Движението за права и свободи (ДПС) започва тежък поход за тотална реформа в българската енергетика, която според вносителя на поправките - депутата Рамадан Аталай, би трябвало да постави сектора "в едни релси, които водят не към затъване". Големият проблем - текстовете са предложени между първо и второ четене, не са подложени на обществено обсъждане, изненадаха огромна част от играчите и водят до големи промени както за купувачи и продавачи на ток, така и за крайните клиенти. 

За какво става дума? Предложението на Аталай предполага, че от 1 юли тази година общественият доставчик на ток - Националната електрическа компания, ще спре да извършва тази си основна функция, тоест да осигурява ток на регулирани цени. Дейността й ще се поеме от трите електроснабдителни дружества, действащи на територията на страната. 

Целта на упражнението е да се извърви пътят към пълната либерализация на пазара на електроенергия и да се даде възможност за въвеждането на т.нар. механизми за капацитети, през които държавата ще може да дотира въглищните си централи. Опасения обаче има за това, че промените ще доведат до евентуално прекратяване на договорите с американските централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".

Причината за рязкото движение е свързана с политиката на ЕС по декарбонизация. От 2025 г. Брюксел ще блокира възможността за държавни помощи на въглищните централи, които произвеждат CO2 емисии над 550 грама на киловатчас произведена емисия. Тоест тези централи ще трябва да плащат по-високи такси за емисии, които държавата няма да може да дотира, без да е сключила споразумение за т.нар. Механизъм за капацитет. 

Той от своя страна ще замени стария студен резерв и на теория би трябвало да изсветли сектора. Причината - всички производители на ток ще участват в търг за капацитети и класираните участници ще играят с предложената цена. Тук не става дума за мощности, които се поддържат извън пазара и се активират само в екстремни ситуации, както при студения резерв, а за такива мощности, които работят. Тези капацитети се определят за няколко години и създават предвидимост в системата, за разлика от вече отишлият в историята "Студен резерв", който се определяше на годишна база. 

След като веднъж за класирани като играчи на пазара за капацитети, тези производители ще могат да продават тока на борсата, когато се наложи, а ЕК ще позволи на държавите членки да дотират разликата между цената за класиране и цената, на която е продаден токът на борсата. Това според анализатори ще бъде от полза най-вече за държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която трудно продава на реалния пазар заради високите си производствени разходи. 

За да получи одобрение обаче, България трябва да либерализира пазара си на едро. Тоест това е и предложението на ДПС - да премахне НЕК като търговец на регулирана енергия и да извади на преден план пазара и участието на ЕРП-тата в него. Като ценовият риск си остава за тях, а не за държавата. 

Какво означава това? Към момента НЕК изкупува енергията от производителите - АЕЦ "Козлодуй", малките ВЕИ централи, ВЕЦ-овете и ТЕЦ-овете. След това образува една средна миксирана цена, на която продава на ЕРП-тата, а те - на клиентите. Ако промените на ДПС бъдат приети, то това означава, че ЕРП-тата ще купуват направо от централите на пазарен принцип, но ще продават на фиксирана годишна цена, тоест ще генерират риск. 

Все пак - предлагат от Движението, ако разликата в пазарната цена и фиксираната премине праг от 5% на година, то държавата ще може да я покрие като помощ за дружествата. 

По-сложна става ситуацията с т.нар. американски централи. Към момента те получават пари от НЕК, която събира средствата от фонда "Сигурност на електроенергийната система". След като НЕК няма да има достъп до тези пари, то той няма да може да плаща на централите. Тоест или предстои прекратяване на договорите, или задлъжняване на НЕК, което едва ли ще бъде допуснато. 

Днес коментар по темата дойде от самият вносител на текстовете - Рамадан Аталай. Той говори пред БНР и заяви, че целта е "да не се чудим как да се измъкне чрез държавни помощи, а да излезем на свободния пазар и да ѝ дадем възможност да се развива самостоятелно, съответно инвеститорите, които имат интерес, на пазарен принцип да инвестират."

Той смята, че държавата ни продължава да чака пред вратите на ЕС за някаква дерогация на целите за климата, докато по думите му Брюксел ще ни пита - защо не си либерализираме пазара. И заяви, че се учудва защо „всички са се наежили, че предложенията са направени само с цел да се прекратят договорите с американските централи“ в „Марица изток“.

„Ако ние продължаваме да даваме чанти с пари и държим старите си производства, докога ще има възможността народът да отделя от собствения си джоб, за да плаща на губещите производства?“

"Ние все още се опитваме да отделим големи средства от данъкоплатците, за да осигурим определени производства“, посочи Рамадан Аталай.