Австралийският министър-председател Скот Морисън се извини днес за думите си, че в Австралия "не е имало робство", предаде ДПА, цитирана от БТА.

"Моите коментари нямаха за цел да обиждат и ако се е получило така, дълбоко съжалявам и се извинявам", каза Морисън на пресконференция.

През последните дни в някои страни бяха съборени паметници на хора, свързани с търговията с роби. Тези действия бяха част от разрастващото се глобално движение "Животът на чернокожите има значение".

Морисън засегна темата, когато беше попитан за евентуално премахване на статуи във Великобритания на изследователи като капитан Джеймс Кук, завладял Австралия за британската корона през 1770 г.

"Това е било доста жестоко място. Но в Австралия не е имало робство", заяви вчера премиерът по местно радио.

Негови критици обаче изтъкнаха, че в Австралия е имало робство, включително жители на тихоокеански острови, отвличани и принуждавани да работят без заплащане в плантации за захарна тръстика в Австралия между средата на XIX и началото на XX век, когато са били доведени над 62 500 души. Освен това аборигените са били хващани и принуждавани да работят без заплащане в продължение на десетилетия.

"Съвсем очевидно е, че когато оковаваш хора с вериги за врата и ги принуждаваш да ходят 300 километра, а после да работят във ферми за добитък за чуждоземни магнати, това е робство", заяви историкът Брус Паскоу.

Морисън каза, че не е от полза "да се влиза в безкрайна историческа полемика" по този въпрос.

"Признавам, че е имало всевъзможни отвратителни практики. Не отричам нищо от това", заяви той.

Новозеландски град махна статуя на офицера, чието име носи

Град Хамилтън в Нова Зеландия свали паметник на британския военноморски офицер Джон Хамилтън, който е обвиняван за смъртта на маори през XIX век. Премахването на паметника стана по молба на местно маорско племе, предадоха ДПА и Ройтерс, цитирани от БТА.

Джон Хамилтън е командвал полк по време на новозеландските войни през 60-те години на XIX век и е убит в битката при Гейт Па. Тези войни завършват с масова конфискация на земи от колониалното правителство и убийството на над 2000 маори.

Паметникът вероятно щеше да бъде вандализиран след възникналия международен стремеж за сваляне на паметници на спорни личности, заяви общинският съвет на града. Съветът работи с местни маори за преразглеждане на проблемни имена на места и обекти. 

Събориха и втори паметник на Леополд II в Белгия. Този път - в Брюксел

Активисти свалиха статуя на белгийския крал Леополд Втори от нейния постамент в Брюксел, предаде Ройтерс, като се позова на радиотелевизионната компания Ер Те Бе Еф, цитирана от БТА.
Статуята е била свалена снощи. Днес постаментът й стоеше празен и нямаше следа от нея.
Крал Леополд Втори е властвал през колониалната епоха. Той е управлявал Свободната държава Конго през по-голямата част от своето властване между 1865 и 1909 г., а войските му са избили и осакатили милиони конгоанци.
Неговите статуи станаха обект на недоволство и дебати в Белгия при глобалните протести, избухнали след убийството на чернокожия американец Джордж Флойд при арест в края на май. Редица паметници на Леополд Втори бяха обект на вандалски прояви.
Статуя на крал Бодуен - втория най-дълго управлявал белгийски монарх след Леополд Втори, беше напръскана днес с червена боя в парк в Брюксел.

В САЩ битката за паметниците на Конфедерацията продължава

Голяма част от хората в САЩ признават, че недоволствата на протестиращите са оправдани, но президентът Тръмп с изказванията си се отдалечава все повече от много гласоподаватели в политическия център и дори от някои от съюзниците си, пише днес в. "Ню Йорк таймс".

Пентагонът и някои сенатори републиканци са отворени за идеята да се преименуват военни бази, които носят имената на южняшки военни от времето на Гражданската война. Американски компании заемат позиции против расовата неправда. Мнозинството американци казват, че полицията проявява расови пристрастия при употребата си на сила, а мнозинството от обявили се за консерватори признават, че недоволствата на протестиращите са донякъде оправдани, пише изданието.

Въпреки бързата промяна в обществените нагласи към расизма в САЩ, където вече дори някои от най-предпазливите лидери и институции открито говорят за дискриминация и помирение, остава едно очеизбождащо изключение: президентът Тръмп.

С предложенията си да се стреля по протестиращи или да се насъскват кучета по тях, с изпреварващата си защита на южняшките конфедерални имена на военни обекти или твърдението си, че неговите поддръжници "обичат черните хора", Тръмп все повече звучи като реликва от миналото в културната област, откъснат не само от левите протестиращи по улиците, но и от политическия център на страната и дори от някои републикански съюзници и собствените му военни командващи.

В момент, когато страната е изправена пред три застъпващи се кризи - коронавирусът, икономически срив и разплата с расизма и неправдата, неспособността на Тръмп да проявява емпатия илюстрира ограниченията на политическия му арсенал, отбелязва "Ню Йорк таймс".

"Подновената битка за паметниците на Конфедерацията през 2020 г. в продължаващата Гражданска война в САЩ", гласи заглавие на в. "Вашингтон пост" за подновените акции по събаряне на паметници на представители на южняшката Конфедерация от времето на Гражданската война през XIX век.

Този сякаш вечен конфликт в страната, роден в робство и поддържан жив чрез продължаващи от век и половина битки на тема раса, граждански права и американска идентичност, още веднъж се разгоря и отново се съсредоточи върху символите на най-кървавата война, която се е водила на американска земя, братоубийствена война, пише изданието.

По-малко от две седмици бяха необходими на стихийната реакция на смъртта на чернокожия Джордж Флойд от задушаване, причинено от коляното на бял полицай върху врата му, да прерасне от мирни протести, изблици на палежи и мародерство и национални искания за реформа на поведението на полицията в съгласувана атака срещу символите на Конфедерацията. Тази промяна обаче сега ясно се вижда в малки и големи населени места и с много по-масово участие от предишни такива акции, отбелязва "Вашингтон пост".

Доналд Тръмп обвини "анархисти и домашни терористи" за протеста в Сиатъл и заплаши да се намеси в създадената там "автономна зона", пише британският в. "Гардиън".

Протестиращите в Сиатъл създадоха "автономна зона" в квартала Капитол хил, след като полицията се съгласи да напусне този район и да изостави намиращия се там полицейски участък. Районът беше отцепен от протестиращите с барикади и е изпълнен с хора, които протестират срещу полицейското насилие и системния расизъм, пише британският вестник.

В сряда вечерта Тръмп написа в туитър, че кметицата на Сиатъл и губернаторът на щата Вашингтон трябва да си върнат града незабавно.

"Ако не го направите вие, ще го направя аз. Това не е игра. Тези отвратителни анархисти трябва да бъдат спрени НЕЗАБАВНО", написа Тръмп, а в друг туит заяви без доказателства, че Сиатъл е превзет от подкрепяни от поощрявани от демократите "домашни терористи".

Кметицата на Сиатъл Джени Дъркан, чиято оставка искат окупиралите кметството протестиращи, каза в ответен туит на Тръмп да се върне в бункера си, имайки предвид обезопасената зона в Белия дом, в която президентът се оттегли по едно време, докато протичаха бурни протести пред президентската резиденция, отбелязва "Гардиън".