"Изборният кодекс е приет, честито на печелившите и на всички други..."

С тези думи председателстващият заседанието на парламента Валери Симеонов (НФСБ) обяви края на двудневните дебати по темата на второ четене. Макар да му се наложи да ги повтори два пъти, защото първият се оказа, че има още за гласуване. И то какво - по предложение на ВМРО изненадващо се прие промяна и в закона за референдумите - в преходните и заключителни разпоредби на кодекса, според която... на допитване до народа ще подлежат и теми, които са от компетентността на Велико народно събрание - тоест засягат конституционни въпроси. Досега имаше забрана за това. 

Текстът, който беше най-последният в законопроекта, мина с гласовете на ГЕРБ и предложилите го "патриоти".

Какво на практика значи това

Великото народно събрание е институцията, която има право да приема нова конституция и промени в действащата, които са свързани с държавното устройство и които обикновен парламент не може да направи. В самата конституция пише какво точно прави Велико народно събрание, ако бъде свикано: 

Чл. 158. 
Великото Народно събрание:

1. приема нова Конституция;

2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията (тоест промяна на основния закон в частта за непоследственото действие на текстове на конституцията, предимството на конституционно ратифицираните международни договори пред вътрешното законодателство, неотменимостта на основните права на гражданите - б.р.)

5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията (това е главата, засягаща начина, по който се променя конституцията)

На практика - вече ще може да се проведе референдум на тема да стане ли България президентска република, например. Или нещо друго, свързано с държавното устройство и основния закон. 

Остро не "изненадата" реагира Крум Зарков от БСП. "Политическото сметкаджийство, съчетано с неграмотност, вече откровено застрашава националната ни сигурност. Понеже вчера Обединени патриоти заплашиха, че ще оттеглят подкрепата си за пишман проекта на конституция, ако не се приеме предложението им да отпадне забраната за провеждане на референдум по въпроси, пряко засягащи конституционния ред, днес тези от ГЕРБ клекнаха, промениха становището си и ... направиха възможно под въпрос да бъдат поставени - забележете! - изменения на територията ни; формата на държавно устройство и управление; непосредственото действие на конституционните разпоредби; спазването на международните договори, които страната ни е ратифицирала; неотменимостта на основните права на гражданите и въобще - цялата ни конституция!", заяви той.

Пак на практика - дори и референдум по конституционни въпроси да се проведе, дори и той да бъде успешен - тоест народът да поиска изменения в основния закон, то единствено ВНС ще може да удоволетвори тези искания. Процедурата по свикването му обаче си остава все така изискваща поне 160 гласа от 240 представители в обикновено Народно събрание. В момента ГЕРБ се опитва да "рестартира" - по Бойко Борисов, държавата с проект за нова конституция и свикване на ВНС. Но ако за внасяне на проекта управляващите събраха 120 депутатски подписа (след приемането на куп условия, поставени от ВМРО, за да се подпишат), без БСП или ДПС свикването на ВНС е невъзможно. А засега няма индикации някоя от двете партии да ревизира позицията си за неподкрепа. 

И без нови правила за свикване на ВНС - парламентът каза "не" на мажоритарните кандидати

Другото нещо, което депутатите приеха, или по-скоро не приеха с промените в Изборния кодекс, е идеята на ГЕРБ, лансирана отново лично от Бойко Борисов с все "рестарта", при избори за ВНС системата да е смесена - 200 депутати да се избират пропорционално и 200 - мажоритарно в един тур. Още във вторник стана ясно, че дори коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти" са против - като дори припомниха, че подобна инициатива влиза в противоречие с конституцията (по Христиан Митев от НФСБ). 

 
Тази част от дискусията в залата - в самото начало, не мина без парламентарни гафове. Още докато се гласуваше предложението на властта за обособяване на нова глава в Изборния кодекс за избори за ВНС - идея, неподкрепена от правната комисия, залата първо прие отхвърлянето й предложение на БСП, а после - ни в клин, ни в ръкав - прие и обратното - тоест подобна нова глава в кодекса да има. За да се разпрете казусът не наложи и петминутна почивка. Преди това в залата беше толкова шумно, че Крум Зарков от БСП се принуди да призове от трибуната "да спрем с нечленоразделните звуци" от банките, и народните представители да се вслушат в малцината, които разбират какво точно се случва с гласуванията. 
 

ЦИК - ще, не ще, ще отговаря за всичко по доставката и логистиката за машините

 
След като вчера след многочасови дебати ГЕРБ все пак успяха да дадат заден за само машинно гласуване в цялата страна, освен в секциите с до 300 избиратели и да въведат обратно вотът и с хартиена бюлетина, като всеки избирател сам ще решава коя от опциите да избере, управляващите все пак прокараха текстовете, които свалят всякакви антажименти по наема и закупуването на машини. Това вече ще е отговорност само и единствено на ЦИК. Въпреки че ЦИК не е съгласна, а предложението доведе до оставка - макар и немотивирана официално така, на шефката на комисията Стефка Стоева. В резултат към момента органът си няма председател, а пък процедурата по избор на нов се провали - никоя парламентарна група не внесе номинация за поста до 15 септември, какъвто беше срокът. Сега ще трябва да стартира нова процедура.
 
От опозицията - и от БСП, и от ДПС все така настояват, че това е начин за прехвърляне на отговорността от правителството към изборната администрация по организацията на гласуване. 

Протоколите – твърде опростени

ГЕРБ успя да прокара и други спорни текстове - по отношение са "опростяване" на изборните протоколи, попълвани от секционните избирателни комисии. Това на практика са документите, по които в крайна сметка се определят резултатите от всички видове избори в държавата. В правната комисия във вторник Анна Александрова от ГЕРБ мотивира предложенията за опростяване с доклад на ЦИК. Зам.-председателката на ЦИК Таня Йосифова, въпреки че бе призована да потвърди това пред депутатите, не го направи - каза само, че комисията няма становище по конкретните предложения. 

В крайна сметка - отново след дълги спорове, се прие в тези протоколи вече да няма графа за броя на неизползваните бюлетини след края на изборния ден, както и колко са били унищожените от комисията бюлетини. Няма да е посочено и колко са избирателите, които са били дописани в списъка в самия изборен ден. Няма да има и отделни графи за различните видове недействителни бюлетини. Това обаче реално значи, че ще стане много по-трудно засичането на грешки и необичайни активности в избирателните секции.

"Че протоколите имат нужда от известно опростяване, е факт, но не може под това прикритие да се прави опит да се прикрие дадена информация. Предлага се много данни да се слеят. В момента в протокола се предвижда отделно да се впишат хората в избирателния списък и тези, които са дописани в изборния ден. Предлагат се това да се смеси. Същото важи и за недействителните бюлетини. Те са недействителни по различни причини и сега се пишат в отделни графи, но предлагате това да отпадне", каза социалистът Крум Зарков и призова поне протоколите да не бъдат компрометирани.

Хамид Хамид от ДПС беше по-категоричен - според него това "опростяване" е подготовка за манипулация на вота. И припомни, че в дебатите по кодекса предния ден от Движението посочиха и кой прави това. Назован бе лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. 

Окончателно отпадна идеята на властта при епидемична обстановка да се гласува в продължение на 48 часа. Това поне се прие с консенсус. 

А иначе заради шума в залата и подвикванията от място председателстващият Валери Симеонов постоянно с твърд тон заплашваше, че ще наказва депутати. Особено често споменаваше Менда Стоянова от ГЕРБ. По-късно сам натърти, че вече й дава думата - този път "легитимно", защото тя се качи на трибуната. Пак Симеонов не криеше радостта си, когато от ГЕРБ оттегляха текстове покрай правилата за ВНС, които така и така нямаше да минат. "Супер!", възкликваше той и броеше колко страници за гласуване отпадат от доклада. 

В един момент той стана повод за брожения - от БСП заявиха, че отчитането на биометрични данни при гласуване е изключено, въпреки че по правилник депутатите гласуват с пръстов отпечатък. След препирни Симеонов обеща да предостани на социалистите разпечатки да са спокойни. Ако не - можели да сезират Конституционния съд, че Изборният кодекс е приет в нарушения...

С това обаче препирните по Изборния кодекс няма да приключат. Защото президентът Румен Радев вече обяви, че ще наложи вето... Направи го днес, докато в парламента се гласуваше втори пореден ден.