Мрачната и плашеща реч на Доналд Тръмп на Националната конвенция на републиканците миналия четвъртък стана повод анализатори и историци да правят сравнения – от Джордж Уолъс през 1960-те (кандидат-президент на САЩ, подкрепял открито сегрегацията – б.р.) до Бенито Мусолини през 1930-те. Тези сравнения може да са много удобни, но кръвта ми се смрази не точно от тези спомени от старите ленти. Вместо това аз видях една американизирана версия на брутално ефективната пропаганда на страх и омраза, с която Владимир Путин залива днешна Русия.

Не твърдя, че Тръмп плагиатства дословно Путин. Езикът и тонът могат да бъдат сравнени с различните комбинации, които едни и същи цветове – червено, бяло и синьо – създават в знамената на Америка и на Русия. Превзетостта на Тръмп и неговият език на тялото – леко смекчен от обичайното му театралничене – стряскащо напомниха на подигравателните и самохвални изпълнения, които руснаците познават толкова добре след 16 години управление на Путин.

И в двата случая намерението на говорителя е да изтръгне интуитивните емоции на страх и отвращение, преди да стигне до облекчението на пречистващия гняв, който залива всичко останало. Само лидерът може да прогони страха и отвращението. Лидерът ще канализира вашите омраза и объркване и ще оправи нещата. Как точно? Е, това не е важно точно сега.

СИБИРСКИЯТ КАНДИДАТ

Кандидатът-демагог трябва да обрисува мрачна картина на настоящето като цитира всяка катастрофа и всеки провал, преди да представи още по-мрачното бъдеще, което ни очаква, ако не го изберем. Може да си мислите, че политиците биха предпочитали да предизвикват позитивни емоции сред своите потенциални избиратели, но това не влиза в образа на силната ръка. Вместо да каже на хората какво ще направи, ако те го изберат, той ги заплашва с това, което ще стане, ако не го изберат. Демократичните политици имат нужда от хората. Тираните и кандидат-тираните настояват, че хората имат нужда от тях.

Путин, който отдавна е на власт, трябва да омаловажава кризата в Русия. Тръмп, който е извън властта, трябва да преувеличава кризата в САЩ. Тръмп се фокусира върху тероризма и разделящите обществото вътрешни проблеми като нелегалната имиграция, за да си създаде списък с врагове. Той се присъедини към путиновия кръстоносен поход срещу НАТО – ексцентрична позиция за американски кандидат-президент, ако той наистина приема глобалния тероризъм като сериозна заплаха. Стратегическото сътрудничество в свободния свят днес е по-важно от всякога. Пиша този текст в Талин, Естония, която без НАТО скоро би се озовала „в предградията на Санкт Петербург“, както възхитеният от Тръмп Нют Гингрич веднъж го каза.

Тероризъмът е сериозен и страшен проблем и Съединените щати трябва да поведат в сериозния международен разговор за това как да се справим. Вместо това, Тръмп прави каквото е необходимо, за да се чувстват хората толкова уплашени, колкото терористите искат да бъдат. Това е точно копие на бомбастичния език на Путин по повод собственото му смъртоносно риалити шоу в Сирия, където руските сили извършват кървави нападения, които ще подгонят милиони нови бежанци и ще вдъхновят ново поколение джихадисти.

100 ДНИ ПО-КЪСНО: СВЕТЪТ СРЕЩУ ДОНАЛД

Въображаемата гранична стена на Тръмп е квинтесенцията на реториката на силната ръка. Врагът е ясен и ползите са очевидни, докато неизброимите неудобства и недостатъци са по-сложно нещо. За Тръмп, както и за Путин, решенията винаги са ясни и прости – когато изобщо ги има. Това, че те са също така невъзможни или пък остават неизпълнени, няма връзка, защото когато това стане видно, силната ръка вече е получала желаната власт.

Точно обратното на посланията на Тръмп и Путин бе речта, с която Роналд Рейгън прие номинацията от конвенцията на републиканците през 1980 година. Америка и светът бяха изправени пред много изпитания – от затъващата икономика до енергийната криза и безспирната надпревара между ядрените супер-сили. И въпреки това, поведението на Рейгън беше бодро, а думите му – позитивни. Той беше безмилостно оптимистичен за светлите бъдещи дни и огромните възможности, които очакват зад ъгъла обединената от общи ценности Америка.

Американците повярваха на Роналд Рейгън и така позволиха неговата визия да се сбъдне, от което спечелиха нацията и целият свят. Много американци днес вярват на Доналд Тръмп – това не може да бъде отречено. Но ако визията на Тръмп се сбъдне, това ще бъде кошмар, а не сбъдната мечта.

Болезнено е да признаем, че Путин бе избран на сравнително честни избори през 2000 година. Той систематично демонтира крехката руска демокрация и успя да настрои руснаците един срещу друг, а всички заедно – срещу външния свят. Оказва се, че можеш да стигнеш далеч в една демокрация, ако убедиш мнозинството, че е застрашено от някое малцинство, а ти си единственият, който може да го защити.

Последната и най-притеснителна прилика между Путин и Тръмп е, че толкова много хора не искат да повярват, че някой като Тръмп може изобщо да стане президент на най-мощната нация в света. През 1991 година, когато Съветският съюз за радост се разпадна, никога нямаше да повярваме, че бивш агент на КГБ ще стане президент на Русия само след девет години.

Поуката: Внимавай кого избираш, защото това може да са ти последните избори.

...

Коментарът на Гари Каспаров е публикуван в The Washington Post. Преводът е на Клуб Z.