В последните месеци и ГЕРБ, и БСП проявяват забележителна активност по отношение на съдебната реформа и по-специално - за реформата на прокуратурата. Депутати от БСП зададоха всички неудобни въпроси на главния прокурор Иван Гешев при изслушването му от парламента през есента. Тази активност обаче започна чак след протестите от лятото, които поискаха и неговата оставка. От ГЕРБ пък внесоха цели два законопроекта, които предвиждат създаването на специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор.

Същевременно една от опорните точки и на ГЕРБ, и на БСП, и на ДПС е, че в момента съдебната система работи според реформата, инициирана от Христо Иванов като правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов и от "Реформаторския блок", който бе коалиционен партньор в това правителство. Истината е обаче доста по-различна. Реформата на реформаторите тогава бе бламирана вкупом от ГЕРБ, БСП и ДПС. И това се случи точно на днешния ден преди 5 години, когато парламентът гласуваше на второ четене промени в Конституцията.

В началото на дебата по тези промени реформаторите предлагаха нещо подобно на това, което ГЕРБ предлагат сега - прокурор, който да може да разследва главния. Тази идея бе отхвърлена, включително от герберите, още на първо четене. Единственото, което се промъкна до второ четене, бе да се отнеме мнозинството на прокурорите в тяхната колегия във ВСС като първа стъпка към някакъв контрол над прокуратурата. На второ четене обаче и това бе бламирано.

Решаващото гласуване при второто четене бе за предложението на Петър Славов (РБ) за промяна в съотношението на съдийската колегия във ВСС. Той предложи текста да бъде приет така, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 избрани от парламента. В комисия между първо и второ четене обаче това съотношение бе променено - 14 членове, от които 6 избрани от парламента. Така се промени и съотношението в прокурорската колегия - от 12 членове, 6 от които избрани от парламента (паритет между прокурори и политическа квота), на 11 членове, от които 5 от политическата квота (прокурорите остават 6 и имат мнозинство). 

Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат.

25 гласуваха "за" това предложение, 82-ма "против" и 113 "въздържали се". При гласуването на предложението на Славов всички 23 депутати от "Реформаторския блок" бяха "за". Своята подкрепа дадоха 1 от "Патриотичния фронт" и 1 независим.

Двама от ГЕРБ бяха "против" предложението на Славов, а 81 гласуваха "въздържали се". 35 от БСП бяха "против". 34 от ДПС също, а един гласува "въздържал се". 16 от "Патриотичния фронт" и 12 от БДЦ (това бе групата, влязла в парламента под лидерството на Николай Бареков) също гласуваха "въздържал се". "Атака" не участваха в гласуването. 10 от "АБВ" също бяха против. Един независим бе против, а трима - "въздържали се".

Особено любопитно бе поведението на БСП, чиито оратори през целия дебат се обявиха против всички промени в Конституцията. В крайна сметка обаче текстът, който регламентира прокурорското мнозинство в тяхната колегия във ВСС, бе подкрепен и от социалистите.

Общо 204 бяха "за" този текст, 7 "против", а трима се въздържаха. В подкрепа на текста гласуваха 83-ма от ГЕРБ, 30 от БСП, 36 от ДПС, 17 от "Патриотичния фронт", 14 от БДЦ, 11 от "Атака", 10 от АБВ и трима независими.

Веднага след това гласуване Иванов подаде оставка. Това е единствения случай в историята на прехода, когато министър подава оставка заради несъгласие с политиката на правителството.

Радан Кънев и ДСБ, чиито лидер бе той по това време, пък излязоха в опозиция. Днес партията на Иванов "Да, България" и ДСБ са в коалицията "Демократична България".