Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Проекторезолюцията за България може да претърпи сериозни промени при гласуването ѝ в Европарламента идната седмица.

Това обясниха за журналисти български евродепутати.

В брифинга участваха Андрей Ковачев (ГЕРБ/Европейска народна партия), Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите), Илхан Кючюк (ДПС/“Обнови Европа“) и Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти).

„Да не приемаме резолюцията като окончателна“, призова Илхан Кючюк.

Тя бе одобрена вчера от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП. Предстои тя да бъде обсъдена по време на дебата за състоянието на върховенството на закона у нас на 5 октомври. А на 8 октомври ще бъде гласувана.

„Евродепутатите могат чрез своите политически групи да правят предложения и промени в резолюцията, да заличават точки. Това може да направи и група от 38 депутата, независимо дали са от една партия или не“, каза Кючюк.

Резолюцията е незаконодателна и няма никакъв правен аспект, каза Андрей Ковачев. Той обаче обвини за нея левите и „прогресивни“ сили, като изтъкна, че слага последния термин в кавички.

Ковачев и Витанов размениха обвинения към своите политически групи.

В одобреното предложение за резолюция евродепутатите настояват Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), докато все още няма изцяло функциониращ механизъм за наблюдение на зачитането на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Който да бъде приложен за всички страни членки на ЕС.

Съдържа се и призив ЕК да използва всички други налични инструменти, включително процедури за нарушаване на европейските ценности, марката за върховенство на закона и инструментите на бюджета, когато те бъдат налични.

За проекторезолюцията

Досега в ЕП е имало два дебата за България, но те са завършвали без резолюция. Предстоящият, който ще се проведе на 5 октомври, е без аналог, смята Петър Витанов.

„В проекторезолюцията има тежки констатации, изводи, които нямат аналог. Подобен тон не е характерен изобщо за брюкселския език, който винаги е бил доста "по-обран“. Но този път е категоричен и не позволява никаква интерпретация“, каза депутатът социалист.

Той опроверга думите на Андрей Ковачев от вчера, че резолюцията е левичарска. Тя не е и комунистическа. А е плод на консенсус между отделните политически семейства. Докладчик е бивш правосъден министър – испанецът Хуан Фернандо Лопес Агилар, който е и председател на комисията. Макар и социалист, той има подкрепата на ЕНП, изтъкна Витанов.

Никой от ЕНП, нито от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) не е подкрепил този ляв текст, изтъкна Андрей Ковачев. Според него в проекторезолюцията имало очерняне на България. Макар от ЕНП да помолили за известна обективност, им било отказано. Нито било отбелязано, че България е 14-а спрямо средния за ЕС процент на възприятие на корупцията.

Основна цел на левите сили била документът да има силна предизборна стойност, смята Ковачев. Според него БСП злоупотребява с предизборната кампания.

Не е справедливо да се отрича всичко постигнато през последните години, продължи Ковачев. Той обаче призна правото на хората да искат по-бързо наваксване на изоставането на страната ни в сравнение с други. Както и че не е оправдание фактът, че през 1997 г. сме тръгнали към ЕС с пенсии от 2 долара.

След това Ковачев обясни, че европейските социалисти, чиято партия се оглавява от Станишев, са в тежко положение:

„Имат една партия, която винаги е на различно мнение. Не му завиждам на Станишев – председател е на ПЕС, но има една нереформирана компартия. Проучване показва, че БСП е най-прокремълската партия от целия спектър вляво.“

Ковачев обяви за комунистка ирландската депутатка от крайната левица Клеър Дейли и заяви, че няма намерения да я коментира и дори се учудва на тона ѝ. Причина бяха думите ѝ на вчерашното обсъждане на проекторезолюцията, че „парите от ЕС са като кръв за тези вампири“. Тя визира отклоняването на евросредства за къщи за гости и несъществуващи ферми.

България не е никакво изключение, заяви Илхан Кючюк. И припомни, че в ЕП постоянно се обсъждат Полша и Унгария. Имало е и дебати за Испания.

„Трябва да свикваме с този маниер на дискусия, дори на тежко противопоставяне на идеи в съюз, в който работим заедно. И нашето мнение трябва да бъде чуто, но преди това – да бъде изказано“, каза евродепутатът либерал.

За него това не е дебат срещу българските граждани и държава. Той се води за принципи – основополагащи, залегнали в договорите за ЕС и скрепени с наказателни санкции, ако бъдат нарушени. Еврокомисията разполага с достатъчно инструменти преди да се стигне до последната стъпка – член 7.

„Целта на една резолюция е да промени ситуацията в една страна. Ако позицията на ЕП не се приема от мнозинството граждани, тя не е успяла да постигне целите си. Затова трябва да бъда балансирана и фактологично вярна“, категоричен бе Кючюк.

Той обеща при дебатите в ЕП да се дистанцира от емоциите, тъй като те често са лош пророк в политиката.

ДПС от самото начало е против кабинета „Борисов“. Но въпреки това ще работи заедно с ГЕРБ за външнополитическите приоритети на страната.

Кючюк изрази несъгласие с някои констатации за собствеността на медиите в България. Той цитира законите от 2014 и 2018 г. и припомни, че офшорна компания не може да бъде бъде собственик на медии. Но все още имало такива медии.

„Гласовете в парламентарната комисия са почти наполовина. Те винаги ще бъдат политически, ще обединяват политически групи. Ще го виждаме много пъти. Едни и същи хора ще казват, че са много „за“ нещо, а в следващия миг ще са „против“. Но тук няма изненада“, прогнозира Ангел Джамбазки.

Българският консерватор посъветва колегите си и журналистите да се въздържат от коментар на текста, защото той още не е окончателен, а ще бъде такъв на 5 октомври.

За мониторинга, механизма за върховенството на закона и еврофондовете

Макар да е на различни позиции, БСП ще работи заедно ГЕРБ за отменянето на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), наложен на България и Румъния.

„Но и тук се различаваме. В ГЕРБ смятат, че са постигнали напредък, за да бъде той отстранен. А ние смятаме, че е дискриминационен, засяга само две страни и не е довел до необходимата промяна“, отбеляза евродепутатът социалист.

За него е обсолютно необходим доста по-всеобхватен механизъм като замисления от Еврокомисията.

Въпросът е как да стане обвързването на върховенството на закона с достъпа до еврофинансиране, е мнението на Илхан Кючюк. Той припомни, че дори германската канцлерка Ангела Меркел е трябвало да направи отстъпки пред популиста Виктор Орбан, за да могат да бъдат приети някои от предложенията – и за квалифицирано мнозинство, и за начина на тълкуване.

„Трябва да се приветства новият механизъм. Не може две държави да бъдат извеждани пред скоби. Намирам позицията за новия механизъм на ЕК за реалистична“, заяви Кючюк.

За Андрей Ковачев най-важното е да не страдат крайните бенефициенти, кандидатствали за получаване на сумите. Те не трябва да бъдат потърпевши заради това, че някоя институция не си е свършила работата.

На коренно различна позиция от другите си български колеги бе Ангел Джамбазки. ВМРО винаги е била против всякакви общоевропейски механизми, даващи оценка на държави.

„Това няма никаква връзка с евросредствата и злоупотребите. Когато става дума за злоупотреби, това е в наказателния кодекс на една страна. Наказанието е винаги лично и персонализирано. То не може да бъде общо – на държава, на правителство“, каза консерваторът.

Според него върховенството на закона има една единствена легална дефиниция – ефективно, справедливо и бързо правосъдие. Но то винаги са въздава и налага от националната система.

„Възразяваме срещу обвързването на теми като върховенството на закона с политика и идеологии. Това важи и за проекторезолюцията. В нея има текстове, които засягат същността на българската държава – дали е еднонационална или многонационална. А какви ще бъдат семейните отношения, те се регулират от българските избиратели и данъкоплатци“, продължи депутатът.

Партията му е категорично против "документа, приет в бившия град Константинопол". Така той нарече Истанбулската конвенция.

Консерваторите са и против спасителния план на ЕС, предвиждащ раздаването на заеми и грантове. Причината е, че грантовете предразполагат към корупция и дават нечестно предимство на едни пред други. Те ще подпомогнат икономиките на големите държави.

За европейския „Закон Магнитски“

От ЕНП са подкрепили много сериозно идеята в ЕС да има такъв инструмент, който да санкционира авторитарни режими и хора, свързани с погазването на правата на човека с участие в опити за убийства, в незаконни действия по анексиране, окупация или друго насилие в съседни страни, изтъкна Андрей Ковачев. Става въпрос за Русия и действията ѝ в  Крим, Украйна, Абхазия, Южна Осетия, Украйна.

Ангел Джамбазки обвини ЕП, че постига консенсус за действията на руския президент. Но същото не важи за президента на Турция.

„Има консенсус за мълчанието за вината на ръководството на Китайската компартия при пандемията и смъртта на стотици хиляди, която тя причини. Винаги има риск едни диктатори да са лоши, а други да са добри и да не се споменават“, каза той.

Илхан Кючюк пък припомни, че процедурите при приемането на закони в ЕС са доста различни от тези в САЩ. И затова поне на този етап Европа е далече от свой еквивалент на американския „Закон Магнитски“.

Друг е въпросът, че Европа отдавна говори по темата, но не предприема нищо. Кючюк припомни също така, че при първата си поява пред евродепутати преди година върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел дори заяви, че не знае нищо за този закон.

Ангел Джамбазки е готов да осъди в ЕП преследването на руския изследовател на сталинския терор Юрий Дмитриев, който получи завчера 13 години трудов лагер. Депутатът от ВМРО единствен от четиримата български представители отговори на въпроса, зададен от Клуб Z.

„Когато става дума за други държави без Турция, винаги сме се въздържали. Но когато става дума за престъпленията на комунизма и сталининизма, няма как да не осъдим поне морално такова преследване. Позицията ни по отношение на комунизма ще бъде винаги такава“, каза той.

Коментари

Контрол на инфо

Защо продължават да канят хора от партии с 1% обществено доверие, а тези на Трифонов и ДБ се ограничават?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.