Всички го правим. Докосваме лицето си постоянно, въпреки че в последните седмици лекарите не спират да ни повтарят, че това е най-лесният начин да се заразим с коронавируса.

Жените най-често докосват лицето си, докато оправят косата и грима си, мъжете - докато поглаждат брадата си. 

Правим го, докато се молим...

Докато говорим по телефона...

Когато се ядосваме и сме разочаровани...

Когато мислим... Правим го по хиляди пъти на ден. 

И, ако си мислите, че някой е застрахован срещу това, не, няма изключения:

Бенямин Нетаняху, Ангела Меркел и Марко Рубио. 

Правим това още от бебета:

И най-важният въпрос, разбира се, е защо го правим?

Ако си пипаме лицата (и особено устата, очите и носа) многократно увеличаваме възможността да се заразим с COVID-19. Това вече го знае всяко хлапе. Но въпреки това не можем да се удържим.

Отговорът е прост – не можем да спрем. Генетично ни е заложено, обяснява психоложката Наташа Тауари пред Би Би Си.

Тя посочва, че още докато сме в утробата пипаме лицата си. Всеки път, когато си казваме: "Спри да си пипаш лицето. Ако си пипнеш лицето, ще се разболееш!" - Ние нареждаме на тялото си да върши нещо напълно противоестествено.

"Когато си пипаме лицата, се успокояваме. Когато докосваме определени зони на лицето, ние в действителност активираме определени точки на налягане, които след това активират парасимпатиковата нервна система – това, което ни кара да се чувстваме по-спокойни вътрешно", казва Тауари.

И споделя, че подобни навици наблюдаваме включително при котките и кучетата.

"Децата често имитират поведението на родителите си, така че ако родителите ни, когато са шокирани, изненадани или ядосани докосват лицата си, много е вероятно да направим абсолютно същото нещо. Иронията е, че във времена, в които наистина е много важно да не си пипаме лицата, на подсъзнателно ниво мозъкът ни постоянно се опитва да ни пренесе в състояние на ума, от което по-лесно да ни защитава, като прави нещата, които знае, че ни успокояват и така подсъзнанието постоянно насочва ръцете към лицето ни", обяснява психоложката.

И все пак – как да не си пипаме лицето?

Тауари е убедена, че е почти невъзможно въобще да не докосваме лицето си. Но според нея може да си помогнем, ако се откажем от навиците, които ни провокират да го правим.

"Това може да означава – да носим очила вместо контактни лещи, да носим по-малко грим, за да не го поддържаме през деня".

Друг начин е като създаваме навици, свързани с ръцете ни – да не ръкомахаме твърде много, когато говорим, а вместо това да ги държим кръстосани или в скута си.

"Когато желанието да си пипнем лицето се появи, ще сме по-наясно с това, което правим и ще успеем да устоим".

И трябва да опитваме. И да опитваме да мислим, когато си мислим, че се предпазваме от коронавируса по този начин:

 След като вероятно с голи ръце сме пипали дръжките на вратите на таксито или седалките в метрото, дали след това е много умно да сложим кърпичка пред устата си?