Архивистите и биографите на Фредерик Шопен умишлено са пренебрегвали хомоеротичните писма на композитора, за да не бъде отхвърлен от консервативната публика. Това бе казано в двучасовата радиопрограма „Мъжете на Шопен“, излъчена по швейцарската обществена медия SRF.

Писмата на композитора умишлено са превеждани погрешно, преекспонирани са слуховете за аферите му с жени, за сметка на игнорирането на намеци за очевиден интерес към практиката на търсене на сексуални партньори в публични тоалетни, твърди журналистът Мориц Вебер. Вебер започва да проучва кореспонденцията на Шопен в детайли по време на пролетния локдаун и така открива редица „любовни декларации, насочени към мъже“, понякога в откровено еротичен тон, друг път само закачливи намеци. В едно от писмата Шопен описва слуховете за аферите си с жени като „воал за прикрити чувства“.

„Не обичаш да бъдеш целуван – пише композиторът до приятеля си от училище Титус Войчековски в едно от 22 писма, изследвани от журналиста. – Моля, позволи ми аз да направя това. Трябва да си платиш за мръсния сън, който имах с теб снощи.“

Писма до друг негов приятел, активен участник в т. нар. Полско въстание от януари 1863 г., често започват с „Мой скъп живот“ и завършват с „Прати ми целувка, мой скъпи любовнико“.

Шопен израства във Варшава, напуска града, когато е на 20 и никога повече не се завръща там. Въпреки това се превръща в национална икона в Полша, където летището във Варшава и няколко годишни музикални фестивала са кръстени на негово име. Писмата, изследвани от Вебер, днес звучат странно на фона на речите на президента на страната Анджей Дуда, който определя правата на ЛГБТИ-хората за „идеология, по-лоша от комунизма“, отбелязва „Гардиън“.

В писмо от 1829 г. до Титус Шопен го нарича „мой идеал, на когото аз вярно служа и за когото мечтая“. Титус по-късно се превръща във вдъхновение за адажио в един от концертите му. Според Вебер от контекста на писмото става ясно, че въпросният „идеал“ е самият адресат.

В превод на същото това писмо, публикувано през 2016 г. от Варшавския институт „Фредерик Шопен“, „идеал“ се превръща в „нея“ в бележка под линия, въпреки че както е и в българския език, в полския думата предполага мъжки род.

Две години по-късно в биография на Шопен англо-канадският музиколог Алън Уокър обяснява близката връзка на Войчековски с Шопен с това, че двамата са „млечни братя“. В книгата си „Fryderyk Chopin: A Life and Times“ той интерпретира еротично заредените писма, изпращани до мъже, като продукт на „психологическо объркване“ и „ментално изкривяване“, което накарало композитора да отклони сексуалните си чувства към Титус, макар и те най-вероятно да били първоначално насочени към полското сопрано Констанца Гладковска.

Според Вебер няма достатъчно убедителни доказателства, че Шопен наистина е обичал Гладковска, въпреки че и до днес двамата са спрягани за любовници. Не може да бъде доказано и че композиторът наистина е бил сгоден за 16-годишната Мария Водзинска.

„Тези афери са само слухове, базирани на напудрени бележки под линия в биографии от последните два века – казва Вебер пред „Гардиън“. – Нито институтът „Шопен“, нито биографите му са успели да намерят доказателства.“

Говорител на института, интервюиран специално за радиопредаването на швейцарската медия, потвърждава, че не може да бъде доказано със сигурност, че Шопен е имал връзки с жени. Приказките за общуването му с жени тръгват от членовете на семейството му. Попитан как би коментирал съдържанието на писмата, говорителят казва, че еротичният език е продукт на ерата на романтизма и на образованите приятели на Шопен.

„Ако ги четеш в оригинал на полски, звучат малко по-различно – обяснява той. – Начинът, по който Шопен използва езика, е толкова музикален и объркан… да превеждаш всичко това е лудост.“

От „Гардиън“ се свързват и с преводача Дейвид Фрик, пенсиониран професор по славянски езици от Йейлския университет, работил по писмото до Войчековски от 1829 г.

„Шопен е романтик, който определено не е дискриминирал нито мъже, нито жени, когато става дума за „любов“ – коментира пред изданието Фрик. – Но да се твърди, че има някаква конспирация и „липсващи“ писма в редица публикации, е абсурдно. Институтът наистина е политически консервативна организация, но не намирам дезинформация в полското издание, нито „корекции“ на мои бележки за пасажи, където се говори за сексуалността на Шопен.“

Вебер казва, че с предаването се надява да привлече внимание към темата, за да предизвика по-задълбочено изследване на сексуалността на Шопен и как тя се отразява на музиката му.

„Фактът, че той е криел дълго време част от идентичността си, както самият той пише в писмата си, сигурно е оставило белег върху личността и изкуството му – казва журналистът. – Музиката му е позволявала да се изразява пълноценно, на пианото е нямал задръжки, както в обичайното общуване.“

Площад Славейков