Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Завършването на "Балкански поток" и предполагаемите доставки на азерски газ изостриха отношенията между държавния търговец "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" (БТГ) – оператор на газопреносната ни система. Разногласията са прекалено видими, за да бъдат потулени - дори с намесата на премиера Борисов и задкулисните играчи, свързани с Доган и Пеевски. Правителството даде картбланш на ръководството на БТГ да влезе в 3-милиарден дълг, за да удовлетвори геополитическите интереси на "Газпром" и Кремъл. Дългът е прекалено голям спрямо размера и сигурността на приходите и може да потопи компанията.

По същия начин и "Булгаргаз" е изправен пред подобни екзистенциални заплахи, поради сключени с политическата санкция на правителства на Борисов договори с "Газпром" и Азерската компания за доставки на природен газ.

В тази битка за бягство от отговорност за взетите решения и спасение поединично е много вероятно различията между двете държавни компании да станат още по-видими на предстоящата на 10 декември т.г. кръгла маса – „Втечнен природен газ в България, 2020 година и след това“, която се организира съвместно от БТГ и Американската търговска камара.

Вън от съмнение, Американската търговска камера прави възможното, за да промотира интересите на своите членове и да съдейства за възходящото развитие на двустранните търговски отношения, за да чуят американските компании „от първа ръка“ позициите на двете държавни дружества относно реалните възможности за търговия и транзит с американски и друг втечнен природен газ. На този етап всичко си остава в сферата на виртуалността, където бе преди две години, когато с Алекс Алексиев и Американския Институт за енергийни изследвания организирахме първата кръгла маса по темата "втечнен природен газ" (ВПГ), на която участва и премиерът Борисов.

Много приказки, още повече обещания и … нито кубически метър, купен или транзитиран газ в директна сделка с американска фирма. Нито един!? Зависимостта от внос на природен газ от "Газпром" „падна“ от 99 процента през 2018 година, на 81 процента, но от заканата на министър Теменужка Петкова в началото на 2020 г. този процент да падне до 50 на сто, в края на годината не остана нищо.

Конкуренцията си остава непозната дума в речника на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". В Европа и Америка компаниите се конкурират спрямо цените на спот пазарите, у нас - спрямо регулираната цена, която де факто е на "Газекспорт".

Тъй като преки покупки от "Булгаргаз" на американски ВПГ нито има, нито се очаква да има скоро, на тази кръгла маса ръководството на "Булгартрансгаз" вероятно ще се опита да компенсира мрачното настояще с картини на успехите и блестящото бъдеще, като измести фокуса от (не)възможностите за търговия с неруски газ към възможностите за неговия пренос към други пазари. Но и тук желаното се представя за действителност.

Да започнем с това, че "Булгаргаз" няма никакво намерение, нито възможност да закупи ВПГ, след като сама се погрижи да бъде с вързани ръце заради двата договора за покупка на тръбен газ от "Газекспорт" и Азерската компания за доставки на природен газ. Задълженията по изкупуването на количествата природен газ по тях надвишават общото потребление на страната с минимум половин милиард кубически метра. Ръководството на компанията пропиля години, за да я трансформира - от счетоводен посредник на сделки на "Газекспорт" в истински регионален търговец с клиенти извън България.

Да припомня, че над "Булгаргаз" виси като дамоклев меч заплахата от загуба на 100 милиона долара гаранция по договора за азерския газ или плашане на двойно по-големи неустойки за неизпълнение на клаузата „вземи или плати“ с "Газекспорт". Ръководството на държавния газов търговец не успява да договори промяна в ценовата формула на азерския договор, която да го направи конкурентен на газпромовския и да направи препродажбата му изгодна. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че европейският и американският газов пазар не очаква особено студена зима, поне не толкова, че да повиши рязко цените на спот пазарите над нефтеноиндексираните в договора за азерския газ.

В допълнение, БТГ не разшири капацитета на ПГХ „Чирен“, за да може да се складират „излишните“ количества природен газ - в изчакване на по-добра конюнктура. Финансовата примка около "Булгаргаз" се затяга и съвсем неслучайно ръководството изостри тона към длъжниците си, но и този път е без перспектива, защото те не могат да платят веднага. А банките не са склонни да отпускат нови кредити.

Дойната крава БЕХ (Български енергиен холдинг - б.р.) също е изнемощяла. Остава държавата да прибегне до класическото решение за „увеличение на капитала“, но в средата на синдемията и това не изглежда обществено приемливо решение.

Факт е, че "Булгаргаз" бе задължена от правителството да сключи преди 5 години предварителния договор за азерския газ и преди няколко месеца трябваше да плати гаранция за бъдещите покупки. На фона на изобилието на предлагане на природен газ днес, това изглежда пълен абсурд. Когато стартира проектът "Шах Дениз", предварителните договори бяха разглеждани като единствено възможен ход, за да се възстановят инвестициите в Южния газов коридор и осигурят алтернативни доставки на тези от "Газпром". ЕК насърчаваше и настояваше за тези договори, но когато дойде денят за плащане, Турция и Гърция предоговориха условията, а ЕК остави България с с нефтеноиндексираната цена.

Проблемът на "Булгаргаз" се утежнява от комбинацията между системни управленски дефицити и последиците от изграждането на "Турски – Балкански поток". БТГ пренебрегна тотално интересите на българския газов търговец, като де факто блокира преносни и изходни капацитети към единствено възможните пазари, по които можеше да се пласира „излишният“ азерски газ – Северна Македония и Сърбия. Входните капацитети към двете страни са под контрола на "Газекспорт" и "Булгаргаз" не може да направи нищо. Силните преговорни карти бяха в ръцете на "Булгартрансгаз" и българското правителство, но те не направиха нищо по темата.

Лошите новини за ВПГ за 2021 година идват и от факта, че азерският газ ще свие оставащия капацитет за внос на втечнен газ от терминала "Ревитуса" през сегашния интерконектор "Сидерокастро - Кулата". И това ще бъде така поне до есента на 2021 и влизането в експлоатация на интерконектора "Гърция-България".

За "Булгаргаз" не е опция предлагането на излишния газ на българската газова борса, защото цената му не е конкурентноспособна.

Да припомним още веднъж аксиоматичното положение за националния интерес в сферата на търговия и преноса на природен газ. Той не е в осигуряването на доминантна позиция на която и да е чужда компания на регионалния пазар, още по-малко в реализирането на свръххарчове за преносна инфраструктура, от която българските потребители нямат нито пряка, нито значима полза. Националният интерес се дефинира единствено и само на равнище осигуряването на сигурни доставки и конкурентно ниска цена на природния газ за българските потребители.

Правителството обаче мисли по друг начин.

БТГ до този момент не е сключила междусистемно споразумение с Турция, със Сърбия и със Северна Македония, което прави невъзможна търговията с тези страни в двете посоки и оставя изключителното право за търговия с газ отново на "Газекспорт", от което губят всички.

Румъния и Гърция са презадоволени с природен газ, ерго - не са опция за пласиране на „излишния“ природен газ, който ще се натрупа по балансите на "Булгаргаз".

Вероятно премиерът Бойко Борисов е разчитал с новините от тази среща да потисне информационно новината, че тази нощ Камарата на представителите е приела Закона за бюджета за отбрана на САЩ, който съдържа разширени санкции срещу "Турски поток", включително наземните части в България. В следващите дни ще гласува и Сенатът, при това с двупартиен консенсус.

По всичко изглежда на „частната“ кръгла маса американските компании ще получат поредната порция обещания за бъдеще, докато правителството реално осигурява монопола на "Газекспорт" и блокира бизнеса не само на неговите европейски и американски конкуренти.

Неравностойното третиране на европейските компании е в пълен разрез с усилията, законите и регулациите на ЕС и задълженията ни към колективната енергийна сигурност в рамките на НАТО.

Тъй като кръглата маса, организирана от "Булгартрансгаз" с помощта на Американската търговска камара, е само с покани и този анализ едва ли ще бъде направен на нея, го правя достояние на широката публика.


* Текстът е публикуван в сайта на неправителствената организация „Алтернативи и Анализи“. Клуб Z го публикува с разрешението на автора. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.