Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Цяла година е Коледа! Вирусът прокара граница между тези, без които не можем, и всички останали - точно както го прави този празник. Семействата са заедно ден след ден, преживяват една неподозирана интимна близост, понякога до байгънясване. По чудодеен начин той извади на бял свят истината за двойките: едните се сплотиха, та дори и деца решиха да направят, други изпаднаха в нетърпимост един към друг, стигнаха до побоища, депресии, самоубийства.

За ужас на търговците, COVID Коледата тази година рискува да усмири консуматорската стихия, която обикновено се развихря по това време на годината – ще се подарява по-малко, с повече мисъл за това от какво точно има нужда другият човек. Някои вярващи отдавна усещат, че модернизираното Рождество се е отдалечило безвъзвратно от смисъла на религията им: наместо жертва – подаръци, наместо изтерзания Исус – самодоволният, възпълничък Дядо. Здравното бедствие може би ще върне сериозността на този ден и без помощта на митологията: хората ще мислят за самоотвержените медици, които загубиха живота си; за учените, които денонощно работиха, за да имаме ваксина; за доброволците, които се подложиха на тестове; за полицаите, учителите и всички останали наши светски герои. 

Много разделителни линии 

Празниците са за това, да припомнят ценностните разделителни линии в обществото. На едната страна се озоваха онези, които ограничиха свободата си, за да запазят здравето на другите. Нито един живот не може да бъде жертван, независимо дали става дума за старец, за болен, за икономически непроизводителен – тази християнска ценност е преминала в нашата модерна епоха, станала е непоклатима – особено след сталиновото и хитлеровото изтребление на „ненужните“. Тези хора днес са солидарни със застрашените, утре ще се мобилизират за борба с климатичните промени, в други ден – с глада, неравенствата.

На другата страна се озоваха хората, които поставят себе си по-високо от общата съдба. Не бързайте обаче да ги обвинявате, това не са непременно егоисти – за повечето от тях отказът да спазват карантинните мерки е форма на бунт срещу властта, която те по принцип подозират във всички грехове. В този смисъл у тях също има някаква мисъл за другите, които искат да освободят от лошите манипулатори.

По ценностната граница днес се водят ожесточени спорове за истината. Преди време се забавлявахме с градските легенди - че самолетите ни ръсят с химикали и че Ванга предсказала разпада на Европейския съюз; разглеждахме фалшивите новини като димна завеса на новите популисти. И ето че когато хората около нас почнаха да умират, въпросът за истината стана драматично важен. Има ли вирус или това си е един грип? Да се ваксинираме ли, щом може ДНК-то ни да бъде променено?...

В европейската традиция въпросът за истината винаги е бил свързан със смъртта: умирали са за истината и религиозни лидери, и философи, и революционери. Казаното на смъртния одър се е отпечатвало направо във вечността. И сега като че ли нарасналата нетърпимост към лъжата сякаш има връзка с трагедията, която прави всичко по-сериозно. Представяхме ли си миналата година, че Туитър може да цензурира американския президент? 

На фона на кичозното патриотарство, боравещо с фантазии от миналото, си дадохме сметка за един друг, много по-дълбок патриотизъм - този на мигрантите, които се връщаха да боледуват, недай боже да умират у дома. Родината е и социална система - добра или лоша, но твоя; тя е място, където има кой да се погрижи за теб и за когото да се погрижиш. Емоционалното очакване на тези хора се сблъска с тъжната действителност у нас, а това породи невиждания изблик на недоволство. Е добре, размина се идеалната им България с реалната територия, но не е ли добре това, че я има поне в главите им? Ето ви още една разделителна линия: тези, които на нещо се надяват и тези, които са се примирили. Кои са истинските патриоти, оставям да прецените.

Светът вече няма да е същият

Кризата раздели и публичните мислители: всички изглежда са съгласни, че светът няма да е вече същият, но за едни това е апокалипсис, за други – необходим рестарт на системата. Борсата се срути през март, борсата подскочи нагоре през октомври; ЕС се стъписа, ЕС деблокира грандиозен спасителен план... Няма да ви занимавам с моите мисли по въпроса; иска ми се по всички тези позиции, които се радикализираха благодарение на кризата, най-сетне да започнем да разговаряме за ценностните координати, в които искаме да живеем.

Дойче веле

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.