Навлязохме ли в "нова ера" в международните отношения? Ще бъде ли март 2020 г. възприеман като 11 септември 2001 г. на настоящото поколение? Отговорът е "не".

През последния месец множество анализатори предрекоха, че пандемията ще промени всичко и че тази съвременна чума маркира ясна граница между несигурното настояще и ерата "след 11/9" (11 септември). Дерек Чолет и Джеймс Голдгайър използваха израза "от 11/9 до 9/11" (от 9 ноември до 11 септември), за да представят периода между падането на Берлинската стена и това, което Джордж Уил определи като края на американската "ваканция от историята". Дали коронавирусът маркира също толкова остро разместване на пластовете на международната система? 

Дали когато в бъдеще летим на самолети охраната ще бъде по-малко заинтересована от количеството течности и гелове, които носим със себе си, от това дали носим маски? Дали скенерите ще бъдат предимно използвани за отчитане на температура и други здравни показатели, вместо да търсят скрити оръжия?

В седмиците след 11 септември основният въпрос бе дали борбата срещу Ал Кайда и международния тероризъм ще се превърне в централен организационен принцип на американската външна политика. Случи се много повече от това.

С изненадващия си удар Осама бин Ладен успя да обедини традиционни врагове - на страната на САЩ застанаха не само съюзничките от НАТО и от Югоизточна Азия, но също Иран, Русия и Китай. За известно време Ал Кайда успя да облекчи глобалната борба за надмощие.

Когато говори за пандемията Бил Гейтс може да използва изявления на президента Джордж Буш-младши и просто да замени "коронавирус" с "тероризъм". Милиардерът искрено вярва, че заплахата обединява всички страни и че отстраняването ѝ ще се превърне в основна цел на външната политика на страните. 

През последните години войната срещу тероризма започна да губи своя блязък и САЩ постепенно започнаха да се връщат към познатата борба за надмощие с другите велики сили. Дали пандемията няма да принуди страните да се откажат от силовата политика в името на здравето и сигурността на хората по света?

Да, коронавирусът оказва отражение. Той тества съществуващите съюзи и нарушава глобализацията. Оспорва идеята, че за просперитет и сигурност трябва да сме свръх отдадени на единен глобален пазар. Но не сме получили този силен шоков удар, както на 11 септември, който тотално да измени световната политика.

COVID-19 не принуди Северна Корея да спре с провокациите по демаркационната линия или да спре с тестването на ракети; не задължи Иран да се откаже от ядрената си програма; не постави на пауза усилията на Китай да преустрои границите в Южнокитайско море; не убеди Русия да напусне Крим.

Коронавирусът не се превърна в централен организационен принцип, а по-скоро в още един фактор, с който държавите се съобразяват в очертаването на външната си политика. Погрешно е също впечатлението, че щетите от пандемията се гледат през една и съща призма в различните нации. Това, което наблюдаваме, е смесица от сътрудничество и конфронтация, в зависимост от интересите на страните. 

Китай и Русия няма да се поколебаят да се възползват от появилите се заради кризата търкания между Америка и съюзниците ѝ. Същевременно САЩ няма да пролеят сълзи, ако заради пандемията Си Цзинпин и Владимир Путин срещнат предизвикателства у дома. Китай открито призовава Европа да се дистанцира от Вашингтон, докато Съединените щати се надяват, че след пандемията Западът окончателно ще низвергне Пекин.

Не сме на ръба на голямо разместване в международната сцена. Коронавирусът е "сив лебед" - от години очакваме избухването на пандемия, дори специфичната причина и точната дата на появата да бяха неясни. Ако сме в нова фаза на глобалните отношения и ако вече не сме в света "след 9/11", тогава това разместване е настъпило постепенно. Епидемията няма да прекрати конкуренцията в рамките на анархическата международна система - ще бъде просто още един фактор в играта.

Анализът на Николас К. Гвоздев е публикуван в "The National Interest". Преводът е на Клуб 'Z'.