На 1 февруари президентът Румен Радев обяви, че с вицепрезидентката Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат. Клуб Z се обърна към политолозите Димитър Ганев, съосновател на социологическа агенция „Тренд“, Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“ и Стефан Георгиев, социолог в агенция „Афис“, както и към политолога Борис Попиванов за коментари около този политически ход на президента. 

Публикуваме техните мнения в две части. 

Какво е посланието на президента Румен Радев да заяви още преди парламентарните избори намерение да се бори за втори мандат?

Стефан Георгиев, „Афис“: Заявката на президента Радев и вицепрезидентката Йотова за втори мандат е силен ход по няколко причини. На първо място, още от сега с този жест президентът оценява своя първи мандат, който още не е изтекъл, като успешен, а това говори за категоричност – както за оценката, така и за бъдещите намерения. През последните години (по ред причини) бяхме свикнали кандидатурите да се обявяват в 12 без 5. Тук виждаме различно политическо поведение. Скоро сондажите на общественото мнение ще покажат дали относно успешността на мандата българското общество е на същото мнение, или не. 

На второ място, издигането на кандидатурата в този ранен етап обезсилва говоренето за задкулисни договорки между „Дондуков“ 2 и опозиционно настроените политически партии около предстоящите парламентарни избори. Ранната заявка за втори мандат изпреварва и, следователно, излиза отвъд възможните сценарии за намеса на президента във властовите конфигурации преди и след 4 април. Оттук, всеки намек за непрозрачност би звучал несериозно. Трето, кандидатурата говори за това, че Радев не е и няма да бъде политическа еднодневка – нещо, за което, поради липсата на политически опит, често беше сочен с пръст в началото на своя мандат.

Първан Симеонов, „Галъп интернешънъл“: Раздели света преди парламентарните избори на две части - Борисов срещу Радев, респ. статукво срещу промяна. Така отново потвърди лидиращата си роля в общия фронт. Потвърди и самия общ фронт, впрочем. Защото през лятото той беше налице, но Борисов далновидно удържа и общия фронт сега линее; имаше нужда от рестарт.

Обикновено президентските избори са функция на парламентарните. Как този ход ще се отрази на предстоящата кампания за ново Народно събрание, а и на президентската?

Стефан Георгиев: Твърдението за президентските избори като функция на парламентарните би било валидно в ситуация на нормално функционираща държавност – разделение на властите и силен парламентаризъм. Последното би следвало да включва работещи управляващи и силна опозиция. През последните няколко години кризите около и в БСП, както и честата симбиоза между ДПС и управляващите, направиха така, че президентската институция да изиграе по-категорична критична роля в обществения дебат за качеството на управлението, и в този смисъл, нерядко да бъде единствената ефективна опозиция на ГЕРБ и премиера Борисов. Обявената кандидатура сега ще позволи на партиите да се фокусират върху дебат по същество (ако искат и изобщо имат ресурс за това) относно управлението на страната, без да намесват „Дондуков“ 2 в рамките на предизборната кампания.    

Първан Симеонов: Както си позволих наскоро да кажа, парламентарните избори изглеждат като предварителен тур на президентските. Тази хипотеза сега само се затвърди. 

Този ход на Радев е колкото предизвикателство за БСП, толкова и шанс за нея. Защото Радев всъщност се опитва да преформатира битката от ГЕРБ, БСП, Слави и т.н. в ГЕРБ срещу целия опозиционен фронт. Т.е. дори БСП да загуби (по-вероятен вариант към момента), ще има още една причина да се обяви, че всъщност опозиционният фронт е с много над ГЕРБ, т.е. внася се мажоритарна логика в пропорционалните избори. Въпросът е БСП да не загуби с много. И Радев днес дава на БСП и опозицията въобще импулс.    

Откъде Радев може да очаква подкрепа?

Стефан Георгиев: Президентът Радев и вицепрезидентката Йотова могат да очакват значително широка подкрепа, която излиза извън електоралния потенциал на опозиционни партии, били те в лявото или в център-дясното. Позицията на Радев около миналогодишните протести, както и заявката за борба срещу сегашния модел на властта, са естествен притегателен център за критично мислещите граждани и искащите категорична промяна, в това число и за младото поколение българи, които видяхме на протестите през лятото на 2020. В този смисъл, потенциално гласуващите за Радев ще бъдат широка палитра, както по отношение на политическите си възгледи, така и по отношение на демографско, социално и икономическо положение. Радев очевидно очаква не само партийно и идиологически оцветена подкрепа, а по-скоро ще се опита да изиграе ролята на обединител срещу олигархизирания модел на управление. До голяма степен той ще се ползва с подкрепата на искащите промяна българи.  

Първан Симеонов: От левите, националистите и привържениците на проекти от типа "ние сме новите". Също, от негласуващи, от дистанцирани от политиката. Не е малко. А в последните години Радев изработи и апел към десните. Дори към зелените - не знам дали чухте колко пъти спомена теми, свързани с околната среда. 

Въпросът на въпросите, разбира се, е за подкрепата на БСП. Защото без партийни структури е трудно. Да, на балотаж ще е лесно, но без стабилна подкрепа на БСП как ще изглежда резултатът на първия тур? Колко обнадеждаващо? При това, там ще има и други кандидати, които ще цепят вот. 

По отношение на отношенията с БСП има важен детайл - кандидатурата сега е обща с Йотова. Малцина обърнаха внимание на това, а е важно. 

Най-важно е да се разбере, Радев съгласувал ли е с БСП обявяването на кандидатурата. Ако не е, това е доста сериозна въпросителна пред БСП. Защото редовият бесепар със сигурност подкрепя всячески Радев, но трудно би разбрал прекомерна негова еманципация. Редовият бесепар цени лоялността. А Нинова би разбрала тази еманципация още по-трудно. Само че по-вероятно е след изборите Нинова да е в слаба позиция - представете си, че пак губи и се кани да се скара дори с най-успешната си кандидатура, Радев. Това дори дисциплинираният редови бесепар трудно би разбрал. Така че ако Нинова и Радев не са се разбрали, няма да е леко и за двамата. Особено ако има нещо вярно в мълвата, че Нинова се е разбрала и с критичните към Радев сили.

Ако обаче Нинова и Радев са се разбрали, този ход на Радев е ефективен, защото ще даде възможност и за повече подкрепа от отдалечени от БСП кръгове, които иначе биха се въздържали. 

Въпросът за ДПС също е двояк: липсата на подкрепа от ДПС значи стотици хиляди потенциални гласове надолу, но и стотици хиляди нови симпатии от други кръгове у нас.    

Продължава ли да бъде Румен Радев фактор в българската политика?

Стефан Георгиев: Да, безспорно. Високото обществено доверие, в комбинация с по-честото и ясно позиционирано социално говорене, от което безспорно българското общество има нужда, плюс категоричните противопоставяния срещу недалновидното законодателство на сегашните управляващи успяват да му гарантират чуваемост. Паралелно с това обаче стои и въпросът доколко е фактор в международната и европейска политика. И там засега изглежда, че се справя добре.

Първан Симеонов: Даже изработва вече свой стил. Ако Борисов е самата гъвкавост, то Радев явно предпочита праволинейност. Наглед скучно и неполитическо, но всъщност май точно това се търси - ясен хоризонт, посока. В цялата каша и неопределеност. Май има умора от прекалената гъвкавост на Борисов. Радев отдавна интуитивно играе "само напред" и явно, че вече промислено е решил, че не бива да е поредният, който се пробва да бие Борисов на неговата игра - гъвкавостта в политиката - а ще трябва да създава своя игра, която да е смела. Да, понякога в историята идва ред за смелост и романтика. Разбира се, ако загубиш, губиш доста.      

Ако спечели втори мандат - какъв очаквате да бъде, в какво да е по-различен от първия си мандат?

Стефан Георгиев: Често се ползва клишето, че през първия си мандат политикът се учи да управлява и фактически използва втория мандат за управление. В случая с Румен Радев обаче виждаме много по-ясно очертана ценностна и политическа траектория още от началото на 2017 година – засилване на социалния вектор и демонстрация на твърдост в случаите на сблъсък с управляващите (доколкото институцията му позволява това). Не виждам причина за промяна на тези две линии при един втори мандат.  

До потенциален втори мандат на Радев обаче има много време, а поредица от фактори ще са решаващи. От една страна, това ще е резултатът от парламентарните избори и потенциалното преконфигуриране на властта, което може да модифицира или изцяло преобрази досегашната опозиционна линия на президента. Следващ фактор ще е кондицията на политическите партии и техният потенциал да изкарат алтернативна на Радев кандидатура идната есен. Трето, това би минало и през задаващата се криза в ГЕРБ, при потенциално изборно поражение през април и невъзможност за съставяне на правителство с тяхно участие. А както показват сондажите, макар и с лек превес на ГЕРБ, то силите изглеждат относително изравнени, а потенциалните партии в следващия парламент могат да доведат до изненадващи коалиции. 

Първан Симеонов: Предполагам, че ще ескалира стила си от първия мандат.