Учените Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна получиха Нобеловата награда за химия, след като развиват метод за генно модифициране, чрез който може някой ден да се излекуват наследствени заболявания, включително и на рака.

Двете жени работят по метода CRISPR/Cas9, който може да бъде използван за промяна на ДНК на животни, растения и микроорганизми с висока прецизност, предаде Асошиейтед прес.

"В този генетичен инструмент е стаена огромна сила, която засяга всички нас", каза Клаес Густафсон, председател на Нобеловия комитет по химия. "Това не само прави резолюция в основната наука, но също така доведе до иновативни култури, които ще провокират впечатляващи новаторски лечения."

Густафсон обясни, че вече всеки геном може да бъде променян, "за да се отстранят генетични увреждания" и допълни, че това устройство "ще открие невероятни възможности пред човечеството".

Той обаче подчерта, че "невероятната мощ на технологията означава, че трябва да я използваме много внимателно".

Генното модифициране отдавна повдига сериозни етични въпроси сред научната общност. Светът научи за CRISPR през 2018 г., когато китайският учен д-р Хе Джанкуей разкри, че е помогнал за създаването на първите генетично модифицирани бебета, за да се опита да изгради имунитет срещу бъдещо инфектиране с ХИВ.

Действията му бяха масово разкритикувани като опасни експерименти с хора заради риска от нанасяне на нежелани промени, които могат да бъдат пренесени в бъдещите поколения. 

През септември международен екип от експерти публикува доклад, с който посочи, че все още е твърде рано да се експериментира с бебета, защото науката не е достатъчно развита, за да е напълно безопасна. Въпреки това бяха представени съвети за страните, които все пак го обмислят.

"Бях много емоционална", сподели 51-годишната французойка Шарпентие, след като научи, че е била наградена.

Тя бе информирана, че за първи път две жени са заедно получават Нобелова награда за химия. Шарпентие сподели, че преди всичко се възприема за учен.

"Надявам се това да е позитивно послание за младите момичета, които искат да се занимават с наука", заяви тя.

Американката Дженифър Дудна заяви, че е била много изненадана, когато е получила телефонното обаждане рано сутринта.

"Току-що осъзнах, в шок съм. Бях дълбоко заспала", сподели тя. "Най-голямата ми надежда е, че ще се използва за добро, за разкриване на нови мистерии в биологията и в полза на човечеството", каза Дудна.

Множество учени са работили по технологията CRISPR, за която учени от "Харвард" и "Ем Ай Ти" водят продължителна съдебна война. Приносът на Шарпентие и Дудна е, че улесниха употребата на устройството.

Престижната награда е придружена със златен медал и сумата от 10 млн. шведски крони (повече от 1,1 милиона долара).