Този текст е провокиран от коментара "Сори, това не са реформатори" на Любомир Аламанов, който Клуб Z публикува на 15 октомври 2016 г. Получихме реакцията на г-жа Парашкева Миланова и предлагаме на нашите читатели и тази гледна точка. 

Драги господин Аламанов,

В пристъп на политическа активност, която ме спохожда след първата ракия вечер, прочетох вашата статия „Сори, това не са реформатори“. Много ѝ се зарадвах на първо четене. После обаче ме налегнаха съмнения, които споделям с вас и с няколко милиона читатели, преди да са се напили съвсем. Какво друго да направи българинът пред вечерното меню от чалга, новини и риалити, които е трудно да различи?

Най ме впечатли призивът ви: „Да започваме отново“. Мислила съм си същото дори на трезва глава. Но, ако правим все същото и очакваме друг резултат, това не говори добре за нашата интелигентност. Бих предпочела „ да започнем отначало“. Какво значи „отначало“? Ето какво според мен, на прима виста, без претенция за изчерпателност:

1.    Истинска лустрация, която включва не само публикуване на имена, но и забрана за заемане на изборни и публични длъжности. 

2.    Отрязване на главата на сегашната съдебна власт (в преносен смисъл) и на пъпната връв между нея и партиите. Чистка в цялата система за сигурност от армията през службите до полицията.

3.    Нови разследвания на посткомунистическия грабеж от „Мултигруп“ до КТБ, обвинения, съдебни процеси и присъди. Премахване на давността за престъпления свързани с кризите на прехода.

4.    Закриване на държавния цензор СЕМ и избор на истински обществен орган на негово място. Финансиране на обществените медии с такси от гражданите, а не от държавния бюджет. Закриване на тази част от тях, за която няма пари.

5.    Уволнение на цялата „Комисия за защита на конкуренцията“ (кавичките са заради преносния смисъл на това наименование), назначаване на нова комисия, която да разследва недосегаемите монополи в България, включително в медийния сектор. 

6.    Закон за защита на държавата с тежки наказания за милитаристична, расистка, тоталитарна пропаганда в полза на враждебни към Европа и България режими. Пак разследвания, обвинения, съдебни процеси, присъди.

Ще спра дотук. За коя от тези точки събирате мнозинство, готово да започне отново? Не в парламента, не на изборите, не в общината -  в махалата какво мнозинство събирате? Ако някой го беше събрал през последните 27 години, днес нямаше да викаме: „Хайде пак“. За пореден път.

Режимът на Бойко Борисов, както и неговият миманс, коалиционни партньори и опозиция, не е причина, а следствие. Толкова можем. Също както националният ни отбор по футбол.

Трудно е да се каже кое е по-жалко - той или българската политика? 

Самият Борисов въплъщава диагнозата си за „човешкия материал“ в България. Не той е създал избирателите си, а те него. Той е техен образ и подобие. Така в мнозинството си те си представят демокрацията, така избират и преизбират нейните строители. Като хора, които асфалтират страната с европейски пари.

Борисов заслужава признание за това, че е верен на избирателите си. Той се държи както те искат, прави това, за което са го пратили във властта. Мнозинството на България не иска повече. Затова социологическите анкети са едни и същи. Затова „няма алтернатива“. Затова колкото и пъти да почвате „отново“, ще стигате до добре познатото старо.

Според вас знаят ли гласоподавателите на ГЕРБ, че те и лидерът им всъщност са християндемократи? Какво християнско и демократично има в Борисов освен снимките му с Ангела Меркел и с „трите папи“, които са го галѝли по главата? Пука ли им на Меркел и на „трите папи“ какъв християндемократ е всъщност „Б.Х.“?

ГЕРБ е ерзац европейска десница създадена с германска инвестиция, за да запълни празната ниша за народна партия в България. ГЕРБ е политически „Кауфланд“. Опит за европейски продукт с български материал. Продукта обаче го ядат само българите, другите европейци си имат свои оригинали.

Още в далечната 2009 година, когато ранният Борисов назначи Румяна Желева (помните ли я?) за външен министър и я кандидатира за еврокомисар; още докато в екипа на Жозе Барозу я наричаха „стажант-външната министърка“; още докато тя тичаше по пазар из Брюксел, а другите кандидати се готвеха за парламентарните слушания; още докато прогресивните сили се чудеха „как може така“; Елмар Брок, гласът на Ангела Меркел в Европейския парламент, оправда цялата гротеска с едно изречение: „Кой друг десен може да спечели избори в България?“

Не казвам да не пробвате отново. Казвам само, че ще ви трябват няколко века, докато българското мнозинство започне да предпочита вас пред Борисов. То още не се е нарадвало на асфалта Му. Поумняването не е демократичен процес, а доста по-широк и дълъг еволюционен такъв.

Не искам обаче да убивам оптимизма ви, защото май нямате друго освен него. Историята познава и примери на по-бързо поумняване. Сещам се за два: преврат и криза. 

Дебело подчертавам, че не зова за преврат. Освен това е ясно, че няма кой и как да го направи. Българските военни предпочитат изборите. Те са деполитизирани до момента, в който някоя партия им предложи да ѝ „вдигнат самолета“. Те по принцип могат да вдигнат и истински самолет, но във ВВС почти не останаха истински самолети за вдигане. Така че тази възможност я зачеркваме, тя е най-малкото технически неосъществима.

Остава другата – криза. Точно преди 20 години по това време българинът поумня скокообразно  - за два-три месеца. Ако си спомняте, през тях доларът от 30 стигна до 3 000 лева, 16 банки обърнаха корем, а годишната инфлация удари 570 на сто. 

Кой направи това? Демократичната опозиция? Народните маси? Нищо подобно. Направи го Международният валутен фонд. Той спря заемите за правителството на Жан Виденов и неговото парламентарно мнозинство се превърна за броени дни в малцинство. Дори традиционните му съюзници го изоставиха. Собствената му партия се обърна на 180 градуса и поиска (поне на думи) членство в ЕС и в НАТО. Улиците кипяха от многохилядни протести на гневни и изплашени хора. 

Такава безкръвна мирогледна промяна в толкова кратък срок може да направи само някакъв шок, в случая той беше финансов. „Човешкият материал“ усети с джоба си колко струва политическият му избор – средната месечна заплата стана равностойна на 10 щатски  долара, а средната пенсия – на 5 щатски долара. Велики учители са гладът и студът. Дори Борисов знае това.

Какво е общото между тогава и сега освен олигархията и корумпираната държава? Че без външно финансиране, българската икономика е хилава. Близо 60 на сто от публичните инвестиции в България идват от безвъзмездното европейско финансиране. Според прогнозите на Европейската комисия приключването на проекти, от които се усвояват еврофондове през 2015 година, може да забави икономическия растеж на България с цял процентен пункт през 2016 година.

Парите от ЕС сa не само икономически, но и основен политически ресурс на Борисов. Без тях той не може да реже ленти, да „дава“ на пенсионери, учители, лекари. Без тях остава сам с Цацаров и с вечния въпрос #КОЙ?

Защо, според вас т.нар. национална телевизия, която всъщност е държавна, в централната си политинформация чете дословно протоколните писма на Жан-Клод Юнкер до Б.Х., както едно време четеше депешите за приемите на другаря Тодор Живков? Чете ги заради „скъпи Бойко“ и „драги приятелю“. Това не е само четкане на исполинското его на лидера, от когото зависят и шефът, и бюджетът на БНТ. 

Както за Виктор Орбан Юнкер е политически важен като враг, така за Борисов председателят на Еврокомисията е политически важен като приятел. Това казва на електората: „Споко, Брюксел е с него“.

Защо, без да има никаква драма на българските граници, премиерът говори все за опасност от криза, че и за война? Кой е тръгнал да се бие с България? Защо непрекъснато в устата му е думата „стабилност“? Защото, ако ги няма европарите, единственият му ресурс да се задържи на власт остава страхът на хората от неизвестното. Той вече веднъж опита колко бързо изстива народната любов. По-бързо от изключен радиатор през зимата изстива тя.

Така че, ако наистина искате да започнете отначало, първо трябва да признаете, че сте му изпуснали края – отдавна. Избирателят пак трябва да се опари от избора си. Пак трябва шок. Не виждам откъде другаде може да дойде той освен от Европа. Другото е дълго и неблагодарно просветителство сред народ, който е свикнал да е доволен без свобода, справедливост и достойнство.

Шок трябва спешно. Защото иначе току-виж открили газ в Черно море и тогава освен политически и финансов ресурс, Борисов ще има и природен. Тогава се опасявам, че единственият ви шанс да започнете отново ще остане Терминал 2. Може и Терминал 1, за дисидентите с по-малки финансови възможности. Дори тази малка алтернатива ви я предлага Европа, а не България, която бавно, но сигурно върви към бъдеще на Азербайджан-а на ЕС. Разликата засега е, че Илхам Алиев наследи от комунизма нефт и газ, а Борисов още ги търси.