Онзи ден чух от разтревожени българи, че Швейцария маха всички сладкиши, които имат "черен" в названието. Заради политкоректност. Аз лично, както и повечето българи, не живея в Швейцария. А и не обичам черен шоколад. Ама все пак също се поомърлуших. Как така ще посягаме на сладкишите? Поразрових се да видя за какво става дума. Не било всички сладкиши и не била цяла Швейцария, а само два супера и един сладкиш с некоректното название „Главата на мавъра“. Всички други черни, бели, с пълнеж и чисти шоколади остават непокътнати. Успокоих се. Но само аз.

Вероятно, защото по принцип избягвам да ям неща с названия на части от човешкото тяло, независимо от цвета му. Кой би се зарадвал, ако в ресторант му поднесат наденички с величавото име „Пръстът на готвача“, например? Или кадаиф „Космите на Цеца“ – кръстен на приятелката на готвача с пръстите. Пардон, без пръстите. Обаче се оказа, че канибалските наименования не само не притесняват другите хора, ами напротив – щом зърнат някъде да се продава нещо с име „глава“, „дупе“, „коса“ или направо цели-целенички африканчета, негърчета и добруджанки, устата им започва да се пълни със слюнка и са готови на гражданска война, само и само да не ги лишат от такива вкуснотии.

А щом мнозинството иска нещо, трябва да го получи. Народът е това все пак! Затова предлагам да обявим война на политкоректността в кухнята. И не само да запазим хапването на мавърчета, ами и да разширим менюто на всяка държава според национално-историческите й особености. Особено, ако са величествени и тъжни като нашите. Например мешана скара „По пет на нож“, посветена на геройските кланета в съседни територии. Ядеш и плачеш, плачеш и ядеш. Естествено, заникъде не сме без вино „Черепа на Никофор“, а защо не и нещичко от по-новата история – например друсан кебап „Възродителен процес“, който ти го поднася милиционер и от кебап става на славянски гулаш.

А колко би било интересно да отскочим до пазара в съседна Турция и да си купим вафли „Гяурче“ или да хапнем супа от агнешки главички, всяка от които си има собствено име – гяур Иванчо, гяур Армян, гяур Василиос. Като казах Василиос – представяте ли си летен гръцки хит „Очите на Самуилци“? Прави се с пъдпъдъчи яйчица, които плуват в доматена супа и от време на време се взират в теб, докато ти получаваш инсулт. Ммммм, вкусно!

А ако излезем от Балканите какво разнообразие ни чака, направо огладнявам при тази мисъл. Чак ме е страх да си помисля какви торти могат да бъдат посветени на истинската история на Германия, непочернена от политкоректност. Торта „Холокост“. Кървавица „Полша“.

А руски коктейл „Сълзите на Гулаг“? Сельодка „Почивка в Сибир“? За по-неспособните домакини – аламинут „Голодомор“. Може и яхния „Изненадата на Чикатило“, кой не би си я поръчал с кеф? Към прочутите френски бонбони „Гърдите на Венера“ да се прибави и сладкиш „Главата на Мария-Антоанета“. Трябва да я резнеш, за да й потече малиновия шербет. Белгийският прочут шоколад „Ръчичките от Конго“. И така нататък.

Мисля, че с този нов рецептурник светът едва ли ще стане по-добър. А и по-вкусен няма да стане. Но пък за сметка на това никой няма да ни потиска с политкоректност и ние най-сетне ще можем да бъдем себе си. Приятен апетит!