Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

„Приносът на мюсюлманите за Ренесанса“ се основава на трудовете на западни учени, за да покаже, че без приноса на мюсюлманския свят в Европа нямаше да има Ренесанс. В продължение на почти хиляда години ислямът е бил една от водещите цивилизации в света, чийто географски обсег е много по-голям от този на която и да е друга цивилизация.

Странно е защо наследството, което ислямската цивилизация е оставила, е силно игнорирано и потулено във времето.

„Приносът на мюсюлманите за Ренесанса“ е опит да се промени това и да се възстанови историческата истина за „Златния век“, който поставя началото на ислямския ренесанс, а от него и на този на Запада.

Клуб Z публикува откъс от „Приносът на мюсюлманите за Ренесанса“ на Ахмед Иса и Осман Али (изд. "Изток-Запад")

Ислямът е изградил един уникален мост между цивилизациите на Изтока и Запада. Мюсюлманските учени са съхранили знание, което е можело да бъде загубено, ако не завинаги, то поне за векове наред. Мюсюлманският корпус на науката синтезирал и надграждал съществуващото знание, като по този начин изваждал наяве нещо ново всеки път. С тези прояви на креативност мюсюлманите давали своя принос към света в продължение на стотици години. Техните постижения се дължат на уникалните черти на една религия, която в много отношения е била нова за човечеството. Противно на широкото негативно мнение сред хората в много части на света по това време, ислямът издигнал човешкото достойнство. Мюсюлманите възприемали търсенето на знание като религиозно задължение, в резултат на което променили начина, по който се гледало на света. Забележителен бил и начинът, по който ислямът показал, че хората трябва да се радват на земните блага, при условие обаче, че те не пренебрегват морала и нравствеността. Освен това ислямът премахнал и социалните различия между човешките класи и раси.

От географска гледна точка, ислямът създал една цивилизация, в която всеки човек можел да пътува безопасно от Европа през Северна Африка, арабските страни, Иран, Индия, та чак до Китай и Индонезия. Всичко, от което човек имал нужда, е било в едната ръка да има Курана, а в другата – килимче за намаз (молитва).

Ислямската цивилизация създала и други промени, тъй като надхвърлила не само географските граници, но и времевите, с което постигнала единство сред различните народи. Положението на жената в нейните общности се подобрило, докато в същото време жените на много места в света били третирани като собственост и като бездушни създания.

Може да се каже, че ислямът е бил една от водещите цивилизации в света в продължение на почти хиляда години. За повече от седемстотин години неговият език, арабският, бил международният работен език в научните среди. Дж. М. Робъртс, виден историк от Оксфордския университет, прави оценка на цивилизациите според приноса, който са имали, и посочва, че ислямската цивилизация е сред тези, които най-много са допринесли за света. Напредъкът на мюсюлманското общество във всеки един аспект дава на света най-добрия пример за това как са възникнали цивилизации в условия, близки до примитивност и полуграмотност, как са се развили и как в крайна сметка са успели да се превърнат в истински цивилизации. Благодарение на разпространението си по целия свят, на своята продуктивност и на дългото си съществуване, ислямската цивилизация е заела високо място в човешката история.

Но дори и тези, които са чели много трудове за историята, може никога да не научат нищо за това. В много исторически книги мюсюлманите, които завземат обширни територии на земята, се възприемат директно като врагове на Запада. Читателите трудно биха узнали от такива текстове, че по време на Средновековието тази дейна цивилизация е направила ценен принос за другите цивилизации, особено за тази на Запада.

Там, където тези изследвания споменават напредъка на ислямската цивилизация, нейните постижения са или омаловажени, или се приписват като заимствани от друго място. Тези историци например твърдят, че мюсюлманската философия е дошла от Гърция; тяхната форма на управление – от Персия, а научното им познание – от Гърция, Индия и Китай; Суфизмът е олицетворение на Хиндуизма; ислямската архитектура и изкуство са заимствани от Византия и Персия. Някои историци обичат да подчертават тези заимствания, все едно техните общества никога не са правили същото.

Тези историци предпочитат да посветят вниманието си на Запада като единствената цивилизация на Средновековието. Фокусът им е основно върху Европа, която те наричат цивилизацията на тозипериод. Макар и да пишат в сегашно време, тяхната мисъл е силно повлияна от Ранното Средновековие. Техните изложения и оценки идват от книги, написани от VII в. насам, атакуващи исляма, Курана и Пророка Мухаммед. Негативният език на онези дни може да бъде доловен в днешните академични термини, още повече, че е очевидно неговото отрицание на исляма и особено на неговата цивилизация. Техниката за поддържане на това отношение е проста: историците разглеждат надълго Гърция, Рим и ранното развитие на християнството, обобщават ислямския период, и правят огромен скок към Ренесанса.

Тази книга има за цел да запълни огромната празнота между упадъка на Рим и „чудния“ разцвет на европейската цивилизация. В нея се взима предвид заимстването, което днес толкова се натяква от съвременните историци, макар и то да е в контекста на историята като един непрекъснат процес. Това изследване признава, че както всички немюсюлмански цивилизации са заимствали от предходните култури, така са заимствали и мюсюлманите. След това обаче мюсюлманите продължили да дават техен собствен принос и създали цивилизация, която била различна от всички други, познати на човешката история. На свой ред, другите цивилизации, особено зараждащата се цивилизация на Европа, заимствали идеи и материали от ислямската цивилизация.

Ислямът също така допринесъл за приемствеността в един друг важен исторически контекст, допълвайки развитието на юдаизма и християнството. По този начин той допринесъл към ценностите на тези религии и усъвършенствал връзката между човека и Бога, между човека и човека и между човека и обществото.

В съответствие с приемствеността, ислямската цивилизация положила основите за следващата цивилизация, която се утвърдила и развила, тази на Запада. Западът дължи много повече на исляма и на мюсюлманите, отколкото се признава до ден днешен. Описвайки как е изглеждала Европа в онези дни, Робъртс казва, че европейският континент „дълго време е щял да бъде вносител на култура“.

Големият дял на исляма за приемствеността трябва да има своето място в света на XXI в., много от неговите приноси обаче, особено в сферата на ценностите, са игнорирани. Има аналогия между кризите, пред които били изправени мюсюлманите в първите години от своята история, и много от кризите, с които те се сблъскват в XXI в. Как мюсюлманите от онези дни са преодолявали предизвикателствата е важно днес както за мюсюлманите, така и за немюсюлманите. Ислямът и неговата цивилизация имат много какво да предложат, тъй като уроците от неговата история могат да дадат насока на онези, който желаят да отклонят света от настоящия му курс на безкрайни конфликти.

Този раздел се фокусира върху това какво означава да бъдеш мюсюлманин. Религията съдържа много повече от нейните пет стълба: засвидетелстване на вярата, ежедневната петкратна молитва, говеенето през свещения месец Рамадан, даването на задължителната милостиня зекят (данък за благоденствие) и, при финансова възможност, извършването на поклонение в двата свещени града Мекка и Медина. По-правилно е да се говори за ислямски начин на живот, тъй като в исляма няма разделение между религията и другите аспекти на живота. Двойки думи като „светски“ и „църковен“, „духовен“ и „материален“, и „секуларен“ и „религиозен“ нямат еквивалент в света на исляма. Животът на мюсюлманина е едно цяло. Много немюсюлмани, както и мюсюлмани, в XXI в. за съжаление пропускат този факт.

Ислямският начин на живот в своята цялост е отговорен за създаването на ислямската цивилизация. Ислямът представя духовен начин на гледане на света и качеството на живот, както задълбочено и сериозно, така и с чувство на удивление. Цивилизацията въплъщава начина, по който хората живеят, и как те се отнасят един към друг, особено към бедните, инвалидите, гладуващите и умствено болните. Цивилизация е начинът, по който хората изграждат общности и обхваща всичко, което е ценно за нейните членове; както е и начинът, по който хората гледат на света и на Вселената. В същото се изразява и ислямската цивилизация.

Произходът на исляма е прост. Той започнал с низпославането на първия айет на Пророка Мухаммед, докато се бил усамотил в пещера близо до върха на Планината на светлината, северно от Мекка, в суров и безпощаден климат. Не едно, а много събития, свързани помежду си, се развили заедно, за да утвърдят исляма. Те включвали една Свещена книга, позната като Куран, която вълнувала и все още вълнува тези, които я четат; един пратеник на Аллах, който бил и продължава да бъде модел за мюсюлманите; пророк, който е бил много земен; човек, който смело водел битки, но предпочитал мира; водач, който можел да бъде крал, но предпочел да бъде просто лидер; един човек, който бил от благородно семейство, но въпреки това се отнасял безпристрастно към всички – мъже и жени, мюсюлмани и немюсюлмани, богати и бедни, араби и чужденци, хора от всякакви раси; една вдъхновена общност; един народ, който бил наясно със своя огромен потенциал и го оправдал; и една религия, която се доказала като значима за народите по целия свят.

Както е казал покойният професор Исмаил ал-Фаруки, ислямският мироглед е прогресивен и има глобален поглед върху живота. Този възглед служел като движеща сила за създаването на една цивилизация, която имала важни последици за човечеството.

Бележка: В текстът Мухаммед е предпочетен на изписване вариант от автора заради начина, по който се произнася, с оглед на запазване правилното произношение на името на Свещената книга в исляма е използвано Куран (Qur’an) вместо по-известното на Запад Коран (Koran).

Тази книга е издадена със съдействието на „Международен институт за ислямска мисъл“ (IIIT) и „Център за академични изследвания“ (CNS), Сараево.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.