Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Една година след като Националният статистически институт бе обвинен, че манипулира данните за вноса на нефт и петрол и така изкуствено "помпа" резултатите на Брутния вътрешен продукт (БВП), ставаме свидетели на пореден случай с неяснота около числата, които Институтът предава. 

Този път обаче странностите бяха засечени не от опозицията, както миналата година, а от Българската народна банка - институция, на която е трудно да не се обърне внимание и която традиционно се приема като една от най-консервативните в своите оценки. 

Клуб Z тръгна по следите на мистерията и опита да обясни какво става. 

За какво става дума? 

Последните обобщени данни на НСИ за динамиката на потреблението в страната представиха на публиката изненадващ извод - България е единствената страна в ЕС, която вместо спад бележи ръст в частното потребление през първите девет месеца на 2020 година или точно през времето, в което коронавирусът започна да вървлува в света и времето, в което станахме свидетели на първия частичен локдаун и изключване на част от стопанския живот в страната.

Тези данни си бяха странни и още преди някоя институция да се усъмни в тях, защото вече знаем, че реалният доход на семействата в България е намалял с 1,8% за същия период. Тоест трудно да е си представим, че при намален доход, сме увеличили харчовете си. 

Притеснително стана обаче, когато именно БНБ публикува своята последна икономическа прогноза. Там, освен всички дежурни данни за движението на стопанския живот и бъдещето, централни банкери оставят няколко страници за коментар именно по тези данни на НСИ. На практика, използвайки доста евфемистичен език, отиващ на такава институция, БНБ обявява данните за потреблението като "аномалия", която "не може да бъде напълно обяснена". Директно се казва, че единственото логично решение на мистерията се крие в използваната методология и се твърди, че данните по-скоро няма как да отговарят на реалното икономическо развитие на страната. 

Важно е да се знае, че спорът по същество е важен, защото частното потребление е компонента на изчисляването на прогнозата за Брутния вътрешен продукт, която от своя страна е основен фактор при съставянето на бюджета за следващата година. 

Освен това, за да е ясно защо данните на НСИ за потреблението будят такова недоумение, е хубаво да се знае и че средният спад в ЕС на тази компонента е цели 7,4%, в еврозоната - 8%. Има няколко държави в блока, които дори бележат двуцифрен срив. На този фон България, с нейните 2%, ръст изглежда като потребителски рай. 

Чистата технология показва, че има два начина на съставяне на статистика за частното потребление: вътрешна и национална. Първата включва разходите peзидeнтни и нepeзидeнтни дoмaĸинcтвa нa тepитopия нa cтpaнaтa. Втората - пoтpeблeниeтo нa peзидeнти в чyжбинa и изĸлючвa пoтpeблeниeтo нa нepeзидeнти в cтpaнaтa. Компонента за БВП обикновено се ползва вариантът на националната концепция, каквато ползва и НСИ.

В този случай обаче странностите продължават, защото в исторически план двата подхода дават почти еднакви резултати, показват ясно от БНБ. Сега данните на НСИ показват устойчивост и ръст на потреблението по националната концепция, която влияе на БВП, то по вътрешната концепция се наблюдава спад от почти 4%. 

Какво казват от НСИ? 

Клуб Z реши да потърси самия статистически институт, който да обясни разминаването. От отговорите, които получихме, важните изводи са няколко. На първо място от там казват, че данните за националните сметки в България се разработват по утвърден от ЕС регламент. Второ - всички сметки подлежат на верификация от страна на европейската статистическа агенция - Евростат. 

На въпроса - "Сравнима ли е методологията на НСИ с тази на другите статистически агенции на държавите от ЕС", получихме един доста сложен отговор, който не дава категоричен и ясен... отговор. При всички положения обаче отговорът предполага, че съответният регламент, по който НСИ твърди, че работи, отговаря на регламента на ЕС.

Той от своя страна осигурявал "доразвиването на съществуващите концепции, дефиниции и правила на отчитане, което позволява на държавите-членки на ЕС да произвеждат съпоставима, надеждна и сравнима статистическа информация за техните икономики."

Най-интересен е обаче отговорът на въпроса - "Как ще коментирате доклада на БНБ и в частност заключения на централната банка по отношение на коментирания показател?"

Клуб Z не се наема да коментира реакцията на НСИ и затова предава техните думи едно към едно, така както са изпратени: 

"НСИ осъществява независима статистическа дейност на държавата и други дейности, възложени му със закон. Статистическата дейност обхваща разработването на методологията и планирането на статистическите изследвания, получаването, събирането, обработването, съхраняването на индивидуални данни и статистическа информация, анализирането, предоставянето и разпространението на статистическа информация. Естествено всеки потребител е свободен освен да използва, но също така и да анализира и обогатява данните с нова налична информация и да прави съответно тълкуване, като носи отговорност за това, както НСИ носи отговорност за публикуваните данни."

Възможните обяснения

Те са няколко, като повечето са отхвърлени от БНБ в нейния анализ. Започва се с факта, че България имаше доста по-мек локдаун от повече страни в ЕС. Факт е обаче също, че тя не бе единствената такава страна, а другите, които също въведоха по-меки мерки - все пак отчитат намаление на частното потребление. Разминаването не може да бъде обяснено и с правителствените мерки, защото те са на общо стойност от 4% от БВП, което е под средното за ЕС. 

Високочестотните индекси за оборота в търговията на дребно и картовите плащания също показват потисната динамика на потреблението, казват от БНБ. Тоест тук съмнението продължава да остава. 

Освен използването на "националната концепция", която не отчита например спада на чуждестранните туристи, тоест техните разходи тук, което може би поддържа потреблението устойчиво, има още някои фактори, които като сбор може би оказват влияние. 

Първо това са допълнителните надбавки за пенсионерите от по 50 лв. Те се раздават като възможност на хората да си помагат със закупуването на лекарствата на месечна база, но е напълно ясно за всички, че се ползват и за купуването на стоки от първа необходимост. 

Второ - движението на средните заплати. Този индикатор продължи да върви нагоре и през пандемичната година дори в частния сектор, да не говорим за държавния, където вдигането на минималната работна заплата си продължава по план, все едно че никаква криза не е имало. Все пак остава въпросът обаче - защо тогава има спад на реалния доход в семействата с 1,8% на годишна база. 

Другата възможност е мораториумът върху кредитите, който би трябвало, поне на теория, да е оставил свободни пари в ръцете на хора и бизнес. 

В крайна сметка е добре да се отбележи, че НСИ тепърва ще доизкусурява данните и фините настройки предстоят. Съмнение относно методологията обаче остава, особено когато то идва от център като БНБ.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.