Решено на първо четене - седем години един единствен прокурор ще се занимава само и единствено със сигнали срещу началника си - главния прокурор. Той ще се предлага от... шестима от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и ще се избира с обикновено мнозинство от пленума на ВСС.

Това следва от гласуването на предложените от ГЕРБ изменения в НПК, с които управляващите въвеждат фигурата на т.нар. надглавен прокурор в отговор на многократните препоръки на Съвета на Европа и на Европейската комисия да се уреди възможност за независимо наказателно преследване срещу обвинител номер едно, както и отчетност. "За" гласуваха 100 депутати (ГЕРБ и Обединени патриоти), 46 (БСП и независими) бяха против, а 10 се въздържаха (БСП и един независим).

Самият факт, че едно лице седем години ще работи само това - да разглежда сигнали срещу Главния, предизвика един от най-сериозните дебати в зала. Ситуацията бе сравнена с уестърн, при който двамата прокурори - главен и "надглавен" - ще стоят неподвижно, ще се гледат втренчено - кой пръв ще извади Наказателния кодекс. Единият щял да е алтер его на другия, можело да се стигне и до обсесия върху личността на главния - от страна на "супервайзъра" му.

Бе поставен и въпросът с това - ако Иван Гешев е най-достойният български обвинител, което следва от това, че бе и единствен кандидат за наследник на Сотир Цацаров, кой ще е този още по-достоен за него кандидат и има ли такъв изобщо. И "Гешо Иванов" ли предстои да бъде избран да разследва Иван Гешев.

От левицата акцентираха и върху това, че самото условие на задачата е сбъркано от ГЕРБ. "Надглавният" прокурор няма да разреши проблема, ако не се въведе механизъм за съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство.

Правим го. Още в този мандат

Вносителите от ГЕРБ отново изчетоха проекта си и мотивите към него, като най-много се набляга на обществените очаквания и препоръките на Венецианската комисия. Красимир Ципов даде заявка, че целта е изменението да бъде прието в мандата на това Народно събрание и дори да стартира процедурата по избора на въпросния надзорник на Главния.

В изказването си Ципов елиминира още в началото някои от направените в публичното пространство предложения, като „надглавният“ да е директорът на националната следствена служба или главният инспектор към Инспектората на ВСС, както и да се избира ад хок. Прокуратурата играе главна роля при избора на шефа на следствието, т.е. пак няма гаранция за независимост. Инспекторът пък няма прокурорски функции и би следвало промяна в основния закон, ако се възприеме такъв подход.

Имаше идеи и за лице в края на магистратската си кариера или да е навършил пределна възраст. Но пак трябва да се променя конституцията, защото означава придаване на такива функции на лица извън системата - посочи още Ципов. Ад хок посочен действащ обвинител пък нямало е гаранция за независимостта на разследването, смятат от ГЕРБ. Ето защо предлагали фигурата на постоянно действащ „надзорник“ на Главния.

Разследващ на разследващия - нещо като ремонт на ремонта

„Разследващ на разследващия - нещо като ремонт на ремонта“, реагира Филип Попов от БСП. И обрисува няколко основни, според левицата, проблема, един от които е липсата на контрол върху дейността на обвинението . Попов даде пример и с невъзможността да се търси справедливост след прокурорско преследване. Не е известно да има повдигнати обвинения за набедяване. Прокуратурата става инструмент в ръцете на подалия сигнала, обектът на проверката е със съсипан бизнес. Е-и? Общото е безнаказаността, посочи Попов и намекна, че понякога прокуратурата служи на икономически субекти, именно за съсипване на нечий бизнес.

„Бърза се за края на мандата. Аз бих казал, че в края на мандата се прави некачествено законотворчество“, започна с критиките и Тодор Байчев (БСП).

И продължи:

„Така и не успях да разбера кои са тези обществени потребности, които се нуждаят от разследващия главния прокурор. Хората искаха две оставки. В замяна на оставката на правителството, получиха нова конституция, а в замяна на тази на Гешев - „надглавен прокурор“.

След което Байчев също посочи, че така и не е станало ясно какво ще работи този прокурор.

„Седем години ще разхожда костюми, ще стои под светлината на прожекторите и общественото внимание и няма нищо да свърши защото на практика няма да има какво да върши“, заяви депутатът.

Попита и ако номинацията ще се прави (както е по проект) от поне 6-ма прокурори от ВСС, какво ще правят останалите 5, ако са съгласни с друга номинация:

„Ще стоят и пляскат? Сега ще им предложат Гешо Иванов“. 

„И колеги, проблемът не е в избора на този прокурор, а в безконтролната работа на прокуратурата. Може да повдигне обвинение без никакъв контрол“, посочи в заключение Байчев и обяви поправката за противоречаща на конституцията.

На което Анна Александрова (ГЕРБ) отвърна, че се предвижда „надглавният“ да е изключен от йерархията по Закона за съдебната власт. 

Как да решим задачата с тръбите и басейна, ако липсва басейнът

Най-голям отзвук обаче предизвика изказването на Крум Зарков (БСП). 

„Някак вяло върви този дебат - няма антитези на нашите, няма гордост и ентусиазъм от ваша страна предвид темата, поставяна от 20 години. Защо това е така? 

Може ли един прокурор 7 години да се занимава само с главния? Ми той за 7 години ще развие обсесия към това лице. Главният прокурор вместо лична охрана ще има личен надзорник. А дали главният прокурор ще се интересува от личността на неговия "супервайзор", на неговото алтер его. Единият ще гони, другият ще бяга. Двамата ще стоят като в уестърн, ще се гледат един друг и ще се дебнат кой пръв ще посегне към НК. Не си го представям, защото и никой друг не си го е представил“, започна Зарков.

И продължи с Кодекса на Хамурапи. „За 4000 г. писмено законодателство никой не се е сетил да направи разследващ прокурор, който да разследва само главния. Затова може би ние тук сега трябва да сме щастливи“.

„Истината е, че съм скептичен. Защо: за НК от първостепенна степен е деянието, а не личността на дееца. Служебното положение не може да е пречка за наказателно преследване (освен ако не е уредено като имунитет), нито предпоставка за разследване. Когато създадете една фигура да разследва само един човек - това вече е предпоставка“, започна да изброява Зарков.

„Нали не очаквате сам да извършва процесуално-следствени действия - разпити, СРС. Не, той ще се обърне към МВР, митници, следователи. А именно понеже тези органи нямат ищах да разследват главния прокурор, сега се въртим – както кучето си гони опашката.“

След което се обърна към ГЕРБ и ОП:

Тук нещата много напомнят скорошното ви фиаско с конституцията - обявихте я като това, което искат хората, което не разбрах как го разбрахте, защото не ви видях на площада и сега правите същото.“

„Не знам ще успеете ли в този мандат, сега пак ще питаме ВК. Не знам дали във ВК не се мисли за постоянна щатна бройка по въпросите на главния прокурор на България, защото постоянно ги държим ангажирани“.

А после Зарков даде пример с популярната задача с двете тръби и басейна:

„Не можете да решите задачата, защото ви е грешно уравнението. И най-добрият математик няма да реши задачата ,ако от условието липсва една от двете тръби. Във вашето условие липсва басейнът.“

А „басейнът“ за БСП е промени в НПК, които ще позволят отказът от образуване на досъдебно производство да се контролира от съд. 

„Този въпрос има отношение и към този нов разследващ прокурор, защото когато е сезиран и откаже да образува производство, а няма контрол, да не се окаже, че този, който ще разследва главния прокурор по-скоро работи към Бюрото за защита към главния прокурор“, направи препратка към личното звено на Гешев Зарков.

На това обаче от ГЕРБ отговориха, че измененията в НПК на левицата не се възприемат нито от ВКС, нито от прокуратурата, нито от правосъдното министерство, защото ако всеки отказ на обвинението подлежи на съдебен контрол, то съдиите ще бъдат затрупани с работа.

Александър Иванов (ГЕРБ) обвини левицата че докато не иска специален прокурор само са Главния, в същото време предлага „ново съдилище“ да разглежда такива откази. „Защо нашето предложение да е по-несъстоятелно?!“, попита.

А Александрова допълни: 

„Искате съдът да изземе обвинителните функции на прокурора. МП, прокуратура, ВКС - всички становища са отрицателни. Да бяхте подкрепили Велико народно събрание, защото това за което говорите е възможно само по този начин и вие много добре го знаете!“.

Ние се занимаваме много с това да подложим възглавничка

На което Зарков отвърна:

„Да ви кажа, че във вашата нова конституция по въпроса с главния прокурор няма и една дума, и една думичка.

Г-н Иванов, най-хубавото във вашия проект е, че най-сетне се престрашихте да кажете нещо по въпроса. Понеже ви притиснаха от площада и отвън. Но понеже насила хубост не става - това е резултатът.“

След което отново заяви, че проблемът не е в юридическата възможност за разследване на главния прокурор, а в йерархията. И предложи: „Да седнем да видим за кои откази може да се реализира този съдебен контрол, ако твърдите, че е много за всички, дайте да решим. Нашето предложение го има и в становището на ВК. Защо това не ви хареса, а ви хареса само другото - което предлагате.“

Което бе отхвърлено от Ципов. 

„Пак ставаме свидетели на това, че пак от БСП не предлагат нищо. Нека стане ясно на пленарна зала, че техният проект няма нищо общо с преследването и отчетността на главения прокурор“, не видя общо с контрола над актове на прокуратурата контрола над главния прокурор той.

Проектът на ГЕРБ бе разкритикуван и от Явор Нотев („Атака“, независим):

„Питам се дали има информация за правните системи в Европа - позната ли е фигурата на наблюдаващ, надзорник или проверяващ. Дължим такава информация, след като приемаме мнението на ВК за изключително ценно и задължително“, започна той.

По думите му процедурата по избора на „надглавния“ „удивително наподобява тази на главния прокурор“. 

„При избора на сегашния главен прокурор имаше само един кандидат. Защо сега този достоен кандидат не беше конкурент на главния прокурор?“, попита с ирония Нотев.

И допълни: 

„След като процедурата по която ще бъде проверяван Главния ще е подчинена на НПК, защо изоставяме принципа на случайния подбор - както по отношение на прокурора, така и на съдията. Не е ли по-лесно предварително известният прокурор да бъде манипулиран, репресиран? Хората казват „Ако знам къде ще падна, сламица ще си постеля“. Ние се занимаваме много с това да подложим възглавничка.“

Ципов отвърна, че да – проучено било къде какви механизми има, „но в много от държавите членки на СЕ няма такава фигура на главния прокурор каквато има в нашата конститиция.