Всички президентски избори на САЩ имат предистория. Преди да си обясним победата на Байдън, трябва да се върнем 4 години назад и да си зададем въпроса: "Защо?"

Защо Доналд Тръмп спечели напук на масмедиите и политическия елит?

Изборите през 2016 г. бяха референдум за Хилъри Клинтън. И американците гласуваха с "не".

След двата мандата на Джордж Буш-младши милиони избиратели започнаха да гледат с "надежда", какъвто бе слоганът на кампанията на Барак Обама, към предстоящото управление на младия сенатор на Илинойс.

Голяма част от електората му обаче остана разочарована - той не се оказа прогресивната звезда, за която се бе представял по време на предизборната кампания през 2008 г. Първият чернокож президент се превърна в символ на покваряващото въздействие на демократическия естаблишмънт.

Обама изпълни малка част от грандиозните си обещания, а там, където го направи, резултатът бе посредствен – вместо универсално здравеопазване той създаде далеч по-малко амбициозния здравен план „Обамакеър“.

Демократическият елит застана плътно зад кандидатурата на Хилъри Клинтън през 2015-2016 г. Никой не хранеше илюзии, че бившата първа дама ще се бори за обикновения американец – тя бе успешно брандирана като кандидат-президентката на „Голдман Сакс“.

Републиканците и партийно неутралните избиратели също търсеха промяна.

Тогава на сцената се появи политическият дилетант Доналд Тръмп, който започна да громи "дълбоката държава", да осъжда политиците от кариерата (като Клинтън), че продават интересите на САЩ, и да обещава да върне бизнесите обратно в Америка.

Той разби всички табута в американската политика, извади на показ високомерното лицемерие на Вашингтон и създаде усещането сред симпатизантите си, че участват в нещо безпрецедентно, революционно, велико. Че заедно ще „направят Америка велика отново“.

Така се култивира твърдо ядро от симпатизанти, готови да простят на лидера си за глупавите изказвания и да си затворят очите за сенчестите му бизнес начинания.

Какво направи Клинтън през това време? Освен да критикува Тръмп за най-фрапантните му „тръмпщини“ тя организира централното послание на кампанията си около това… че е жена.

"Аз съм с нея."

Ако оставим преливащия егоцентризъм настрана, каква част от политически неутралните или десни американски избиратели биха подкрепили кандидат-президент въз основа на пола му?

Защо не попитаме жителите на първия фалирал американски град Детройт, Мичиган (през 2013 г.), дали биха гласували за жената с главно „Ж“ Хилъри Клинтън, или са по-склонни да заложат на Доналд Тръмп, който обеща да възроди автомобилната индустрия и да я "направи велика отново"?

Не че Клинтън не сваляше звездите от нощното небе за "сините якички" от Средния запад. Само че тя бе позната величина, тя бе естественото продължение на 8-годишното управление на Демократическата партия, което не успя да вдигне Детройт от руините.

През 2008 и 2012 г. Обама спечели Уейн Каунти (най-големия избирателен район на Мичиган, където се намира Детройт) със съответно 74 и 77 процента от вота. Клинтън също го оцвети в „синьо“, но с едва 66 на сто от гласовете.

Тръмп спечели Мичиган с малко над 10 000 гласа пред Клинтън.   

4 години Тръмп. 4 години стигат

Доналд Тръмп постигна успехи начело на Америка. Той осигури мнозинство във Върховния съд на Републиканската партия за цяло едно поколение, като успя да прокара рекордните трима консервативни съдии в най-висшата съдебна инстанция на САЩ.

Бенямин Нетаняху с право нарече президента „най-добрия приятел на Израел“, след като Тръмп премести американското посолство в Йерусалим и успя да убеди Обединените арабски емирства да признаят страната.

Икономиката бе в подем, а безработица – на най-ниското си равнище в историята на страната до началото на тази година.

Но Байдън обяви кандидатурата си през април 2019 г. и веднага бе възприет за фаворит.

На пръв поглед това буди недоумение. Демократът изкара 8 години като вицепрезидент на Обама и въпреки че през дългогодишната си политическа кариера се бе позиционирал като защитник на правата на работническата класа, целевата електорална аудитория на Тръмп, той без съмнение бе част от така омразния естаблишмънт.

Истината е, че президентът бе добър за консерваторите, но загуби голяма част от независимите. Да не говорим, че въобще и не протегна ръка към умерените демократи.

Републиканецът, който щеше да накаже елитите, покани техни представители в администрацията си. Той не предложи по-добър план от „Обамакеър“, не построи стена с Мексико и изолира Америка на глобалната политическа сцена.

Президентът не прекрати кампанията си, след като спечели изборите на 8 ноември 2016 г. – в изявленията и в туитовете си той продължаваше да атакува всеки от Републиканската партия, който не бе демонстрирал достатъчна лоялност към него, да беснее срещу медии и леви политици, да се държи грубо със съюзниците на САЩ и да подклажда напрежение между протестиращите и полицаите в най-големите протести в Америка от 60-те години насам.

Вярно е, че срещу държавния глава всекидневно се изсипваха огън и жупел от всички страни. Но той не намери сили да преглътне критиките и да опита да бъде президент на всички американци.

В началото на 2020 г. републиканецът разполагаше със своите твърди симпатизанти, върли критици и огромен брой от потенциални избиратели, върху които да фокусира вниманието си веднага след като избирателите на демократите определят номинацията за президентските избори.

COVID-19

Това, което подпечата окончателната победа на Байдън, бе пандемията от коронавирус.

Ето какви са фактите към 10 ноември 2020 г. – в Америка живеят 4,25 процента от световното население, но там са концентрирани почти 20 процента от заразените (малко над 10 милиона) и над една шеста от смъртните случаи (повече от 240 хиляди).

През последните 5 дни броят на новозаразените за денонощие надхвърля 100 хиляди дневно (рекордът е поставен на 6 ноември – 132 566 души).

Републиканецът рано затвори транспортните връзки с Европа и Китай, но се забави в налагането на извънредни ограничителни мерки вътре в страната.

Когато все пак го направи, икономиката се срина. През април безработицата достигна рекордните 14,7 процента. Не особено обнадеждаващ показател половин година преди изборите.

Америка трябваше да застане начело на света в опита дружно да се намери изход от възникналата ситуация. Вместо това Тръмп първо неглижира опасността, после обвини Пекин за „китайския вирус“ и спря  парите на Световната здравна организация.

Въпреки че здравните специалисти предупреждаваха, че бързото отваряне ще обезсмисли тежките мерки, той започна да подлага на натиск отделните щати да либерализират налаганите ограничения.

Разбира се, не можем да оставим цялата вина за провала на овладяването на коронавируса в страната да тежи върху плещите на Тръмп. Но трудно можем и да му съчувстваме.

През февруари тази година той признава пред журналиста Боб Удуърд, че новият вирус е много по-опасен „дори от най-тежкия грип“, докато в същото време в публичното пространство обяснява, че всичко е под контрол.

Когато на 19 март обявява извънредно положение, Тръмп аргументира подценяването на заразата с благородното си намерение „да не всява паника“.

Байдън водеше най-добрата възможна кампания – „от мазето си“, както ехидно му се подиграваха някои симпатизанти на президента. Нямаше нужда да организира митинг – цялото внимание бе фокусирано върху президента. И той се провали.

Преди всички избори изследователите питат гласоподавателите – кое е най-важното качество, което трябва да притежава един президент? В челната тройка винаги присъства абстрактното „да е силен лидер“.

Тръмп може и да [се опитваше да] дърпа ушите на Ким Чен Ун, Хасан Рохани и Си Цзинпин по-силно от всеки друг американски президент до този момент. Но една микроскопична частица го постави на колене. И това стана видно за всички.

Избори 2020 – референдум за Доналд Тръмп

Ако попитате настоящия държавен глава на САЩ, президентските избори съвсем не са приключили. Не само това – извършени са масови измами, все в щати, които демократите спечелиха.

По време на пресконференция личният адвокат на държавния глава, Руди Джулиани, изръси глупост, която показва на кой етап на скръбта се намира лагерът на Тръмп.

"Не медиите, а съдилищата решават изборите."

Все си мислех, че вотът решава изборите. Но екипът на Тръмп ще има възможност да представи доказателства, които да обърнат хода на историята.

Преди вота експертите прогнозираха, че „синя вълна“ ще залее изборите през 2020 г. Сбъркаха. Републиканците ограничиха мнозинството на демократите в Камарата на представителите и почти сигурно ще запазят доминацията си в Сената.

На фона на лошото представяне в Конгреса на Демократическата партия над 75,6 милиона избиратели гласуваха за Джо Байдън, като все още не са преброени около 5 процента от бюлетините. Америка не е станала по-лява, просто ѝ дойде до гуша от Тръмп.

Но и не бива да подценяваме подкрепата за президента на изборите – цели 71,2 милиона гласа до този момент (вторият най-голям брой в историята). Просто през последните 4 години тези, които Тръмп ядоса и изплаши, бяха "малко" повече.

По време на кампанията например Тръмп непрестанно обиждаше покойния сенатор на Аризона и ветеран от Виетнам Джон Маккейн и наричаше подигравателно сенаторката на Масачузетс Елизабет Уорън „Покахонтас“. При 98 процента преброени бюлетини Байдън води пред Тръмп в консервативния щат с под 15 000 гласа, а избирателните райони Навахо, Апачи и Коконино гласуваха с 97 процента в полза на демократа.

Държавният глава грозно се нахвърли върху починалия наскоро легендарен афроамерикански конгресмен и борец за правата на чернокожите Джон Луис от Джорджия. Част от неовладяната тирада на президента бе посветена на „разпадащия му се окръг“. Байдън поведе в Джорджия, след като бяха преброени изпратените по пощата бюлетини от Клейтън Каунти – въпросния „позападнал“ окръг, където Луис изкара 33 години като конгресмен. При 99 процента преброени бюлетини бившият вицепрезидент води с около 12 000 гласа. Джорджия последно е печелена от демократ през 1992 г.

Жителите на Навахо и Клейтън Каунти представляват незначителна част от избирателния масив на Байдън. Но заемат важна част от уравнението, което обяснява провала на президента.

Изборите през 2020 г. бяха референдум за Доналд Тръмп. И колкото и да не му се иска на президента да го признае, американците гласуваха с "не".