България остава на последното за ЕС 111-о място по свобода на словото в годишната класация на "Репортери без граници". Днес организацията показа анализа за родната медийна действителност, в който се споменават скандалните случаи с опитите за уволнението на Силвия Великова от БНР, свалянето от ефир на множество журналисти от Нова тв и рязката промяна в политиката на БНТ. 

Позицията ни е точно между Гвинея и Непал, които са съответно на 110-о и 112-о място. Пред нас са държави като Мали, Ангола, Мозамбик, Украйна, Либерия, Монголия и Малави. Първите места по свобода на словото са гарантирани за скандинавските държави Норвегия, Финландия, Дания и Швеция. Следват Холандия, Ямайка, Коста Рика, Швейцария, Нова Зеландия и Португалия. 

САЩ са на незавидната 45-а позиция, а Русия - чак на 149-о място. В дъното на класацията са Китай, Еритрея, Туркменистан и Северна Корея.

В тазгодишния доклад за България се говори отново за влиянието на депутата бизнесмен Делян Пеевски, но и за нещо ново - за продължаващото разпределяне от страна на правителството на средствата от ЕС.

"Въпреки нарастващия международен натиск свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г.", започва докладът. 

От "Репортери без граници" отбелязват случая с опита на БНР "да суспендира известната журналистика Силвия Великова през септември 2019 г."  Тогава Великова изненадващо бе свалена от ефир, а ресорът й отнет - като неофициалният мотив бе критичното й отразяване на работата на прокуратурата и Иван Гешев като единствен кандидат за главен прокурор. След разразилия се скандал Великова бе върната в ефир, но пък безпрецедентно програма "Хоризонт" бе спряна за пет часа - случайно или не, точно за времето, в което Великова трябваше да води. Прокурартурата започна проверки - близо година по-късно - безрезултатни.

В доклада на "Репортери" се споменават и продажбите на двете най-големите телевизии - Нова и бТВ. Припомняме, че Нова стана собственост на една от компаниите, контролирани официално от бизнесмена Кирил Домусчиев. Сделката се превърна в реалност, след като КЗК направи всичко възможно да спре чешкия милиардер Петър Келнер да поеме контрола над медията. По-късно обаче именно той стана новият собственик на бТВ. Сделката нямаше как да бъде спряна от КЗК, защото е част от по-голяма продажба на активи в няколко държави. 

Организацията отбелязва, че след като Домусчиев пое контрола над Нова, разследващите журналисти Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. 

"Редакционната политика на БНТ се промени от доста неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор", пише още в доклада, визирайки новия шеф на националната телевизия Емил Кошлуков, който също се прочу с желанието си да изчисти ефира от някои журналисти - най-вече в ресор култура.

Малко по-надолу четем и най-тежката диагноза за българския медиен пазар и срастването на власт, медии и капитали:

"Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това отвратително състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника ("Телеграф" и "Монитор"), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии."

Докладът завършва с констатация, че продължаващата практика на правителството да разпределя европейски средства за финансиране на медии ще доведе единствено до "насърчаване на получателите на парите да се обърнат за лесно финансиране към правителството". Това пък може да се отрази във въздържане от отразяването на проблемни за властта истории. 

Припомняме, че разследване на Клуб Z показа именно тази взаимовръзка. Накратко - за последните 12 години редица електронни медии са получили над 58 млн. лв. за рекламиране на постиженията на еврофондовете. 

И още една тревожна констатация - съдебният тормоз над независими медии като "Икономедиа" и сайта "Биволъ" продължава да се увеличава.

ЕК: Отговорност на страните членки е да защитават медийната свобода

Еврокомисията ще вземе предвид доклада, каза нейният говорител Кристиан Виганд в отговор на журналистически въпрос.

Помолен да коментира 111-ото място на България, той заяви:

„Отговорност на държавите членки е да предприемат действия за запазването на свободата и плурализма на медиите съгласно ценностите, въз основа на които е създаден ЕС, и в изпълнение на европейското законодателство. Медийната среда, дори извън обсега на Механизма за сътрудничество и проверка, бе призната в доклада за 2019 г. като факт, предизвикващ опасения за съдебната реформа в България. Независимите и плуралистични медии са от ключово значение за демократичните дебати и трябва да могат да действат свободно, без упражняването на натиск в икономически или политически интерес.“