Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

На 2 юли юнаците от подчиненото единствено на главния прокурор Иван Гешев Бюро по защита нахлуват в сградата на президентстската институция на "Дондуков" 2 - безпрецедентен акт дори за творческия размах на доказани демократи като бившия главен прокурор Никола Филчев.

Претекстът е, че формално имат разрешение за процесуално-следствени действия на "Дондуков" 2 не от едно, а от две български съдилища - спецсъда (по повод секретаря на президента Пламен Узунов) и Военноокръжния съд (по повод съветника му Илия Милушев). Не става ясно как независимите едно от друго две звена налагат едновременни действия пред десетки тв камери.

На фона на "любовта" между Гешев и президента Румен Радев - който дори отказа да подпише указа за назначаването му първия път и при това се мотивира, без да е длъжен по закон - обясненията на прокуратурта звучат... Толкова убедително, че хиляди българи - далеч не всички почитатели на Радев - излизат още същата вечер, възмутени от действията на собствения си процесуален защитник в правния свят - прокуратурата.

Като изключим последвалите "фойерверки" срещу Пламен Узунов - приятел и според Спецпрокуратурата съучастник на бизнесмена с обвинения Пламен Бобоков в група за търговия с влияние - историята със съветника Илия Милушев остана встрани.

Повечето от нея е тайна, а прокуратурата пуска избирателно фрагменти "в защита на правото на обществото да бъде информирано", в които се говори мъгляво за кашони със секретни документи, съхранявани не където и както трябва.

Както и Клуб Z писа вчера, на 11 ноември Софийският районен съд обаче излиза с решение по воденото дело от Милушев, който атакува самата заповед за полицейското му задържане.

От решението става ясно, че разследването срещу Милушев - съветник по сигурността и отбраната на президента, е по чл. 357 НК - за това, че "който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба..." и т.н.

"Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние... Целта на задържането е като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие...", пише съдът.

Анализът обаче сочи, че конкретната мярка е в разрез със Закона за МВР, тъй като "не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на жалбоподателя, обосноваващо съпричастност към осъществено престъпно деяние". Казано просто - няма данни за престъпление.

И още:

"...В заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Формалното отразяване – "данни за извършено престъпление", не е достатъчно", пише съдията.

Съдия Петя Данаилова казва още:

"В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или e съпричастно към извършването на престъпление по чл. 357 от НК. Съответно Ил. М. не би могъл да придобие представа относно задържането и не би могъл ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред."

Заповедта не е дори косвено мотивирана, а се посочва само нуждата от задържане на свидетеля за извършване на разпит, пише още съдът (тоест: задържаме го хей така, защото ни трябва, казано по-просто, б.а.).

И най-атрактивното - преди да бъде задържан толкова ефектно (и на такова интересно място), уж само за да бъде разпитан, по същото това досъдебно производство същият свидетел - Илия Миушев, се е явявал 3 пъти на призовките и е давал показания - на 23, 24 и 26 юни, установява съдът.

"Същевременно анализът на процесуалното поведение на ж-ля по воденото сл.дело 28/2020 г. по описа на В. сочи, че същият се е явявал и е разпитван по образуваното наказателно производство нееднократно в качеството на свидетел и е давал показания съобразно поставените му въпроси в проведените на 23.06.2020 г., на 24.06. 2020 г. и на 26.06.2020 г. разпити.

Дължимият извод е, че преди и по време на задържането на жалбоподателя са осъществени процесуално-следствени действия по разследване, в които той е участвал в качеството на свидетел и е оказал съдействие по разследването. Поради това процесуално поведение на жалбоподателя съдът намира, че органът, издал заповедта, е следвало при постановеното ограничаване на правата на жалбоподателя да аргументира задържането, като изложи ясни мотиви и да обоснове акта си."

Ето и пълния текст на съдебното решение:

Решение

№ 20248825 от 11.11.2020 г., град София

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 93-ти състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Д.

 при участието на секретаря Сн.Т., като разгледа докладваното от председателя НАХД № 9038 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 145 - 178 от АПК.

Образувано е по жалба на И. В. М., ЕГН-[ЕГН],чрез адв. А. К. от САК срещу заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на И. В. М. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и административно – производствените правила и се отправя молба към съда да бъде отменена. Претендира заплащане на  сторените разноски.

 В съдебното производство ж-лят се представлява от адв. К. и адв. И., които пледират за отмяна на заповедта на основанията, посочени в жалбата. В допълнение се сочи, че ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не е реализирано посоченото в заповедта за задържане действие, а именно задържане на лицето с цел провеждане на разпит.

Ответникът –Й. Я.- началник  01 група в 02 сектор, О.-СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Н.Г., която оспорва жалбата като в дадения ход по същество излага довод за неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на направените от ж-ля разноски за проц.представителство.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2020 г. полицейски служители от СДВР съвместно  органи на В. посетели сградата на Президентството на РБ, находяща се в [населено място],  [улица]. Във връзка с провеждано разследване по сл. дело 28/2020г. по описа на В. било извършено  действие по претърсване в кабинета на ж-ля Ил. М., който заемал длъжността съветник по сигурност и отбрана на Президента на РБ. След извършените процесуално-следствени действия ст. инспектор при 02 сектор,О.-СДВР задържал за срок до 24 часа жалбоподателя И. М., за което издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. 

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, на И. В. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено „данни за извършено престъпление по чл. 357 от НК по следствено дело 28/2020г. по описа на В.-С.”, както и че задържането на лицето е извършено в 11:55 часа на 09.07.2020 г.  Жалбоподателят бил освободен на 10.07.2020 г. в 10: 14 ч.

Жалбоподателят И. М. е подписал оспорваната заповед като  му е било връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, е попълнил декларация на 09.07.2020 г. в 14:00 часа, в която посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита по свой избор; не желае адвокат по реда на Закона за правната помощ; не желае медицински преглед от лекар по свой избор и за своя сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член семейството си-съпругата си, за задържането; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при освобождаването на лицето на 10.07.2020г.

По делото като доказателства са приети представените с административната преписка документи, както и докладна записка от 09.07.2020 г. от ст.инспектор Й.Я. до началника на 02 сектор ,О.-СДВР; протокол за обиск; декларация; Заповед № 8121К-7058/19.06.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи; удостоверение от СДВР за длъжността на ответника Й. Я.- началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, както и материалите по дп 28/2020г. по описа на В.; квитанция за внесена държавна такса, пълномощни и др.; гласни доказателства-показанията на св. Б. С. и на св. С. Я., дадени в хода на съдебното следствие.  Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което не следва детайлното обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 09.07.2020 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

По правната си същност мярката "задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл.72 и сл.от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законът определя като престъпление. Целта на задържането е като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР императивно и изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане. Анализът на обжалваната заповед сочи, че е издадена в нарушение на  чл. 74, ал. 1, т. 2 ЗМВР, тъй като не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на жалбоподателя, обосноваващо съпричастност към осъществено престъпно деяние от НК. Действащата национална уредба е съответна на член 5, § 2 Е., който постановява, че на всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем език основанията за арестуването му. Императивното правило е приложимо във всички случаи по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" от Е. и не съдържа изключения. Законовата диспозиция предпоставя задължителното посочване в акта наред с правната обосновка и фактическата такава, което осигурява възможност на лицето да разбере основанията, послужили за задържането му, а също и  ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред. /В тази връзка практиката на Е. е константна-Решение на Е. от 21.02.1990 г. по дело Van der Leer v N., жалба № 11509/85 - § 28; Решение на Е. по дело M., O’N. and E. v UK, жалби № 8022/77, 8025/77 и 8027/77; Решение на Е. от 07.12.1999 г. по дело K. v UK, жалба № 40451/98; Решение на Е. от 30.08.1990 г. по дело F., C. and H. v UK, жалби № 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - § 40; /. Като основание в обжалваната заповед е посочено - „ данни за извършено престъпление по чл. 357 от НК по Сл. дело 28/2020г. по описа на В.-С.”. Отразяването, че задържането е във връзка с конкретно производство за престъпление по чл. 357 от НК не обвързва съждение за налични данни ж-лят Ил. М. да е съпричастен към извършването му. По силата на посочената по-горе специална правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето, т.е актът трябва да бъде мотивиран. Формалното отразяване – "данни за извършено престъпление", не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването за посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Позоваването на приложимата разпоредба, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние по въведната правна квалификация от материалното право, също не е достатъчно, за да се приеме, че актът е мотивиран. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или съпричастно към извършването на престъпление по чл. 357 от НК. Съответно Ил. М. не би могъл да придобие представа относно задържането и не би могъл ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред.

Наред с това следва да се отбележи, че заповедта не е и косвено мотивирана чрез цитиране на материали от административната преписка, доколкото в  нея не е посочен документ, който да се счита за неразделна нейна част и да обвързва и мотивира издаването ѝ. По делото е приложена докладна записка от 09.07.2020г., в която са описани действията, осъществени от полицейските служители на СДВР съвместно с  органите на В., както и обстоятелството по даденото разпореждане за задържане на ж-ля за провеждане на разпит по сл.дело 28/2020г. , но също не се съдържат фактически твърдения и изложени обстоятелства, относими към осъществено от ж-ля престъпно деяние по чл. 357 от НК.

Същевременно анализът на процесуалното поведение на ж-ля по воденото сл.дело 28/2020г. по описа на В. сочи, че същият се е явявал и е разпитван по образуваното наказателно производство нееднократно в качеството на свидетел и е давал показания съобразно поставените му въпроси в проведените на 23.06.20г., на 24.06. 20г. и на 26.06.20г. разпити. Дължимият извод е, че преди и по време на задържането на жалбоподателя са осъществени процесуално-следствени действия по разследване, в които той е участвал в качеството на свидетел и е оказал съдействие по разследването. Поради това процесуално поведение на жалбоподателя съдът намира, че органът, издал заповедта, е следвало при постановеното ограничаване на правата на жалбоподателя да аргументира задържането като изложи ясни мотиви и да обоснове акта си. Липсата на ясни фактически основания за задържането в процесната заповед препятства съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 Е., който се упражнява в рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. К. пропуск във формата на Заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020 г. е съществен и не подлежи саниране в хода на съдебното производство, а наред с това се явява абсолютно основание за отмяната й.

  Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от З.. Според чл. 36, ал. 2 от З., размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи, минималното възнаграждение е 400 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита над посочения минимален размер, а именно в размер на 510 лева. Според настоящия състав възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за защитата на жалбоподателя пред СРС не е основателно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото разноските на жалбоподателя за осъществена адвокатска защита не надвишават прекомерно предвидения минимален размер, а по образуваното адмнистративно производство са проведени две съдебни заседания, по които са извършвани процесуално следствени действия с провеждани разпити на свидетели. Съгласно установеното в чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на И. В. М. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на И. В. М. с ЕГН-[ЕГН] сумата в размер на 510 / петстотин и десет/ лева разноски за съдебното производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.