Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Веселин Желев, Христо Римпопов

Коронавирус

Това е безспорната главна ключова дума на годината. Статистически тя означаваше над 81 млн. регистрирани носители на заразата в света и над 1,7 милиона починали от болестта COVID-19 до края на декември. Днес те са повече. Никой не знае кога ще бъде краят и колко ще бъдат те тогава. 

Услужливото клише, че светът вече не е същият и няма да бъде такъв, тук е съвсем на мястото си. Новият коронавирус драстично промени глобалния дневен ред. Той „отложи“ дори войните, ред избори, Олимпийските игри и преговорите за бъдещето след „Брекзит“. Какво беше това? Тук ще се ограничим с няколко констатации. 

Вирусът, ако не разби, поне разклати доста митове, които приемахме почти за аксиоми. Единият е за превъзходството на Запада. Най-много жертви и материални загуби претърпяха водещите западни държави начело със САЩ. Китай, откъдето тръгна вирусът, остана с под 100 000 заразени и много по-малко жертви. Той вече почти е възстановил нормалния живот и икономическия си растеж. 

Вирусът имаше и смиряващ ефект. Човечеството се изправи лице в лице с незнанието и уязвимостта си. Двата бряга на Атлантика вече използват ваксина. Сега, след като ваксината на Pfizer и BioNTech показа, че може да предпази 90 на сто от хората от заразяване, надеждите са да бъдат произведени още.

Възпирането на този непознат вирус изискваше мобилизация и дисциплина. Оказа се, че либералните демокрации не могат да ги осигурят. Това поставя отново на дневен ред въпроса за пригодността им към все по-кризисния свят, в който живеем. Това не означава, че недемократичните режими непременно са по-пригодни - вижте Русия, Иран, Турция и Беларус. 

Страните с десни популистки лидери са сред тези, които платиха най-висока цена за безотговорността и самоувереността на елитите си (САЩ, Бразилия, Обединеното кралство). Дали обаче това ще спре световния прилив на популизъм, е още рано да се каже. Защото кризите са неговата хранителна среда. И защото тежко пострадаха и държави с непопулистко, ляво или либерално управление (Белгия, Испания, Италия). 

Не е ясно и дали всички осъзнават, че обединена Европа, особено в първата вълна на пандемията, съществуваше само на книга. Всяка държава тръгна да се спасява сама, свободното движение на хора стана и все още е фикция. Продължава да липсва координация между националните мерки. ЕС безспорно направи много в рамките на правомощията си (пренасочване на еврофондове, замразяване на правила за конкуренция и за финансова дисциплина, ресурси за изследвания и развитие на ваксини, колективно осигуряване на медикаменти, оборудване, консумативи, безпрецедентен бюджет и възстановителен план). 

Но също така е безспорно, че сегашният договор на ЕС не му позволява да отговори на много по-високите очаквания на гражданите му. Съюзът има ограничени правомощия в здравеопазването, което е област на споделена компетентност с неговите държави членки. Създаването на здравен съюз, подобен на митническия например, изисква прехвърляне на правомощия от тях към Брюксел, т.е. промяна на договора.

Китай

Поднебесната империя не започна по идеален начин годината. Именно там се появи за първи път коронавирусът. Комунистическата страна бе остро разкритикувана от страни като САЩ и Австралия заради опита си да потули историите за заразени китайски граждани с непознатата болест седмици наред. Когато държавният апарат бе задействан, вече бе късно, за да се попречи на заразата да напусне границите.

Но в рамките на Китай COVID-19 бе скоропостижно овладян - в страната бяха предприети радикални ограничителни мерки, бяха инвестирани милиони в построяването на болници, бе развита система за стриктно тестване и проследяване на контактните лица. За последно над 1000 заразени в Китай е имало на 18 февруари. 

Докато повечето страни решиха да се капсулират, докато поотмине бурята, Пекин, след като успокои напрежението у дома, поде началото на мащабна „санитарна дипломация“ - започна да извършва доставки на маски в множество азиатски, европейски и африкански страни. 

Докато Доналд Тръмп се прибираше навътре в себе си, атакуваше СЗО и „китайския вирус“, Китай активно се опитваше да запълни властовия вакуум. Според някои експерти 2020-а е годината, в която комунистическата страна започна активно да измества САЩ от позицията на глобален хегемон.

Но имиджът на комунистическата страна сериозно се влоши през 2020 г. както заради първоначалното бездействие в борбата срещу COVID-19, така и заради все по-агресивната външна политика. Според изследване на „Пю рисърч“ от октомври по-голямата част от жителите на 14 развити държави поддържа отрицателно мнение спрямо Китай. При 9 от тези страни, сред които САЩ, Германия, Обединеното кралство и Южна Корея, това е негативното отношение към комунистическата страна в най-ниската си точка.

Зелена сделка

Кризата е възможност. Това е философията на европейския план за изход от COVID кризата с нов вид икономика и начин на живот – енерго- и ресурсоспестяващ, основаващ се на иновациите и дигитализацията. Той е обобщен в една цел - до средата на този век нетните въглеродни емисии на Европейския съюз да бъдат равни на нула. 

Тази цел е амбициозна, което значи скъпа, но при цялата опозиция срещу нея, особено при икономическата цена на коронакризата, ЕС все пак успя да се обедини около нея по принцип. 

Но дяволът е в детайлите. Например - за каква междинна цел за намаляване на емисиите до 2030 г. ще се споразумеят 27-те - сега приетите 40, 50 или 55% или амбициозните 60%? Какъв ще бъде реалният материален израз на солидарността с държавите членки, които остават силно зависими от минералните горива, основно въглищата? Между тях е и България. 

Мандатът на сегашните европейски институции е пет години, постигането на целта изисква 30 години, т.е. още пет политически цикъла освен сегашния. Ще устои ли днешната европейска амбиция на изпитанията на времето?

Европа от ново поколение

Европа никога не е имала такива разходи. В отговор на коронакризата ЕС прие възстановителен план от 750 милиарда евро заедно със седемгодишен бюджет от 1,1 трилиона евро. 

Най-важното в тях обаче не е размерът, макар той безспорно да има значение. Качествено новият момент е мютюализираният европейски дълг, на който нетните донори в ЕС не се съгласиха дори по време на дълговите кризи на Гърция, Ирландия, Португалия и банковите - в Испания и Кипър. 

Европейската комисия ще заема средствата за възстановяване на икономиките от международните финансови пазари, а бюджетът на ЕС ще ги връща през следващите 30 години. Познатото съотношение между нетни донори и получатели на европейско финансиране ще се промени, защото някои от най-богатите (Франция, Италия, Испания) са сред най-тежко пострадалите от последствията от коронавируса.

Солидарният дълг (макар да не минава през облигации на еврозоната, а през бюджета на целия ЕС) може да има многостранни и дълбоки последици за съюза. Общата валута и общият дълг правят все по-невъзможни различията в управленията на икономиките. Ще се засилва натискът за намаляването им. България трябва да се готви да брани ниския си плосък данък и да е готова все пак един ден да се раздели с него. 

Както сп. „Клуб Z“ прогнозира още през драматичния юни след европейските избори миналата година, приемането на новия европейски бюджет се оказа много по-трудно от избора на нов председател на Европейската комисия и разпределението на върховите постове в съюза, които тогава отнеха безпрецедентните четири дни. 

От политическа гледна точка историческите бюджет и възстановителен план отразиха лидерството на германската канцлерка Ангела Меркел, която жертва финансовата предпазливост пред солидарността. 

„Спестовната четворка“ (Австрия, Дания, Холандия и Швеция), която в един момент стана почти петица с Финландия, изигра ролята на лошото ченге и позволи на Меркел да бъде доброто, т.е. хем да бъде щедра, на висотата на момента, и да покаже лидерство, хем това да не струва твърде скъпо на германския данъкоплатец - безвъзмездното финансиране от плана ще бъде 390 милиарда евро вместо първоначално предложените от Комисията 500 милиарда евро, а 360 милиарда евро ще бъдат заеми. 

Повтарянето на трудните европейски съвети и натрупването на важни нерешени въпроси (например миграцията и убежището) напомнят, че начинът, по който ЕС взема решенията си, е анахроничен. Изискванията за единодушие, от една страна, гарантират жизненоважни национални интереси, но от друга – правят съюза опасно тромав и неповратлив в бързо променящия се свят, принуждават го да се движи със скоростта на най-бавните си членки.

„Брекзит“

Какво беше това? Щяхме ли да се сетим за него насред карантините, фалитите, сводките за заразени и починали, ако не беше наближил краят на преходния период? Повтори се сценарият от края на 2019 г. Лондон вдига залозите в последния момент с демонстративна готовност да напусне без споразумение. Брюксел не губи хладнокръвие, готви се за този екстремен сценарий. Всичко това произвежда драматични заглавия от двете страни на Ламанша. 

Те обаче бързо се забравят, когато в последния момент цъфва компромис. „Брекзит“ така или иначе ще има – със споразумение (преди всичко, но не само търговско) за бъдещите отношения между Обединеното кралство и 27-те или без него. На 1 януари догодина „Брекзит“ не завършва, а започва – обещанията за светлото бъдеще след него, очакванията ще бъдат изправени пред изпита на реалността. Отново ни чакат интересни времена.

Главните отворени въпроси между ЕС и Обединеното кралство бяха за правилата за конкуренцията и спазването на европейските социални, екологични и санитарно-потребителски стандарти; за управлението на прилагането на евентуалното споразумение и юрисдикцията за решаване на спорни въпроси в него; за достъпа на европейски рибари в британските води. 

Постигнатото в малко преди Бъдни вечер споразумение предвижда да няма мита и квоти между ЕС и Британия, но запазва нетарифните бариери. От 1 януари започват митническите проверки с цялата им прилежаща бумащина и бюрокрация. Британският финансов сектор губи европейския паспорт за безпрепятствен достъп до финансовите пазари на континента. Британските професионалисти губят автоматичното признаване на квалификациите им в страните от ЕС. Превозвачите губят част от правата, които им даваха единният пазар и митническият съюз, които Обединеното кралство напусна. За пътуване през Ламанша за над три месеца британци и европейци ще се нуждаят вече от визи. Свободният достъп на европейските рибари до британските води се запазва за 5 години и половина, но квотите им за улов намаляват с една четвърт и след изтичането на срока ще бъдат договаряни поотделно за всяка следваща година. Британия става необвързана с европейското законодателство и извън юрисдикцията на Съда на ЕС, спорните въпроси между нея и 27-те по прилагането на споразумението ще бъдат решавани от съвместен независим арбитражен орган, като всяка от страните си запаза  правото на ответни мерки за търговска защита при дъмпинг от страна на другата.

Главният въпрос остава: Ще остане ли Ламаншът пролив между приятели или граница между съперници? Ще направи ли Борис Джонсън „Сингапур на Темза“ и ако направи, как би му отговорила Европа? Ще се появи ли нова пукнатина в сигурността на свободния свят след охладняването между Европа и Тръмп и след разрива между нея и Ердоган?  Ще успее ли Джонсън да запази единството на Обединеното кралство при подновения натиск на шотландците за референдум за независимост. Те преобладаващо гласуваха против Брекзит и главната сила зад тази позиция, шотландските националисти на първата министърка Никола Стърджън, се очаква да спечелят изборите за делегиран парламент на 6 май 2021 г. 

Ердоган

Той беше един от главните смутители на световния ред и през изминалата година. В сметката му са: военни намеси в Сирия и в Либия, остра конфронтация с Европа, особено с Франция, Гърция и Кипър, руски ракети С-400, които не ги включи в интегрираната отбранителна система на НАТО, заплахи към ЕС да го наводни с бежанци, дори кратък опит за малко да го направи с Гърция, открита подкрепа за Азербайджан в Нагорнокарабахския конфликт, провокационни проучвания за нефт и газ в спорни гранични зони с Гърция и Кипър.

Турция, страната с втората най-голяма армия в НАТО, се очертава и като един от най-големите проблеми на Алианса. Когато френският президент Еманюел Макрон произнесе крилатата си фраза за „мозъчната смърт на Алианса“, той се аргументира с офанзивата на Турция срещу кюрдите в северната сирийска провинция Идлиб, която не беше съгласувана със съюзниците. Кюрдите бяха главните съюзници на международната коалиция, която разгроми „Ислямска държава“. 

Протестите от Париж не спряха обаче Ердоган. Той изпрати войски и съветници и в Либия на страната на международно признатото правителство, което обаче е подкрепяно и от ислямистите. Турската намеса предотврати падането му под ударите на силите на военния командир Халифа Хафтар, който се ползва с негласната подкрепа на Франция и Русия и откритата поддръжка на Египет. По време на турската намеса се стигна до конфронтация между турски и френски бойни кораби край либийските брегове.

В края на август намесата на германската канцлерка Ангела Меркел дръпна Гърция и Турция от ръба на открит военен конфликт в Егейско море, когато турски проучвателен кораб, съпровождан от военноморска флотилия, навлезе в спорни води близо до гръцкия граничен остров Кастелоризо.

По-късно Франция отзова посланика си в Анкара, след като Ердоган посъветва френския президент Еманюел Макрон да се лекува при психиатър. Поводът бяха енергичните мерки срещу политическия ислям, по френски назован „ислямски сепаратизъм“, които Макрон предприе след атентата срещу учителя по история Самюел Пати, обезглавен от радикализиран чеченски младеж, защото беше показал карикатури на пророка Мохамед в час.

За отбелязване е, че в Северна Сирия Ердоган успя да постигне споразумение за съжителство с руския си колега Владимир Путин, чиито войски подкрепят кръвния турски враг, президента Башар Асад. По същата тема сунитът Ердоган има съгласие и с шиитски Иран, една от главните международни опори на Асад. Проблемите на Ердоган не са на Изток – а с формалните западни съюзници. Те все по-често се питат доколко при авторитарното управление на Ердоган, при грубото нарушаване на права и свободи и при ясния му проислямистки курс във външната и във вътрешната политика Турция може още да се приема като светска демокрация, което е политическо условие за членство в НАТО.

Тероризъм

Карикатурите на пророка Мохамед станаха за пореден път повод за конфронтация между мюсюлмани и християни и серия терористични актове в Европа.

На 16 октомври радикализиран чеченски младеж обезглави учителя си по история Самюел Пати в парижкото предградие Конфлан-Сент-Онорин. Причината: Пати беше показал карикатури на Мохамед пред учениците си в час, докато им говорел за свободата на медиите. 

Карикатурите на Мохамед предизвикаха покушението срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ през януари 2015 г., в която терористи убиха по-голямата част от редакционния състав. 

Френските власти предприеха енергични мерки срещу политическия ислям в страната, забранявайки една организация и затваряйки джамия. Президентът Еманюел Макрон се обяви категорично в подкрепа на свободата на изразяването, включително в защита на правото на медиите да публикуват карикатури на ислямския пророк. Последваха вълна на антифренски протести и бойкот на френските стоки в редица мюсюлмански държави.

На 30 октомври 21-годишен тунизиец обезглави жена и намушка до смърт клисаря на базиликата „Нотр дам“ в центъра на Ница, след което уби пак с нож още една жена, избягала в близко заведение.

Полицията простреля и рани тежко нападателя, който се оказа, че стигнал до Франция, след като е влязъл в Европа като нелегален имигрант, пристигнал на италианския остров Лампедуза.

На 2 ноември етнически албанец с гражданство от Северна Македония и Австрия откри огън с автомат близо до центъра на Виена, убивайки четирима и ранявайки 22-ма души, преди да бъде убит от полицията.

Убиецът се оказа осъждан за опит да се присъедини към групировката „Ислямска държава“, която ден по-късно пое отговорност за нападението.

Иран

Изминалата година беше тежка за Иран - както за режима на аятоласите, така и за обикновените иранци. Още на 3 януари американски удар от дрон на летището в Багдад уби един от най-популярните лидери в страната, ген. Касем Солеймани, командващ елитните сили „Кудс“ в Корпуса на революционните гвардейци. Солеймани беше мозъкът и организаторът на международните операции на режима в Ливан, Сирия, Ирак, Йемен. Той беше ликвидиран по лична заповед на президента Доналд Тръмп като легитимна цел в борбата с тероризма. 

Иран отвърна с ракетен обстрел на американска база в Ирак, без да убие никого. Мозъчни сътресения от детонациите получиха 11 US военни, имаше главно материални щети. Светът обаче заговори за възможен военен конфликт между САЩ и Иран. Държавният секретар Майк Помпео и шефът на Пентагона Марк Еспър предупредиха, че „играта се промени“ и иранските лидери са легитимни цели заради подкрепата им за международния тероризъм и заплахата, която представляват за американските интереси.  

Повечето от наблюдателите бяха единодушни, че Тръмп, въпреки агресивната си позиция спрямо аятоласите, не иска война в изборната година. И тя наистина не се случи.

Жертва на напрежението обаче стана украински самолет, който иранската противовъздушна отбрана взе за изстреляна по Техеран ракета и свали, убивайки всички 176 души на борда. Режимът кри няколко дни причината за катастрофата, но накрая я призна.

Скандалът, съчетан с икономическите неволи, предизвикани от възобновените американски санкции, подпали безпрецедентни протести дори след над 1000 убити в края на миналата година при бунтовете при повишените цени на горивата.

Въпреки информационното затъмнение от страна на властите в социалните мрежи плъзнаха кадри от протести с безпрецедентни лозунги: „Лъжат ни, че врагът ни е Америка. Той е точно тук!“ и „Пушките, танковете, моллите - вън!“ За първи път от осем години върховният духовен лидер аятолах Али Хаменей лично водѝ петъчната молиа и произнесе проповед, призоваваща разтърсената от протести страна към единство.

През май Хаменей повтори призива си към палестинците да продължат въстанието си срещу Израел, който нарече „злокачествен тумор“. През август Иран се похвали, че е произвел свои балистични и крилати ракети.

На 18 октомври изтече срокът на оръжейното ембарго срещу Иран и той вече може законно да купува и продава оръжие, като Русия и Китай се разглеждат като главните му потенциални партньори. САЩ не успяха да продължат нито ембаргото, нито международните търговски санкции срещу Иран, тъй като те вече не са страна по ядреното споразумение с ислямската република, от което Тръмп ги изтегли през 2018 г.

Израел

На 15 септември Израел нормализира дипломатическите и търговските си отношения с Обединените арабски емирства и Бахрейн. Между страните се проведоха и няколко официални посещения на високо равнище. ОАЕ е първата нация от Персийския залив, която призна правото за съществуване на Израел, като това доведе до колективно порицание от множество мюсюлмански страни по света.

Сближаването между двете държави стана чрез съдействието на американския президент Доналд Тръмп, като помирението определено присъства сред най-големите му външнополитически успехи. Той присъства на подписването на споразумението.

„След десетилетия на разделение и конфликти отбелязваме зората на нов Близък изток, заяви Тръмп. - Ние сме тук днес следобед, за да променим хода на историята.“

Една от вероятните причини за сближаването на традиционните врагове е засилването на регионалното влияние на общия враг - Иран.

Има условия за развитието на двустранните отношения между Йерусалим и Рияд. Близкият изток е сцена на сблъсък на множество сили, като най-голямо е противопоставянето между Саудитска Арабия и Иран. През септември Тръмп проведе телефонен разговор с крал Салман в опит да сдобри монархията с Израел, но недвусмислено му бе обяснено, че първо да се реши палестинският въпрос. Иначе казано – да се създаде палестинска държава. 

В края на октомври стана ясно, че чрез посредничеството на американския държавен глава още една арабска страна е решила да нормализира връзките си с Израел – това е Судан.

Преди пробивите в преговорите едва две арабски държави бяха признали Израел - Египет (1979 г.) и Йордания (1994 г.).

US избори

Джо Байдън спечели президентските избори в САЩ, които преминаха под сянката на коронавируса. Почти 150 милиона души взеха участие във вота, като от тях над 100 милиона подадоха бюлетините си преди изборния ден. 

В няколко ключови щата като Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания и Джорджия станахме свидетели на изключително драматични обрати. Гласовете през изборния ден бяха твърдо в подкрепа на републиканеца, докато предварително изпратените бюлетини - почти изцяло за Байдън.

Тъй като заради пандемията имаше забавяне в получаването и обработването на бюлетините по пощата, Тръмп си спечели комфортна преднина в първите часове след затварянето на урните. По-късно обаче Байдън го изпревари, когато предварително изпратените гласове бяха преброени.

Президентът Доналд Тръмп не призна резултата от изборите и обяви, че ако трябва, ще сезира и най-високата съдебна инстанция в американското правораздаване -  Върховния съд. Опитите му да спечели изборите в съдебната зала засега се провалят, той най-вероятно ще стане първият президент след Джордж Буш-старши, който изкарва само един мандат в Белия дом.

иНа 14 декември Избирателната колегия обяви Байдън за следващия президент на САЩ. За него гласуваха рекордните 81 милиона души. Но това не е единственото му постижение. При встъпването си във власт на 20 януари 2021 г. той ще стане най-възрастният президент в историята на САЩ - на 78 години.

Новичок

Руският опозиционер Алексей Навални - един от главните критици на президента Владимир Путин, изпадна в кома и беше приет в болница в Омск след пътуване до сибирския град Томск на 20 август. 

Говорителката му Кира Ярмиш написа в социалните мрежи, че е отровен. Лекарите в Омск отрекоха, твърдейки, че Навални имал тежък проблем с обмяната на веществата.

Руските власти обаче се съгласиха опозиционерът да бъде лекуван в Германия и на 22 август той беше транспортиран със самолет на хуманитарна организация в Берлин и приет в болницата „Шарите“.

През септември независими лаборатории в Германия, Франция и Швеция съобщиха, че анализите на проби от организма на вече възстановилия се Навални са показали, че той е бил отровен с бойното отровно вещество новичок, нервнопаралитичен агент, използван и в опита за отравяне на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия Скрипал в английския град Солсбъри през 2018 г.

Разкритията направиха невъзможно за Германия и Франция да запазят диалогичния тон с Кремъл. Те поискаха обяснение от руските власти. Москва зае обидено-отбранителна поза, оплаквайки се, че Берлин и Париж не са споделили с нея доказателствата си за отравянето на Навални с новичок и не са допуснали руски експерти до разследването.

Навални разговаря с германски прокурор и отказа да сътрудничи на руското правосъдие. 

Следи от отровата се били намерени не само в пробите, взети от организма на Навални, но също от бутилка с вода, която е пътувала с него от Русия, казаха германските власти. Te отхвърлиха руските искания за „доказателство“, че Навални е бил отровен в Русия, отбелязвайки, че руските власти са взели техни проби и са конфискували десетки предмети, преди Навални да бъде транспортиран със самолет до Германия.

ЕС на 15 октомври наложи санкции на Русия заради опита за отравяне на Навални. Мерките бяха срещу шестима висши представители на Руската федерация и един научноизследователски институт. Чиновниците нямат право да влизат в ЕС. Техните, както и на института сметки в банки на територията на съюза са замразени. Граждани и компании от ЕС нямат право да оказват финансова помощ на засегнатите. В черния списък е директорът на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и Сергей Кириенко, зам.-началник на президентската администрация и бивш министър-председател.

Нова руска конституция

От 25 юни до 1 юли в Русия също се проведе гласуване, но от по-различно естество. Въпреки коронавируса в страната бе организиран референдум за промяна на конституцията. Най-важната последица от него е анулирането на мандатите на Путин. 

Според предишната правна уредба президентът има право на два последователни мандата – но не еднократно. Путин се възползва от този пропуск и след два мандата през 2008 година за кратко си размени мястото с тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев.

Ако руският президент пожелае, той може да остане начело на държавата до 2036 г. В случай че реши да се откаже от властта след още 16 години, Путин ще е засенчил по продължителност на управлението си почти всички руски владетели. Само Иван Грозни, Петър I и Екатерина Велика ще са прекарали повече време на престола.

Поправките на конституцията концентрират повече власт у президента за сметка на премиера. Държавният глава вече не само ще може да председателства заседанията на правителството, но ще ръководи неговата работа. Министър-председателят запазва единствено организационни функции, които ще са в съответствие с нарежданията на президента.

Преди референдума президентът разполагаше с правомощието да назначава съдии в Конституционния и Върховния съд. След промените той ще може заедно с това и да инициира тяхното отстраняване.

Но Путин може и да не възнамерява да се задържа до самия край на власт. Русия приема закон за пълен пожизнен имунитет на бившите президенти. Той ще може да бъде свалян само от горната камара – след повдигане на обвинения в долната за държавна измяна или друго тежко престъпление.

Беларус

Александър Лукашенко се изправи срещу най-голямото предизвикателство на управлението му веднага след президентските избори на 9 август, определени от международни специалисти за нагласени. Месеци наред Минск бе арена на многохилядни протести на опозицията срещу режима на „последния диктатор на Европа“.

Откакто държавният глава застана начело на Беларус през 1994 г., международни наблюдатели критикуват извършваните репресии по време на избори.

Преди вота по данни на онлайн анкети (тъй като официалните са забранени) за „последния диктатор на Европа“ възнамеряват да гласуват от 3 до 6 процента от избирателите. След изборите обаче се оказа, че над 80 процента от гласоподавателите са го подкрепили.

Като реакция в страната се надигна огромно протестно движение, настояващо за преповтаряне на изборите в присъствието на международни наблюдатели. В първите седмици от протестите става ясно, че органите на реда не са били подготвени за масовото недоволство – редуват се задържания и остри критики към протестиращите с освобождавания и най-искрени извинения от ръководни фактори в страната.

По-късно усилията на властта се фокусират върху организаторите на демонстрациите. Лидери на протестите като кандидат-президентката Светлана Тихановска са прокудени от страната или арестувани.

Демонстрации срещу властта продължават да се провеждат в столицата Минск, но Лукашенко успява засега да избегне сюжета „Евромайдан“. Беларус не протестира в изолация – от беззъб критик Европейският съюз премина във фаза нападение – наложи сурови санкции на висши държавни служители, впоследствие и на Лукашенко.

Диктаторът, който през последните години бе започнал да се отдалечава от Русия, се хвърли обратно в обятията на Путин. Москва и Пекин, които са влели милиарди в проекти в страната и в заеми, за да крепят режима на Лукашенко, не откриват доказателства за измами в изборния процес и възприемат президента като легитимен лидер на страната. В края на август Путин отправи предупреждение, че въз основа на договора за взаимна защита между Москва и Минск руската армия ще се намеси в случай на външна агресия. 

Нагорни Карабах

Още преди разпадането на СССР между Армения и Азербайджан се разразява война за региона Нагорни Карабах. След 1991 г. международното право го определя като територия на Азербайджан, но заради военните успехи на Армения новосъздадената през 1994 г. Нагорно-Карабахска република прехвърля административните си функции на Ереван. 

След замразяването на конфликта в средата на 90-те години военните действия отново се отприщват на 27 септември 2020 г., когато Баку атакува столицата на непризнатата държава Степанакерт. По-късно Азербайджан обяснява, че е подел контраофанзива, след като преди това Армения атакувала пограничен район.

Дезинформацията и пропагандата са всекидневни спътници на конфликта, при който вече загинаха няколко хиляди души. На няколко пъти двете държави, след посредничество на заинтересовани страни като Русия, постигат примирие. За да бъде нарушено само няколко часа по-късно.

Азербайджан, който доскоро бе от губещата страна, постигна впечатляваща победа на 9 ноември - успя да превземе град Шуша - втория най-голям по население в Нагорни Карабах.

След това е подписан мирен договор между президента на Азербайджан Илхам Алиев, премиера на Армения Никол Пашинян и руския президент Владимир Путин, с което бяха прекратени всички военни действия от полунощ на 10 ноември. В резултат на това 2000 миротворци от Русия ще бъдат изпратени в Лачинския коридор между двете страни.

-----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб  Z" през декември 2020 г. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.