Заради появилите се съобщения в медиите за ужасяващи условия на живот и труд, епидемични огнища и неизплатени заплати на източноевропейски работници в Германия на посещение във федералната република бе румънската министърка на труда Виктория Александру. Тъй като в момента няма полети, тя измина 1700 километра от Румъния до Германия с кола.

Александру се срещна с германския си колега Хубертус Хайл и ден по-късно той обяви, че вкарва пакет с мерки за подобряване на условията на труд и живот на източноевропейците в Германия в Бундестага. В тях се предвижда забрана на граждански договори за изработка, с които работят заетите чужденци в месопреработвателната индустрия, както и задължение да бъдат назначавани директно към фирмата, а не да бъдат наемани от посредници. Предстои този пакет да бъде гласуван.

Но не само в преработвателната индустрия в Германия от години царят ужасяващи условия за хората от Източна Европа. През последните седмици една друга необичайна новина влезе в полезрението на немските медии – румънски наемни работници от фирма за аспержи в Северен Рейн-Вестфалия стачкуват заради неизплатени заплати. За месец работа хората са получили по 200 евро. Новината е необичайна, защото притиснати от нуждата в родината си, източноевропейците рядко се противопоставят на явни нарушения на условията на труд.

Земеделската фирма за производство на аспержи край Бон е била във фалит още в началото на епидемията от коронавирус, но въпреки това е продължила да наема румънци за работа. Освен, че не им плаща, те са настанени и по 5-7 души в една стая във фургони край полето точно до пречиствателната станция, а яденето, което получават, е недостатъчно и с лошо качество, оплакаха се те.

Подобни условия на труд за източноевропейци не са изключение и за това се говори от години, но едва сега броят на заразените хора в кланиците привлече вниманието на политиците и те се задействаха.

Освен на полето и в месокомбинатите, българи, румънци, поляци и други източноевропейци работят в грижите за възрастни хора, в доставките на пакети, по строежите и във фирмите за почистване. В повечето случаи работят много по-дълго от разрешението срещу по-ниски заплати от допустимото.

Най-много работници в Германия идват от Румъния – през 2019 година те са били повече от 100 000. На второ място са поляците – 50 000 души и на трето българите – 34 000.

В голям материал по темата „Зюддойче цайтунг“ не забравя да припомни, че преди отварянето на пазара за българи и румънци през 2014 година имаше медийна и политическа кампания срещу двете държави, която прогнозираше наплив на милиони работници от тези две държави, които ще източват социалните каси. Фактите обаче сочат точно обратното, припомня вестникът – българите и румънците, взимащи социални помощи, не са повече от хората от други европейски държави. Работещите в Германия българи и румънци очакват, че ще получат уговорените пари за труда си и няма да бъдат експлоатирани като в родината си, но се оказват поставени в още по-лоши условия, пише вестникът.

След разговор на Виктория Александру с представители на Съюза на земеделците в Северен Рейн-Вестфалия, заплатите на румънските работници са били изплатени. Тя също така е разговаряла с румънски работници в още няколко земеделски фирми и ги е окуражила, ако имат проблеми, да се обръщат към властите. Уверила ги е, че тя и правителството се опитват да създадат достатъчно добри условия на труд в родината, за да не им се налага да заминават.