На 30 септември Европейската комисия представи докладите за върховенството на закона в страните членки по новия механизъм за общо наблюдение, като в доклада за България бе поставен акцент и върху състоянието на медийната среда у нас: непрозрачна собственост, в т.ч. от страна на политически фигури, макар да не фигурират като собственици в официалните регистри; регулатор – Съветът за електронни медии (СЕМ), който няма ресурси да изпълнява функциите си; атаки срещу журналисти, в т.ч. чрез клеветнически кампании.

През октомври Министерството на културата публикува за обществено обсъждане изменения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), плод на 9-месечна работа в работна група, с които се променя моделът на финансиране на обществените радио и телевизия, а СЕМ ще играе роля в утвърждаването на бюджетите им. 

В парламента вече е внесено и изменение на ЗРТ, касаещо транспонирането на последните изменения в директивата за аудиовизуалните медийни услуги, с които се въвеждат регулации при видеосъдържанието, в т.ч. по отношение на платформите за видеосподеляне и социалните медии, както и някои сайтове. Те трябва да се прилагат у нас от СЕМ, който ще следи за език на омразата, защита на децата от вредно съдържание, публично подбуждане към тероризъм и др.

По тези и други въпроси разговаряме с председателя на медийния регулатор Бетина Жотева.

Г-жо Жотева, на парламента му предстои да приеме две отделни изменения в ЗРТ, едното от които засяга директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Още докато се обсъждаше тази тема, се чуха гласове, че „СЕМ ще цензурира интернет“. Да внесем яснота какво ще следи СЕМ.

Целта на директивата не е цензура и такава е невъзможно да бъде налагана, а да има координация между законодателствата в страните членки по отношение на всички аудиовизуални медии – традиционните, но и за т.нар. аудиовизуални медийни услуги „по заявка“. Да се следи за език на омразата, за защита на децата от вредно съдържание - от реклама на цигари и алкохол до порнография и мн. др.

Кой попада в обхвата на регулацията и какво означава „по заявка“?

„По заявка“ ще рече медия, която има аудио, видео или и двете като съдържание, което е обособено в своеобразен каталог – т.е. може да бъде открито от потребителя, когато той го потърси. Например: във вашия сайт, в който съобщавате информацията текстово, ако прикачите и видео към текста, с живо включване или друго – не би следвало да попадате в обхвата на регулацията. Но ако имате видео подкаст, да речем, обособен в отделна секция, подсайт или друго и там като в каталог събирате тези видеа, т.е. те могат да бъдат потърсени и намерени от потребителя, вече попадате в другата хипотеза. Това вече означава, че е нелинейна медийна услуга. 

Ако платформата за видеосподеляне е от калибъра на YouTube, какво прави СЕМ и кой санкционира при установено нарушение?

Обръщаме се към ирландския СЕМ, защото там е базиран YouTube за Европа. По отношение на международните платформи за видеосподеляне трябва да се обръщаме към регулаторите в страните, в които са базирани те. 

В измененията на закона е предвиден регистър на собствениците, етични правила като част от саморегулацията, но какво правите в хипотеза, в която реалният собственик не може да бъде открит, а е установено нарушение?

Тогава ще се обръщаме за съдействие към ГДБОП. По сегашното законодателство нямаме друга алтернатива. 

СЕМ ще се самосезира или трябва да бъде сезиран при случаи на предполагаеми нарушения?

И двете. Ще реагираме на сигнали, но трябва да осъществяваме и самостоятелно наблюдение.

Това, което СЕМ обаче трябва да измисли, е методиката на наблюдение на онлайн изданията, като например: всички сайтове, които имат аудиовизуално съдържание под каква форма да бъдат вкарани в регистър. За да може това, което излъчват и остава на техния сайт, да влезе в регулация като видео или аудио. Бедата на подготовката на този ЗИД е, че голяма част от директивата е грубо казано „копи-пейст“. Няма пълна яснота какво ще се прави оттук нататък, тъй като липса най-важният момент – изработването на методиката относно онлайн наблюдението.

Има ли опасност СЕМ да се превърне в арбитър за частни спорове?

Не, такива хипотези са уредени в действащото законодателство и има механизми всеки, който се е почувствал лично засегнат, да си потърси правата. А директивата третира точно определен кръг от нарушения.

Опираме до въпроса с капацитета на СЕМ, който и вие многократно сте заявявали, че и сега е недостатъчен, за да изпълнявате вменените ви по закон функции. От какво имате нужда?

Капацитетът на СЕМ е безкрайно лимитиран предвид това, което законодателят иска да ни вмени като задължения. С онлайн наблюдението ще трябва да разполагаме с хора, защото освен че ще работим по сигнали, трябва и да следим какво се случва в онлайн пространството. Тези хора ние ги нямаме.

Освен това, с новите задължения, които ни се вменяват с другия проект за изменения в ЗРТ, СЕМ става администратор на държавна помощ за БНТ и БНР. Това няма как да се случи на този етап, тъй като в СЕМ има двама счетоводители. Тоест ще ни трябват и икономисти и финансисти.

В обобщение: поне пет души за онлайн наблюдението и още толкова, ако ще администрираме държавна помощ – финансисти и икономисти. 

Регулярно поставяте въпроса и с това, че бюджетът ви е недостатъчен. За следващата година е предвидено увеличение. Как ще се харчат средствата?

Бюджетът ни за последната година е около 1,8 милиона лева, което е позорно малко за медиен регулатор. С него може да се каже, че медийният регулатор оцелява, не може да се каже, че развива дейност. Според бюджет 2021 са отпуснати допълнителни средства, с които можем малко да живнем – 1,2 милиона лева. Крайъгълният камък тук е новата система за мониторинг, без която не можем да направим нищо. Тя в голяма степен ще ни помогне и за онлайн наблюдението – ще улавя по ключова дума, например, ще има алгоритъм. Имаме обещание, че средствата за нея ще ни бъдат отпуснати целево, извън допълнителните средства.

Но остава кадровият въпрос и ниските заплати.

Това продължава да бъде проблем, въпреки че в следващия бюджет имаме заложени 10-те процента увеличение (за цялата администрация). Държа да уточня, че тук не става въпрос за заплатите на членовете на СЕМ, те се определят от Закона за радиото и телевизията и средствата, които идват са за функциониране на органа и нямат общо с възнагражденията на членовете на съвета.

Сега слагаме таван 1200 лева, макар класификаторът на длъжностите в администрацията да дава по-големи възможности. Следователно, няма и желаещи да дойдат да работят при нас, когато обявим конкурс. Вече обаче можем да си позволим да вдигнем този таван, считано от 1 януари догодина.

Казвате, че не сте съгласни да имате такава голяма роля в процеса на определяне и утвърждаване на бюджетите на БНР и БНТ, но участвахте в работната група по промяна на закона. Не възразихте ли?

Не сме спирали! Всеки път като ни питат и ние казваме „не“. Изпратили сме становището си в Министерството на културата и сме се обосновали защо не можем да правим това във вида, в който сме в момента.

Не получихте ли уверение, че ще получите исканото? 

Не, нищо не сме получили. Те си говорят и ние си говорим.

Има ли и други въпроси, по които "вие си говорите" и "те си говорят" - без да се разбирате?

Не се разбрахме за начина на финансиране на регулатора. Останалите регулатори в ЕС имат възможност да се финансират и по различни от нашия начин. Някои получават държавни пари, както българския, но освен това могат да получават средства по различни пътища, като: процент от лицензиите, процент от глобите, които налагат, от своеобразен фонд радио и телевизия.

Който фонд при нас никога не заработи и сега се предвижда премахването му (Фонд „Радио и телевизия“ е известен като „такса електромер“ или „данък телевизор“ и на хартия би трябвало да финансира БНР и БНТ от всеки потребител, но с измененията в ЗРТ е предвидено да отпадне).

Именно. Фонд „електромер“ или фонд „интернет“ – както например е във Великобритания. Ние нито можем да взимаме процент от лицензионни такси, нито от глоби, нито съществува някакъв фонд. И досега нямаме възможност за финансиране по еврофондове.

Та, ето така се финансират регулаторите в Европа. А в Северна Македония, която не е в ЕС, се самофинансират – от лицензионни такси. У нас таксите са ниски – 3000 лева. Затова на всеки в България, на който му хрумне да прави телевизия, може да си я направи.

Аргументите против това да се финансирате и от глоби бяха в посока на това, че така ще имате стимул да ги налагате.

Абсолютно несъгласна съм с едни такива възражения, защото тук работят професионалисти и никой не си измисля наказанията. Несъстоятелни са. Отделно - има и съдебен контрол. 

В доклада на ЕК като проблем се очертава не само политическата намеса, но и притежаването на медии от политически фигури (открито и не). В България има партийни телевизии. В същото време в закона е описано, че той „гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса“, но такива телевизии получават лицензия за излъчване. Защо?

В закона сега не пише ясно, че партийни телевизии нямат възможност да получат лицензии. Ние сме предлагали такова изменение. Опитахме се да го предложим пак, но беше отхвърлено на ниво работна група. 

Миналата година освободихте предсрочно генералния директор на БНР Светослав Костов заради скандала със заглъхването на програма „Хоризонт“. Спадна ли напрежението в радиото с идването на Андон Балтаков?

Да, определено. Знаете, че той бе на косъм преди две седмици да си тръгне заради отпаднали текстове в изменението на ЗРТ, което в момента е подложено на обществено обсъждане. За нас беше много важно това общо събрание, след което той промени решението си, получавайки подкрепата на всички в радиото. Това много ни успокои, защото се бяхме приготвили, че ще организираме нов конкурс, което би било стресово за служителите на радиото и за ситуацията в България изобщо. И то на фона на предстоящи избори.

Преди дни обаче Върховният административен съд върна на Административен съд - София-област делото за предсрочното освобождаване на Костов, посочвайки, че мотивите не са достатъчни, за да се затвърди решението ви да го отстраните. Какво следва, ако Костов успее да обори решението ви?

Нека да изчакаме. Засега ВАС само върна решението. Не ни се мисли на този етап за такава хипотеза.

По казуса „Хоризонт“ сезирахте прокуратурата за оказван върху журналисти натиск. Имате ли информация как се движат проверките при положение, че още бившият главен прокурор Сотир Цацаров изрази мнение, че има данни за извършено престъпление и образуване на досъдебно производство?

Не, такава информация не е идвала до нас. Тогава направихме единственото възможно, тъй като не сме разследващ орган. 

Периодично сътресения има и в БНТ, пред сградата на телевизията се протестира, а над 1200 интелектуалци искат оставката на генералния директор. Съжалявате ли за избора на Емил Кошлуков?

Кошлуков беше с изрядни документи при кандидатстването си и беше с много добра концепция. Бяха заложени добри мениджърски виждания и той беше избран изцяло на тази база. Дойде, представи си документите пред комисията, в която влизат петима души, трима от които юристи. Аз безрезервно вярвам в този СЕМ. Ние сме обвързани с администрацията. Представяте ли си как едни петима души ще си затворят очите, ако е имало някаква нередност в тези документи? Това е невъзможно в тази институция. Ние му гласувахме доверие и в интерес на истината досега не е направил нито едно грубо или системно нарушение, заради което да му искаме оставката.