Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Китай се озова в международна изолация след потушаването на студентските протести на площад Тянанмън от 1989 г. Жестоката репресия бе категорично осъдена от Запада и скоро след това САЩ и Европейският съюз наложиха оръжейно ембарго на Китай, което остава в сила и до днес.

През следващите години Пекин намери неочакван партньор в лицето на посткомунистическа Русия. Разпадането на Съветския съюз опустоши финансово руската оръжейна индустрия. Това я отвори към перспективата да извършва бизнес с Китай, чиято икономика бе във възход.

Китай започна да изкупува руски изтребители и ракетни системи като част от стремежа си за военна модернизация и така стана най-големият руски клиент на оръжие.

Повече от тридесет години по-късно нова криза може отново да сближи Китай и Русия. Избухването на пандемията от коронавирус в китайския индустриален център Ухан прерасна в глобална пандемия и икономическа депресия, които доведоха до масови критики срещу Пекин. Русия е сред малкото нации, които застанаха на страната на Китай. 

Пандемията развали глобалния имидж на Китай през последните месеци, започна да пречи и на бизнес интересите й в чужбина. САЩ поведе нарастващата антикитайска коалиция, като открито обвини Пекин за избухването на епидемията. Нарастващ брой републикански сенатори заплашват, че ще приемат наказателни мерки срещу държавата.

 
Множество европейски правителства обвиниха Китай, че се стреми да използва кризата, за да увеличи политическото си влияние и че изпраща дефектна техника за тестване. Дори няколко от най-близките африкански партньори на Пекин го обвиняват, че е приел дискриминационни ограничителни мерки срещу техни граждани.

Големи азиатски държави активно се опитват да ограничат зависимостта си от Китай. Япония обяви по-рано този месец, че ще предложи финансови стимули за местните компании да преместят производството си от Китай обратно у дома. Индия въведе нови ограничения върху чуждестранните инвестиции, за да предотврати „опортюнистичните поглъщания“ на своите компании от китайски купувачи.

В този контекст Русия се превърна в един от малкото и най-изявени защитници на комунистическата страна на международната сцена. Руският външен министър Сергей Лавров определи призивите към Китай да изплати обезщетение за щетите, причинени от пандемията, за "неприемливи".

"Косата ми се изправя, когато чуя такива неща", заяви първият дипломат на Русия.

Владимир Путин също осъди критиките, че Китай не е действал достатъчно бързо, за да ограничи пандемията по време на телефонен разговор с китайския президент Си Цзинпин на 16 април.

Руският лидер отиде дори по-далеч, като похвали "последователните и ефективни действия", предприети от китайските власти в борбата срещу вируса и обяви, че кризата служи като "допълнително доказателство за специалния характер на руско-китайското стратегическо сътрудничество".

Докато някои държави прекъснаха икономическите си връзки с Пекин, Москва се стреми да ги засили. В сряда Кремъл обяви, че дава разрешение на руския Фонд за национално благосъстояние да започне да инвестира в китайския юан и китайските държавни облигации.

Руското правителство също разглежда нови големи проекти с Китай, след като пандемията отшуми - сред които нов газопровод към Китай и железопътна линия, която да свързва пристанищата на Арктическия и Индийския океан.

Пекин пък се стреми да изкупува повече руски петрол, тъй като глобалните цени паднаха. Китайският внос на руски суров нефт през март се увеличи с 31 процента спрямо година по-рано, предаде Ройтерс. Тези нарастващи покупки на петрол от Китай помогнаха на руските петролни компании да останат на повърхността, сред резкия спад на търсене в Европа заради коронавируса.

Интересът на Русия за по-близки отношения с Китай не е нещо ново. От 2014 г. Москва активно ухажва Пекин, за да компенсира натиска от страна на Запада. Според директора на Института за изследвания в Далечния изток към Руската академия на науките пандемията допълнително е убедила Русия в правотата на подобна политика.

"Китай е разглеждана като страна, която не само е победила коронавируса, но и успешно е преодоляла икономическите трудности", сподели той. - "Освен това мнозина очакват Китай да започне активно да разширява своето влияние и да насърчава нов геополитически модел, след като се справи с вътрешните си предизвикателства".

Той допълни, че така Москва ще може да разчита на подкрепата на Пекин за своите геополитически инициативи.

Китай също има интерес от по-тясно сътрудничество с Русия. Ако отношенията с Вашингтон продължат да се влошават, Пекин ще постави още по-голям акцент върху развитието на икономическите връзки с Москва, прогнозира Син Джан, експерт по китайско-руски отношения в Източнокитайския университет в Шанхай.

"Ако разединяването (между Съединените щати и Китай) стане реалност, а не просто модерна дума на масата за преговори, тогава Китай ще гледа на Русия и Евразия като на потенциални дестинации за преструктуриране на индустриалните си производствени вериги", каза той.

Син отбеляза, че една конкретна област, в която Русия и Китай вероятно ще ускорят сътрудничеството си след коронавируса, е "дедоларизацията". Двете страни са предприели някои първоначални стъпки, за да намалят своята зависимост от щатския долар.

Има обаче гласове от Москва, които предупреждават че Русия може да се окаже губеща в Студената война между САЩ и Китай.

"Продължаващото засилване на американско-китайската конфронтация поставя пред Русия сериозни предизвикателства, тъй като колкото по-сериозна става тази надпревара, толкова по-голям натиск ще има Русия да избере страна, нещо, което тя не иска да прави", заяви Дмитрий Суслов, професор по международни отношения в Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет в Москва.

Суслов добави, че все по-агресивната външна политика на Китай е друг източник на безпокойство за Москва. В разгара на пандемията от коронавирус множество китайски посланици започнаха да влизат в кавги с държавите, в които са изпратени.

"Много руски наблюдатели смятат, че коронавирусът е унищожил още едно политико-психологическо ограничение пред външната политика на Китай - това, което пречеше на Китай да се представя като модел за останалите и да се утвърди като глобален лидер", каза Суслов.

През последното десетилетие Русия и Китай призоваваха да се спазва "принципът на ненамеса" във вътрешните работи на други страни. Общата им непоносимост към усилията на САЩ за насърчаване на световната демокрация послужи като ключова точка на сближаване. Суслов обаче предупреждава, че в даден момент Пекин може да започне да изисква твърде много от Москва.

Русия досега гледаше с възхищение на борбата на Китай срещу коронавируса. Може ли прекалената самоувереност на Пекин да превърне топлите чувства в негодувание?

Анализът на Димитри Александър Саймс е пубикуван в "The National Interest". Преводът е на Клуб 'Z'.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.