Материалът е създаден с подкрепата на Journalismfund.eu.
 

Премиерът Бойко Борисов, бившият главен прокурор Сотир Цацаров и българското разузнаване са работили съвместно с турското посолство за експулсирането на Абдулла Бююк през 2016 година. Това твърдят турски държавни служители в поверителни дипломатически и други документи, получени в рамките на продължило две години разследване. 

Четири години след неуспешния опит за преврат в Турция, България остава единствената страна в Европейския съюз, която е предавала на Анкара политически противници на Ердоган. Освен Бююк, София депортира най-малко още седем турски политически бегълци след неуспешния опит за преврат през 2016 година. 

Получените документи не дават отговор дали Борисов и Цацаров са действали след политическа сделка с Анкара за овладяване на мигрантския поток, или са се подали на ескалиралия след опита за преврат на 15 юли 2016 г. турски натиск. 

В писмено изявление с гриф „Секретно“ на турското консулство към Министерството на правосъдието в Анкара от 19 юли 2016 г. се казва:

„В писмото (получено от турското посолство в България – бел. авт.) се посочва, че посланикът ни в София е поискал от г-н Борисов незабавно да се отговори на исканата информация, отнасяща се за Бююк и да се организира връщането на споменатия в нашата държава. Посланикът е подчертал, че присъствието на Бююк в България се превръща в голяма тежест за нея, че подробностите по делото са известни, както на него самия, така и на ръководителите на вътрешното/външното разузнаване, и че г-н Борисов и ръководители на разузнаването са потвърдили въпросните твърдения.“

Една от грамите, свидетелстващи за водените от България разговори с турските представители за предаването на Абдулла Буюк.

По-долу, в същия документ, турският служител пише: 

„Разбирайки сериозността на въпроса, министър-председателят Борисов, в защита на собствения интерес, се ангажира да съдейства за бързо разрешаване на случая.“

Друга грама свидетелства за ангажираност на бившия главен прокурор Сотир Цацаров по казуса „Бююк“:

„В писмото се посочва, че главният прокурор Цацаров ще бъде в годишен летен отпуск през целия август, но поради важността на случая, ще се занимае лично преди отпуска си. Посочва, че за ускоряване на процеса трябва да се действа бързо, и че съдилищата през август гледат спешни дела.“

Поверителен документ от консулството с номер 11222588, съставен на 29 юли 2016 г., твърди, че бившият главен прокурор е обявил на среща с турския посланик мотиви, с които Бююк е кандидатствал за политическо убежище в България. Служителите докладват в същата грама, че с дипломата е била споделена още и информация за Бююк, получена от разузнаването в София, която ако е вярна, е инкриминираща по турското законодателство.

Сотир Цацаров е давал и съвети на турските дипломати как да прибавят нова информация, свързана с преврата, към подготвяно второ искане за екстрадиция на Бююк, казва се още в документите. 

Грамите разкриват и двустранна подготовка за необичайно посещение на турска делегация от съдии, прокурори и полицаи в България. Идеята е те да се срещнат със своите колеги. Основният фокус на визитата е „нова заповед за арест и нови документи за искане за екстрадиция“ на турчина, когото по-рано през 2016 г. българският съд отказа да екстрадира.   

Аферата Бююк: От София Ринг Мол до Капъкуле

Турция твърди, че Бююк е основен финансист на движението „Хизмет“, свързано с Фетуллах Гюлен. Анкара обвинява организацията за основен организатор на опита за пуч от 15 юли 2016 година. При неуспешния преврат загинаха 241 души, други близо 2200 бяха ранени, а военни части атакуваха хотел в Мармарис, където беше отседнал Ердоган. Критиците на „Хизмет“ твърдят, че чрез хората си в полиция, прокуратура и други структури, то е съдействало на управляващата партия да овладее институциите и да ограничи светския характер на турската държава. Движението и партията на Ердоган бяха близки съратници, но отношенията им се пропукаха окончателно около 2013 година. 

След отказа на съд да екстрадира Абдулла Бююк, на 10 август 2016 г., българските власти го депортираха заради проблеми с документите му.

Неуспешният преврат беше последван от систематични политически репресии във и извън Турция, които засегнаха десетки хиляди. Чистката, която далеч не се ограничава само до последователите на Гюлен, продължава и днес. 

До официално подаване на ново искане за екстрадиция на Абдулла Бююк така и не се стига. Българските власти намериха законово основание да го експулсират заради проблем с документите му. По-рано паспортът му е бил анулиран в Турция. Това става във времето, в което Интерпол е залят с молби на Анкара за анулиране на паспортите на турски граждани и започва да ги игнорира. Без валиден документ и възможност да се върне в родината си, където е преследван, Бююк става заложник на решението на две българските институции за подадените от него молби за убежище и статут. 

Абдулла Бююк е на 47 г., женен с 2 деца, през февруари 2016 г. идва в България, заради проблемите си с властите в страната си. Подава молба за политическо убежище и прави стъпки да започне бизнес в България. Депортираният бизнесмен се намира под домашен арест от декември миналата година в дома си в Истанбул. Времето между експулсирането му и налагането на по-леката мярка прекарва в затвора „Силиври“.

Турчинът разказва, че при депортацията си е спрян и предаден на Анкара на път за редовната си среща с представители на българското разузнаване. Твърди, че този разговор е щял да бъде четвърти пореден, а служителите се опитали да го привлекат като информатор. Обещали му и подкрепа при процедурата за получаване на убежище. 

„Запознах се с двама души в Държавната агенция за бежанците. При разговора с тях, те ми съобщиха, че всъщност са от разузнаването, т.е. не са служители на агенцията. Питаха ме определени въпроси, като „минавали ли сте през религиозно обучение, в Турция ли сте учили, къде сте живели и други такива неща. Доколкото разбрах се интересуваха дали съм последовател на така наречения радикален ислям. Тези хора ми предложиха да продължим да се виждаме и занапред.“

Бююк отговорил, че няма какво да крие и приел предложението. Срещите се провеждали в столичния София Ринг Мол, недалеч от мястото, където живеел. На един от разговорите му било предложено да посети сбирка на българските последователи на „Хизмет“. Замисълът бил след това да информира службите за нея. Разказва, че им обяснил, че не харесва идеята и не го направил. Но разговорите му с двамата мъже продължили. 

„Казаха ми, че има голяма вероятност президентството да не одобри молбата ми за политическо убежище, но пък вероятно Държавната агенция за бежанците ще одобри молбата. Казаха ми, че не би трябвало да има проблем.“

Интерпол-София изпраща на Интерпол-Анкара информация за пристигането на Буюк в България на 1 февруари 2016 г. с паспорт, обявен за изчезнал.   

Тук Бююк допуска техническа грешка в процеса на кандидатстване за статут, като оттегля жалбата си.

„Те обаче ме подведоха. Трябвало е да продължа процедурата за получаване на политическо убежище в агенцията. А аз си мислех, че след резултата от президентството трябва да продължим процедурата там. Трябваше там да си предам паспорта, но имах работа с откриване на банкови сметки, заради фирмата, а без паспорт нямаше как да го направя.“

Уточнява, че не може да твърди, че служителите на разузнаването са го подвели нарочно. 

Бююк казва още и че след експулсирането му, негов познат в България обсебил колата му, която купил от Германия и оставил на Околовръстното, след като бил арестуван. Въпросният човек я ползвал и до момента. В моментът бизнесменът води дело за това у нас. 

На 10 август 2016 г., Бююк е спрян от МВР на път за срещата му с представителите на българските служби. На кръгово на столичния Околовръстен път полицията установява известните вече на властите проблеми с личните му документи. 

След това, според разказа му, без да му е дадено правото да говори с адвокат или да направи обаждане, веднага е откаран със специален автомобил на Капъкуле. „Българските служители предадоха на турските полицаи телефона и лаптопа ми, които бяха с мен“, разказва още той. 

Бойко Борисов и Сотир Цацаров не пожелаха да коментират казуса, въпреки изпратените към тях въпроси.

 

Очаквайте втора част.