Британецът Роджър Пенроуз, германецът Райнхард Генцел и американката Андреа Гец са носителите на Нобелова награда за физика през 2020 г., съобщи ТАСС.

Наградата бе присъдена за откритието, че образуването на черни дупки е надеждна прогноза на общата теория на относителността, както и за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на Млечния път, каза говорител на Нобеловия комитет, цитиран от агенцията. 

Откритията на тазгодишните лауреати направиха пробив в изследването на компактни и свръхмасивни обекти“, каза Дейвид Хавиланд, председател на Нобеловия комитет по физика, при връчването на наградата от 10 милиона шведска крони ($ 1,1 милиона), предаде Ройтерс.

Пенроуз, професор в Оксфордския университет, спечели половината награда за работата си, в която използва математика, за да докаже, че черните дупки са пряко следствие от общата теория на относителността.

Гензел от института "Макс Планк" и от Калифорнийския университет в Бъркли и Гец от Калифорнийския университет в Лос Анджелис поделят другата половина за откритието, че невидим и изключително тежък обект определя орбитите на звездите в центъра на нашата галактика.

Физиката е втората от тазгодишните Нобелови награди, която се връчва, след като трима учени спечелиха наградата за медицина за откритие, свързано с хепатит С в понеделник.

Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г., припомня БТА. 

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Андреа Гец е четвъртата жена, спечелила Нобелова награда за физика. Лауреатките преди нея са Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и Дона Стрикланд през 2018 г.

През миналата година Нобелова награда за физика спечелиха Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за принос в разбирането на това как се развива Вселената.

Сред по-известните Нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/, Питър Хигс /2013 г./.

Кои са те?

Сър Роджър Пенроуз е британски математик и релативист, който през 60-те години на миналия век изчислява повечето от основните параметри на черните дупки. Той е роден на 8 август 1931 година в гр. Колчестър, графство Есекс, съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
След като се дипломира по алгебрична геометрия в университета в Кеймбридж през 1957 година, той преподава в университети в Англия и САЩ. От 1954 г. До 1973-та е професор по приложна математика в лондонския Бъркбек колидж, допълва енциклопедия "Британика". От 1973 година Пенроуз е ръководител на катедрата по математика в университета в Оксфорд. Получава благородническа титла през 1974 година за заслугите му пред науката. През 1969 година Пенроуз доказва, заедно със Стивън Хокинг, че цялата материя във вътрешността на черните дупки се свива до геометрична точка в пространството, в която масата достига безкрайна плътност при нулев обем.
Пенроуз развива също метод за картографиране на регионите на времепространството, обкръжаващи черните дупки. Подобна карта, наречена "Диаграма на Пенроуз", помага за онагледяването на ефектите от гравитацията на обект, приближаващ се до черна дупка.
Ученият е носител на многобройни награди. Сред тях фигурират Кралският орден на Кралското научно дружество /1985/ и престижната израелска награда за физика на фондацията "Волф" /1988/. През 1990 г. е отличен с наградата на дружеството "Алберт Айнщайн". През 1971 г. става носител на приза "Нейлър" на Британското математическо дружество.

Съмнение и възторг - смесица от тези две чувства обземат проф. Андреа Гец, когато прави откритието си, заради което е удостоена с Нобелова награда за физика за 2020 г.
Това каза самата тя в отговор на въпрос по време на виртуална пресконференция, проведена по телефона и излъчена на сайта Nobelprize.org.
Гец живее и работи в САЩ и отговори на журналистически въпроси веднага след като генералният секретар на Кралската шведска академия на науките Йоран Хансон обяви лауреатите на Нобеловата награда по физика.
Откритата от Пенроуз, Генцел и Гец черна дупка в Млечния път е плод на наблюдения и изследвания в продължение на няколко години, след като първоначално забелязват, че няколко звезди се движат в орбита около нещо, което не се вижда.
Проф. Гец каза, че напоследък е отдадена основно на обучение на студенти и подчерта, че усилията й са насочени към това младите хора да са свободни да задават въпроси и да мислят.
Знанието за черните дупки няма пряко отношение към живота ни сега според нея, но то разширява познанието ни. Тези обекти са ключови градивни блокове на нашия свят, каза проф. Гец. 

Черните дупки

Самият Айнщайн не вярва, че черните дупки - тези свръхтежки чудовища, който улавят всичко и нищо, дори светлината, не може да им се изплъзне, наистина съществуват.
През януари 1965 г. - десет години след смъртта на Алберт Айнщайн, Роджър Пенроуз доказва, че черните дупки наистина могат да се формират и ги описва в детайл. В сърцето си те крият особеност (сингулярност), в която престават да съществуват всички известни закони на природата. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.
Райнхард Генцел и Андреа Гец ръководят групи от астрономи, които от началото на 90-те години на миналия век са насочили вниманието си към регион, наречен Стрелец А* (Sagittarius A*), в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди в близост до средата на Млечния път са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на двете групи си съответстват, като и двата екипа откриват изключително тежък невидим обект, който притегля "бъркотията" от звезди, карайки ги да се движат наоколо с главозамайващи скорости. Около четири милиона слънчеви маси са "пакетирани" в регион, не по-голям от нашата Слънчева система.
Използвайки най-големите телескопи в света, Генцел и Гец разработват методи за проникване през обширните облаци от междузвезден газ и прах до центъра на Млечния път. Разширявайки границите на технологиите, те усъвършенстват новите техники, за да компенсират изкривяванията, причинени от земната атмосфера, изграждайки уникални инструменти, и се ангажират с дългосрочни изследвания. Тяхната новаторска дейност предлага най-убедителното доказателство за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.