Има истина в думите на Валери Симеонов за нашите сънародници зад граница – който иска да гласува, "да си хване самолета и да дойде в България". От неговата камбанария това си е права вяра. И няма нищо изненадващо в думите му. За разлика от неизпълненото обещание за релсата и Бургаския мост, тук "патриотът" има непроменлива позиция за гласуването извън страната.

През май 2016 г., когато за пореден път политическото статукво в страната ограничи възможностите на емигрантите да гласуват от разстояние, Симеонов препоръча на една недоволна от рестрикциите българка, живееща в САЩ, да не му се мотае в краката.

"Както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризничещи псевдосънародници", написа тогава той.

За родните политици българинът в чужбина хем е обект на силно ухажване – особено преди избори, хем е и бреме, защото "ни се води, ни се кара". 

Няма изборна кампания, в която да не се чуят програми за връщане на нашите сънародници от странство, които да се включат в родната икономика. Пишат се програми с държавни помощи, обещават се сигурни работни места, чертаят се грандиозни планове, в т.ч. самият Симеонов "внася" кадри за туристическия бранш.

В началото на миналата година – дни преди началото на коронапандемията, социалното министерство инициира кампания за връщане на "успели българи". Обещани бяха по 1200 лв. месечна заплата за всеки, който избере родината пред чужбина. Така и не се разбра обаче какво се има предвид под това да си "успял". 

Периодично управляващите измерват своите успехи с броя на завърналите се. Преди година премиерът Борисов, съвсем сериозно – по борисовски, се изхвърли, че все повече българи се прибирали, защото виждали "усилията за подобряване на условията на живот - да имаме по-високи доходи, по-добра инфраструктура, по-добра бизнес среда". 

Така българският емигрант получава една двояка оценка от родния политически естаблишмънт. Непрекъснато се внушава, че навън все "изтичат мозъците", докато тук остава утайката и тези, които се примиряват с местната политическа клоака. На нашите сънародници навън се гледа с големи очаквания да се завърнат, да вложат знания и богатство в своята роднина. Те непрекъснато влизат в различни статистики, нареждат ги сред най-големите чуждестранни инвеститори – пращайки всяка година над един милиард евро на своите близки – родители и деца. Според данни на социологическа агенция "Тренд" 41% от българите имат роднини в чужбина. А 27% от тях посочват, че получават финансова помощ от тях. 

В същото време, когато дойде време за избори и гласуване, българите зад граница всеки път попадат под рестрикциите на родните политици. Ако не са традиционните промени в изборното законодателство, то се изтъква, че държавата имала огромни харчове за организирането на вота в чужбина, секциите в чужбина се разхвърлят на километри от големите български общности, измислят се какви ли не оправдания да не се въведе гласуване от разстояние с мотива, че това щяло да доведе до съмнения за манипулации. 

Чуват се какви ли не обвинения към българските турци – включително и това, че Ердоган им казвал за кого да гласуват. В същото време никой не иска да разбие монопола на ДПС там. Колко политически формации направиха опити да привлекат гласове от Турция? Видяхме какво могат прогресивните патриотични сили през 2017 г. - да организират блокади по границата с Турция, а Валери Симеонов да се бори с възрастни жени. 

Изглежда, родното политическо пространство е парцелирано, разделено на територии и никой не смее да стриже на чужда нива. Ромските гета са общи за всички, а българите зад граница не влизат в ничия сметка, защото не зависят от местни работодатели, обществени поръчки и кефа на политици еднодневки. И вероятно само пълна мобилизация на предстоящите избори би могла да пренареди пейзажа.

На тези избори има един нов фактор - хилядите, които се прибраха от чужбина заради коронавирусната пандемия. Дано не са забравили защо решиха да си търсят щастието навън.