчертавам. Затова не приемам критиките, че България помага на Русия. Русия винаги е била против влизането на страните от Балканите в НАТО, но не и против държавите от Балканите да са част от ЕС – ето в чий интерес е те да се присъединят нереформирани към ЕС. 

Език на омразата обаче имаше и преди да ги пуснем в НАТО. От една страна днес казваме, че не искаме да допуснем проблемни междудържавни отношения в ЕС, от друга - нямахме проблем да го направим за НАТО?

- България каза „да“ за НАТО още през 2008 г. Можеше да не ратифицираме договора, което щеше да е груба грешка. Категорично. НАТО е политически и военен съюз, но ЕС е повече. Ние се събираме по няколко пъти в месеца - имаме общи политики, общо законодателство, обща външна политика и политика за сигурност. Между другото РСМ трябва да направи повече за интеграцията си, особено що се касае до външната политика. В ЕС трябва да можем да разчитаме един на друг,  в него не трябва да има привнесени нерешени двустранни въпроси, не само с държави-членки. Сами разбирате, че тогава, когато има такава силна антибългарска кампания, ще бъде трудно не само за България и РСМ, но и за целия ЕС. Така че нерешените двустранни проблеми трябва да се решат предварително. 

Не е ли точно това смисълът от ЕС - когато си вътре твоят личен интерес, като държава, да те кара да следваш едно общо бъдеще с другите държави-членки и да избягваш конфронтацията. Няма ли да е по-лесно да променим отношението на РСМ, ако е вътре и има какво да й предложим, а не когато тя продължава да остава навън?

- Не, аз не искам тя да остава навън. Сега не одобрихме преговорната рамка, това е различно. Неслучайно България постави като свой приоритет по времето на председателството разширяването към Западните Балкани и направи страшно много за РСМ и Албания. Само че, пак казвам, възпитанието на поколение след поколение на омраза към България, няма как да продължава. Това няма да престане, ако утре станат членове. Прав сте, че индивидуалните интереси на 27-те държави понякога трябва да бъдат оставени на втори план, но това не означава, че ги няма. Аз съм била свидетел неведнъж на ситуации, в които част от държавите членки, няма да посочвам примери, са против някои от решенията, защото преследват национални интереси.  Но ако не положим усилия да се променят някои стереотипи, това няма как да стане автоматично с членството. 

Може ли да ми обясните как стана така, че военен министър, какъвто е Красимир Каракачанов, изведнъж участва в един процес, който по своята същност представлява дипломатически преговори?

- Преговорите се водеха от МВнР, от екипа ми, дори не от мен през цялото време. Не е тайна, че вицепремиерът Каракачанов има ясна тема по този въпрос, но подчертавам, че позицията на парламента е приета единодушно. Преговорите си се водеха от МВнР.

Но господин Каракачанов е един от най-ярките говорители...

- Да, доста пъти се е изказвал по тази тема и не само той, но той е лидер и на политическа партия. 

Говорим за неговия публичен изказ и за начина, по който той коментира темата. Има при всички положения малко по-категоричен тон спрямо РСМ, да не говорим за други представители на ВМРО. Въпросът е - колкото по близо се доближаваме до изборите, отдава ли ГЕРБ на концесия темата "Северна Македония" на ВМРО?

- Не, не мисля, че е това. Вижте, ето това е голяма разлика между там и тук. Там може да спечелиш избори с антибългарска риторика. В България може да има одобрение на нашата позиция, но това не означава, че само поради тази причина може някой да спечели избори. В България, слава Богу, не се печелят избори с противопоставяне към съседите. И така трябва да бъде. 

За да приключим - вие не виждате нищо съмнително, че ВМРО стана един от големите публични говорители по темата "Северна Македония" малко преди изборите? 

- Те винаги са говорили по тази тема. 

Госпожо Захариева, господин Каракачанов участва в срещите...

- Да, той участвал в срещите, те са наш коалиционен партньор. Имали сме различия в някои от детайлите, но позицията е одобрена от парламента. Много се надявам това да не става основна част от предизборната кампания, лошо е когато добросъседските отношения стават част от кампания.

Последно по темата РСМ. Моля ви, госпожо Захариева, кажете ми - какво печелят българските граждани от българското вето? 

- Няма вето, има временно несъгласие да бъде одобрена преговорната рамка. Според мен, това, което ще спечелят, надявам се, е увеличаване на разбирането за България и прекратяване на антибългарската кампания. Трябва да се разбере там, че и България трябва да каже "да". Най-важното за България е да живее в искрени добри отношение със съседните си държави. В крайна сметка хората ги интересува да пътуват и да правят бизнес, но това няма как да стане, ако в едната държава се възпитава омраза и в омраза към съседната държава и народ. 

Втората част на интервюто с Екатерина Захариева четете утре на clubz.bg.