Владимир Путин написа статия с преоценка на Втората световна война, в която познатата ни история придобива различно звучене. Пълният текст, подписан от руския президент, е разпространен от държавната информационна агенция на Русия – ТАСС – и има всички изгледи да се превърне в основа за международни дебати заради твърденията, които не засягат само историята, но и днешните международни отношения.

Владимир Путин е категоричен – основният победител във ВСВ е Съветският съюз. Не само това – СССР според руския президент е и единствената държава, която истински е противостояла на нацистите, докато европейските страни и САЩ са заговорничели с тях.

Статията на държавния глава започва с личните му преживявания.

„За моите родители войната е страшните мъки на блокадния Ленинград, където е умрял двегодишният ми брат Витя. Където по чудо е оживяла мама. Баща ми, който бил освободен от мобилизация, заминал като доброволец да защитава родния град. Постъпил като милиони съветски граждани.”

След личното минало президентът прави връзка с настоящето, подчертавайки връзката между хората от СССР и тези от съвременна Русия, като използва контекста на пандемията.

„Често изниква въпросът: „Как би се държало днешното поколение? Как би постъпило в условията на критическа ситуация?”. Пред очите ми са младите лекари, медицински сестри, до вчера студенти, които са в „червената зона”, за да спасяват хора. Нашите войници се борят до смърт с международния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия. Съвсем млади момчета.”

Така достига до идеята, че руснаците притежават някаква специална сила.

„Затова съм уверен, че това е част от характера на народите в Русия – да изпълняват дълга си, да не се жалят, ако обстоятелствата го изискват. Себеотрицанието, патриотизмът, любовта към родината, към семейството, към отечеството – тези ценности и днес са фундаментални за руското общество.”

В следващите си думи руският президент фиксира съюзниците си, но и задочните си опоненти, с които спори в цялата статия.

„В края на миналата година, на среща с ръководителите на страните от ОНД (Общност на независимите държави – организация на някои бивши съветски републики, сред които Армения, Азърбайджан, Беларус, Русия и др. – бел. ред.) бяхме единни – важно е да предадем на потомците паметта за това, че победата над нацизма е постигната преди всичко от съветския народ (единственото число не е употребено случайно – бел. ред.), че в тази героична борба – на фронта и в тила, рамо до рамо са стоели представители на всички републики от Съветския съюз.

Този разговор предизвика голям резонанс в Европа и света. Имаше много емоции, зле прикрити комплекси, шумни обвинения. Редица политици по навик побързаха да обявят, че Русия се опитва да пренапише историята, но не успяха да опровергаят нито един факт, нито един аргумент.”

И тук започва историческият наратив, който звучи съвсем различно от учебниците по история. В няколко абзаца Путин успява да обвини Запада и Полша за началото на Втората световна война, като им приписва дори по-сериозна вина от тази, която се полага на германците.

„Дълбочинните причини за Втората световна война в голямата си част произтичат от последствията на Първата световна. Версайският договор става за Германия символ на дълбока несправедливост. Фактически иде реч за ограбването на една страна, която е длъжна да изплати на западните съюзници огромни репарации, изтощаващи икономиката ѝ. (…) Именно националното унижение формира питателна среда за радикални и реваншистки настроения в Германия. Нацистите умело използвали тези чувства, изграждали пропагандата си, обещавайки да избавят Германия от версайското наследство, да възстановят миналото ѝ могъщество, а всъщност тласкат немския народ към нова война. Парадоксално, но за това пряко или косвено помагат западните държави, най-вече САЩ и Великобритания. Техните финансови и промишлени кръгове активно влагат капитали в немски фабрики и заводи с военна продукция.”

След като очертава виновниците, Путин задълбочава обвиненията, като обвинява и Лигата на нациите – предшественикът на ООН след Първата световна война.

„На тази международна организация са възлагани големи надежди да обезпечи траен мир, колективна безопасност. Но Лигата на нациите, в която доминират държавите победителки Великобритания и Франция, демонстрира своята неефективност и потъва в празни приказки. В Лигата на нациите и въобще в Европа не са чути нееднократните призиви на СССР да се формира равноправна система за колективна безопасност и да се сключат Източноевропейски и Тихоокеански пакт. Лигата на нациите не успява да предотврати и конфликти в други части на света.”

Руският президент напомня Мюнхенското споразумение от 1938 г. за предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия, което е подкрепено с подписите на Великобритания, Франция, Германия и Италия.

„Ще отбележа – казва Путин, – че за разлика от много ръководители на тогавашна Европа Сталин не е опетнил себе си чрез лична среща с Хитлер, който по онова време се слави в западните страни като уважаван политик и е желан гост в европейските столици.”

В това свое тълкувание на събитията руският президент намесва и Полша, като казва:

„В разделянето на Чехословакия заедно с Германия действа и Полша. Двете страни по-рано и заедно решават на кого какви чехословашки земи ще се паднат”, и цитира посланика на Полша в Германия по онова време Липски, който твърди, че Райхът ще застане на полска страна при конфликт с Чехословакия.

Според Путин именно Мюнхенското споразумение е спусъкът, задействал Втората световна война.

„Днес европейските политици и най-вече полските ръководители искат да заглушат споразумението от Мюнхен. Защо? Не само защото техните страни тогава са се отказали от отговорностите си, но и защото в тези драматични дни на 1938 г. само СССР се е застъпил за Чехословакия. Придържайки се към международните си задължения, Съветският съюз се е опитал да предотврати трагедията. Полша, от своя страна, преследвайки собствените си интереси, с всички сили възпрепятства създаването на колективна безопасност в Европа.”

В статията си Владимир Путин заявява, че всички западни страни, особено Великобритания и Франция, се опитват да насочат Германия към война с СССР, за да ги накарат взаимно да се обезсилят.

„Именно в това се заключавала западната политика на „умиротворение”. И не само по отношение на Третия райх, но и към другите участници в Антикоминтерновския пакт – фашистка Италия и милитаристична Япония. Кулминацията идва през лятото на 1939 г. с англо-японското съглашение, което дава свобода на действие на Токио по отношение на Китай. Водещите европейски държави не искат да признаят каква смъртна опасност за целия свят са Германия и нейните съюзници. Разчитали са, че войната ще им се размине.”

В началото на XXI век Владимир Путин се опитва да пренапише в позитивна конотация действията на съветското ръководство, като го противопоставя на всички – на Европа и на Хитлер едновременно.

„Съветският съюз до последна възможност се стараел да използва всеки шанс за създаване на антихитлеристка коалиция. Повтарям: независимо от двуличната позиция на Запада. По линия на разузнаването съветското ръководство е получавало подробна информация за задкулисните англо-германски контакти през лятото на 1939 г. Обърнете внимание: те са се водели много интензивно, при това практически едновременно с тристранните преговори между Англия, Франция и СССР, които западните партньори нарочно проточвали. (…) Роля в провала на преговорите е играла и Полша, която не искала да има никакви задължения към съветската страна. Дори под натиска на западните съюзници полското ръководство се е отказвало от съвместни действия с Червената армия срещу Вермахта.”

Цялата тази въвеждаща история, която демонизира западните страни, се оказва начин да се оправдае Договора за ненападение между СССР и Германия от 1939 г. Путин твърди:

„Фактически СССР прави това последен от всички европейски страни, при това на фона на реална опасност да се сблъска с война на два фронта – с Германия на запад и с Япония на изток”.

И тук,  между внимателни и политкоректни упреци, вмъква положителна оценка за Сталин:

„Сталин и обкръжението му заслужават много справедливи обвинения. Помним и за престъпленията на режима против собствения му народ, и за ужасите на масовите репресии. Повтарям: съветските ръководители могат да бъдат упрекнати за много неща, но не и за липса на разбиране за характера на външните заплахи. Те видели, че Съветският съюз е оставен сам срещу Германия и нейните съюзници. И действали, осъзнавайки тази реална опасност, за да спечелят скъпоценно време за укрепване на страната”.

В своята статия Путин строи и мост между съвременна Русия и СССР, включва се едновременно като апологет и отрицател на Сталин – внимателно обмислен подход за обединение на противоречивите възгледи към епохата, като така се затвърждава неговата позиция на обединител. Използва това и като начин отново да обърне мерника към западните държави.

„По повод сключения тогава Договор за ненападение днес има много претенции към съвременна Русия. Да, Русия е правоприемница на СССР и съветския период – с всички негови триумфи и трагедии, – той е неотменима част от нашата хилядолетна история. Но ще напомня, че Съветският съюз е дал правова и морална оценка на пакта Рибентроп-Молотов. В постановление на Върховния съвет от 24 декември 1989 г. секретните протоколи официално са осъдени като „акт на лична власт”, която не отразява волята на съветския народ.

Заедно с това другите държави предпочитат да не си спомнят за собствените си съглашения, където стоят подписите на нацисти и западни политици.”

Основната изследователска дейност на Путин при написването на статията, разпространена от ТАСС, е била свързана с преглед на архивите по пакта Рибентроп-Молотов, става ясно от следващите абзаци. След като самият президент си признава това още в началото: „Помолих да ми донесат от архивите целия масив от материали, свързани с контактите между СССР и Германия в драматичните дни на август и септември 1939 г.”, той се впуска в детайлен анализ на всички точки от проведените преговори. Според твърденията на Путин, СССР практически е защитил полските територии, като е отказвал да съдейства на Германия и вместо на полска земя, е посрещнал германското нападение в много по-източна своя територия.

„Да го кажем така – през септември 1939 г. съветското ръководство е имало възможност да премести западните граници на СССР много по на запад, чак до Варшава, но решило да не го прави.”

Включването на Латвия, Литва и Естония в рамките на СССР е представено от Владимир Путин като процес, който едва ли не е пожелан именно от прибалтийските държави.

„През есента на 1939 г., решавайки своите военно-стратегически и отбранителни задачи, Съветският съюз започва процес на инкорпорация на Латвия, Литва и Естония. Тяхното встъпване в СССР е реализирано на договорна основа при съгласие на избраните власти. Това съответствало на нормите на международното и държавното право по онова време. Освен това на Литва през октомври 1939 г. са ѝ върнати град Вилнюс и областта към него, преди това част от Полша. Прибалтийските републики в състава на СССР съхранили своите органи на властта, езика си, имали представителство в съветските висши държавни структури.”

​​​​​​​

След като по този начин задочно отговаря на претенциите на прибалтийските страни към политиката на СССР и съвременна Русия, която в трите републики се възприема като империалистична, Путин продължава да разказва как Съветският съюз едва ли не сключил пакт с Германия, за да я победи.

„През всички месеци не спирала невидимата дипломатическа и военно-политическа борба, както и работата на разузнаването. В Москва разбирали, че имат пред себе си непримирим и жесток враг, че вече тече скритата борба с фашизма. Няма никакви основания да се приемат официалните заявления, протоколните ноти от тези времена, като доказателство за „дружбата” между СССР и Германия. Активни търговски и технически контакти СССР има не само с Германия, но и с други страни. При това Хитлер неведнъж се опитва да вкара Съветския съюз в конфликт с Великобритания, но съветското ръководство не се поддава на тези уговорки.”

Изпращането на Соболев в България, за да бъде убедена българската страна да се присъедини към пакта Рибентроп-Молотов, по думите на Путин се оказва само хитър ход от страна на Сталин, който поставял на Хитлер невъзможни условия, за да пропадне сключването на пакта.

„На 25 ноември съветското ръководство поставило точка. Официално повдигнало пред Берлин неприемливи за нацистите условия, включително извеждане на немските войски от Финландия, договор за взаимопомощ между СССР и България и ред други. Така съзнателно изключило за себе си всички възможности за присъединяване към пакта. Тази позиция окончателно затвърдила желанието на фюрера да започне война срещу СССР. (…) Затова не е честно да се твърди, че двудневната визита на Рибентроп в Москва е главната причина, породила Втората световна война. Всички страни в нея са виновни за нейното начало. Всяка страна е извършвала грешки, разчитайки да надхитри другите, да обезпечи едностранни преимущества или да остане настрана.”

И съвсем видимо повтаряйки действията на съветските лидери от минали времена, Путин сякаш отстъпва крачка назад, за да остави въглена в ръцете на задочните си опоненти:

„Пиша всичко това без никакво намерение да поемам ролята на съдия, да обвиня или оправдая когото и да било, нито пък да инициирам нов изблик на международно информационно противоборство на полето на историята, на което може да се сблъскат държави и народи. Смятам, че с търсене на точна оценка трябва да се заеме академичната наука с широко представителство на авторитетни учени от различни страни.

Но много наши партньори не са готови за съвместна работа. Напротив, преследвайки собствени цели, те трупат срещу нашата страна мащабни информационни атаки, искат да ни заставят да се оправдаваме, да изпитваме чувство за вина. Приемат лицемерни политизирани декларации. Така например одобрената на 19 септември 2019 г. от Европейския парламент резолюция „За важността от съхраняване на историческата памет за бъдещето на Европа” директно обвинява СССР заедно с нацистка Германия за началото на Втората световна война. И, разбира се, никакво споменаване на Мюнхенското споразумение няма там.

Смятам, че подобни „хартийки” – не мога да нарека тази резолюция документ – освен че видимо целят скандал, носят опасни реални заплахи. Та това е прието от твърде уважаван орган. И какво демонстрира той? Колкото и да е тъжно – осъзната политика за разрушаване на следвоенното световно устройство, създаването на което е било дело на честта и отговорността за ред страни, чиито представители са гласували за тази лъжлива декларация.”

Путин обвинява Европейския съюз, че застава против изводите на Нюрнбергския трибунал, че руши усилията на световното общество, създало след 1945 г. международни институции и напомня, че самият Европейски парламент е станал възможен само благодарение на уроците, получени от миналото.

Руският държавен глава не е пропуснал да отправи предупреждение към тези, които искат да свалят паметниците, увековечаващи съветската армия.

„Издевателството над паметта е подлост. Подлостта е преднамерена, лицемерна, съвсем осъзната, когато в заявленията по повод 75-годишнината от края на Втората световна война се изброяват всички участници в антихитлеристката коалиция, освен СССР. Подлостта е страхлива, когато се рушат паметници, вдигнати в чест на борците срещу нацизма, с оправдание чрез лъжовни лозунги за борба с неугодна идеология и някаква си окупация. Подлостта е кървава, когато тези, които застават против неонацистите и наследниците на бандеровците, са убити и изгорени.”

След като все пак с условности признава и приноса на други народи, Путин категорично заявава, че основният победител във Втората световна война е СССР и основно благодарение на Съветския съюз Хитлер е победен.

Цялата статия на Владимир Путин в ТАСС

Площад Славейков