Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Около половината дюни по българското Черноморие не са нанесени в кадастъра. Част от тях са частна собственост, друга част са... пасища, има и вече застроени. Не са нанесени дори и в територии, обявени за защитени. Става въпрос за няколко квадратни километра дюни - от Резово до Дуранкулак.

Това са изводите от проекта "По следите на "невидимите дюни", който стартира сдружение "Зелени закони". Информацията е базирана на изследване на място, на официалните данни, подадени към Европейската комисия през 2012 година, на карти, получени от регионалното министерство. Анализът й тепърва предстои, но и към момента изводите са фрапиращи, коментира пред Клуб Z експертът Стефан Аврамов.

Според Конституцията и законите на страната дюните са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат приватизирани, нито увреждани по какъвто и да било начин, в т.ч. върху тях не е разрешено строителство. Както е известно обаче, много от дюните отдавна са част от частни терени, придобити много преди картирането на природните образувания. Любопитно е, че дюни има и в прословутите заменки, добили популярност назад във времето като заменки тип "кон за кокошка".

По този повод от "Зелени закони" настояват отново държавата да отчужди терените, там, където става въпрос за замени - да го направи на цената на заменката - както е известно, силно занижена. 

"Некартираните дюни при Камчийски пясъци са били декларирани като пасища и заменени за 18 стотинки на квадратен метър. Предлагаме държавата да си ги отчужди на същата цена", коментира Аврамов.

Темата с възвръщането на дюните на държавата не е нова, като в отговор на въпрос на Клуб Z покрай поредния случай на частна и предвидена за застрояване дюна регионалният министър Петя Аврамова заяви:

"Ако гражданите кажат да изкупим терените, трябва и да ги попитаме искат ли в пясъците да изтече една магистрала."

Това идва да каже, че по изчисления на МРРБ, които не са публикувани и до момента, но неофициално от министерството ги споделят - отчуждаването на дюните би струвало над 1 милиард лева. Природозащитниците обаче оспорват тази баснословна сума.

Резултатите от мисията тепърва ще бъдат анализирани, а некартираните дюни - описани, но вече се открояват два извода - 1) изключителната държавна собственост изисква достъп и ползване от всички граждани, а се превръща в частен терен за ненужни нови хотели и 2) местообитания от европейската мрежа "Натура 2000" се застрояват, използват се за източник на строителен материал и паркинги - посочват от "Зелени закони".

От сдружението са открили "частни дюни" около къмпинг "Градина". Други са притиснати около застроени бивши дюни (Несебър) или пък са разорани и се третират като дивечови ниви (около Камчия), трети са известни на всички, но реално не са защитени от бъдеща съдба от типа "Алепу" - Шабла, Дуранкулак и Крапец.

На първо место по площ са държавните терени, после заменките, а от реституираните - повечето са застроени още преди години.

Дюните често са обект на "набези" и от концесионерите на плажовете (като в Ахтопол), и от самите собственици (случаят с къмпинг "Смокиня"). Има и такива, които са част от терени, процедирани за застрояване (Корал). Темата периодично се повдига, но резултат няма. Данните от кадастъра би трябвало да са официалната база за устройствено планиране, но са все така непълни. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.